Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-332/18: DEI/Mytilinaios, Определение от 17 май 2024 г.
Следва ли съдебното решение да бъде допълнено с разпоредби относно съдебните разноски при служебно поправяне на грешки в съдебния акт?
При какви условия загубилата страна следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на спечелилата страна в случай на отхвърлена жалба?
Необходимо ли е да бъдат заличени или поправени определени точки от диспозитива на решението във връзка с правилното разпределение на съдебните разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/18: DEI/Mytilinaios, Определение от 17 май 2024 г.
Какви са критериите за определяне на необходимите и възстановими разноски в производството по обжалване пред Съда на ЕС?
В каква степен Съдът разполага със свобода на преценка при определянето на размера на възстановимите разноски, предвид липсата на тарифни ставки в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/22: Fininvest/ЕЦБ и др., Заключение от 16 май 2024 г.
Неправилно прилагане на правото относно условията за разрешение от ЕЦБ за придобиване или увеличаване на квалифицирано дялово участие в кредитни институции
Нарушаване на принципа на забрана за прилагане с обратно действие при прилагането на членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС спрямо вече придобито квалифицирано дялово участие
Грешка при прилагане на правото относно допустимостта на нови основания за отмяна, свързани с незаконосъобразност на подготвителните актове на националния орган
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/22: Sistem Lux, Заключение от 8 май 2024 г.
1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки. Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническа контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено. Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Заключение от 30 април 2024 г.
1) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
2) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
3) Налага ли правната уредба [на Съюза] задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/23: Lufthansa Linee Aeree Germaniche и др., Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че финансирането на независимия надзорен орган трябва да се извършва само чрез събиране на летищни такси или то може да се извършва и чрез други форми на финансиране, като например въвеждане на такса?
Следва ли таксите или вноските, които могат да се събират за финансиране на надзорния орган съгласно член 11, параграф 5 от Директива 2009/12/ЕО, да се отнасят само до конкретни услуги и разходи, които във всички случаи не са посочени в директивата, или тяхната връзка с оперативните разходи на надзорния орган съгласно бюджетите, представени и проверени от държавните органи, е достатъчна?
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че таксите могат да се събират само от лица, които са местни или са учредени съгласно правото на държавата, която е създала надзорния орган, и може ли това да се прилага и в случай на вноски, събирани за дейността на органа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/23: AFAÏA, Заключение от 25 април 2024 г.
1) Трябва ли приложение II към Регламент (ЕС) 2021/1165 […] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „[промишлено] животновъдно стопанство“ е равностойно на понятието „отглеждане без използване на земя“?
2) Ако понятието „[промишлено] животновъдно стопанство“ се различава от понятието „отглеждане без използване на земя“, кои критерии следва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено стопанство трябва да се квалифицира като [промишлено] по смисъла на приложение II към Регламент 2021/1165?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-622/22: Комисия/Малта (Services de liaison de données aéronautiques), Определение от 19 април 2024 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при прекратяване на производството въз основа на член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда?
Оправдано ли е възлагането на съдебните разноски на Република Малта с оглед на нейното поведение и времето, в което е изпълнила задълженията си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/22: Комисия/Гърция (Services de liaison de données aéronautiques), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Допустимо ли е предявеният иск за установяване на неизпълнение да бъде разгледан, когато Комисията не е посочила достатъчно ясно конкретните задължения, които държавата членка е нарушила по член 4, параграф 3 ДЕС?
Допустимо ли е Комисията да измени правното основание на твърдяното нарушение между мотивираното становище и исковата молба, като се позове на различна формулировка относно приложимите разпоредби?
Изпълнила ли е Република Гърция задълженията си по член 3, параграф 1 от Регламент № 29/2009, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като е осигурила необходимите мерки за гарантиране, че определеният доставчик на услуги за въздушно движение разполага със средства за предоставяне и експлоатация на изискваните услуги за връзка с данни в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/22: Комисия/Гърция (Services de liaison de données aéronautiques), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на нарушение, когато в исковата молба не се посочват достатъчно ясно конкретните задължения, които държавата членка е нарушила?
Допустимо ли е искането на Европейската комисия, ако в хода на административната процедура и в исковата молба се използват различни формулировки относно правната основа на твърдяното нарушение?
Нарушила ли е Гръцката република задълженията си по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 29/2009 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като не е осигурила необходимите мерки за предоставяне и експлоатация на услугите за връзка с данни в определения срок от страна на определения доставчик на услуги за въздушно движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.