Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са обективните критерии за установяване на сигурен трансграничен интерес при обществени поръчки под праговите стойности по чл. 4, буква г) от Директива 2014/24?
Какви изисквания трябва да изпълни националната юрисдикция, за да бъде преюдициалното ѝ запитване допустимо, особено по отношение на доказването на потенциален трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Представлява ли недопустимо ограничение на правото на свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, законово изискване на държава членка, съгласно което разрешението за упражняване на дейност като адвокатско дружество се отнема в случаите, когато: 1.1 дял от адвокатското дружество бъде прехвърлен на лице, което не отговаря на специалните професионални изисквания по правото на тази държава членка за придобиване на такъв дял
Съгласно посочените изисквания дял от адвокатско дружество може да се придобие само от адвокат или друг член на адвокатска колегия, представител по индустриална собственост, данъчен съветник, данъчен представител, одитор или експерт-счетоводител, член на адвокатска колегия на друга държава, лице, което има право да предоставя правна помощ в Германия, респ. представител по индустриална собственост, данъчен съветник, данъчен представител, одитор или експерт-счетоводител от друга страна, който има право да упражнява дейност в Германия, или от лекар или фармацевт, 1.2 съдружник отговаря на специалните изисквания по точка 1.1, но не упражнява професионалната си дейност в адвокатското дружество
1.3 поради прехвърляне на един или повече дружествени дяла или права на глас по-голямата им част вече не се притежава от адвокати
2. Представлява ли недопустимо ограничение на правото на свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, изискване, съгласно което съдружник без право да упражнява някоя от посочените в точка 1.1 от първия въпрос професии няма право на глас, въпреки че уставът на дружеството съдържа клаузи, които защитават независимостта на дейността на адвокатите и на дружеството, като гарантират, че дружеството се представлява само от адвокати като управители или прокуристи, че на съдружниците и на общото събрание на съдружниците е забранено да оказват влияние върху управлението на дружеството чрез даване на указания или косвено чрез заплахи за неблагоприятни последици, че решения на съдружниците, които нарушават тази разпоредба, са недействителни, и че задължението на адвокатите за поверителност важи също и за съдружниците и за упълномощените от тях лица
3. Отговарят ли ограниченията, посочени в първия и втория въпрос, на условията, които член 15, параграф 3, букви а)—в) от Директива 2006/123 […] предвижда за допустимо засягане на свободното предоставяне на услуги
4. Ако Съдът установи, че правото на жалбоподателя на свободно движение на капитали (първи и втори въпрос) и Директивата за услугите [2006/123] (трети въпрос) не са нарушени: ограниченията, посочени в първи и втори въпрос, нарушават ли правото на SIVE, конституирано като заинтересована страна по делото, на свобода на установяване по член 49 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Нарушение на членове 7 и 13 от Регламент № 1151/2012
Нарушение на членове 40, 50 и 52 от Регламент № 1151/2012
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС?
По-конкретно:
1) Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата [членка] по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността [на съдилищата на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето]?
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) За да се породи право на обезщетение за причинени вреди съгласно член 82, параграф 1 от [ОРЗД], достатъчно ли е да е нарушена разпоредба [от този регламент], която осигурява защита на искащото обезщетение лице, или е необходимо освен нарушението на разпоредбите като такива да е налице и причинена на това лице допълнителна вреда?
2) Изисква ли правото на Съюза да е причинена вреда с определена тежест, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД?
3) По-специално, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД, достатъчно ли е обстоятелството, че позоваващият се на това право се опасява, че в резултат на нарушения на разпоредбите на ОРЗД личните му данни са попаднали у трето лице, без това да може да бъде установено по категоричен начин?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетението за нематериалните вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД националният съд да прилага съответно критериите на член 83, параграф 2, второ изречение от ОРЗД, които съгласно текста са приложими само за административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“?
5) Трябва ли размерът на обезщетението за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД да се определя и въз основа на това, че чрез размера на присъденото обезщетение се постига възпиращ ефект и/или се предотвратява „комерсиализирането“ (калкулирано приемане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“/плащане на обезщетения) на нарушения?
6) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД по отношение на неговия размер да се взема предвид наличието на същевременно извършени нарушения на национални разпоредби, които имат за цел да осигурят защита на личните данни, но не са делегирани актове или актове за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент, нито разпоредби на правото на държава членка, конкретизиращи правилата на настоящия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 25 от Директива [2006/123], по-специално с оглед на разпоредбите на Директива [2006/43] и на Регламент [№ 537/2014], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява на задължителните одитори и одиторските дружества да извършват каквато и да е търговска дейност, независимо дали пряко или чрез подставено лице?
2) При утвърдителен отговор, важи ли същото и когато посочената правна уредба изключва от приложното поле на тази забрана по изключение, от една страна, допълнителните търговски дейности за професията експерт-счетоводител, извършвани в съответствие с правилата за професионална етика и за независимост на одиторите, и при условията, предвидени в член 22, трета алинея от [Наредба № 45‑2138], и от друга страна, допълнителните търговски дейности, извършвани от мултипрофесионално дружество за упражняване на дейност при условията, предвидени в член 31‑5 от Закон № 90‑1258 от 31 декември 1990 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
2) Допускат ли принципите и целите на член 59, параграф 3 от Директива [2005/36] (изменена с Директива [2013/55]), както и на член 25, параграф 1 от Директива [2006/123], и по-общо на член 49 ДФЕС правна уредба като тази по член 5, параграф 3 от италианския Закон 39/1989, която предвижда превантивно и общо несъвместимост между посредническата дейност във връзка с недвижими имоти и дейността на управител на етажна собственост въз основа само на съвместното упражняване на двете дейности и следователно без да е необходимо търговските палати да извършват последваща проверка, отнасяща се конкретно до предмета на извършваното посредничество, и без това да е мотивирано с конкретно посочено и доказано „императивно съображение от общ интерес“ или във всеки случай без доказване на пропорционалността на предвидената обща несъвместимост спрямо преследваната цел?
3) Може ли агентът на недвижими имоти все пак да упражнява и дейността на управител на етажна собственост, освен ако не се стреми да продаде или закупи управляваната от него сграда, тъй като в този случай би възникнал конфликт на интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Разполага ли Европейската комисия с компетентност да обяви национална мярка за съвместима с вътрешния пазар по член 107, параграф 3 ДФЕС, без предварително да я квалифицира като държавна помощ?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност, когато Комисията приема решение за съвместимост на мярка с вътрешния пазар, без да установи дали тя представлява държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 19 ДЕС, член 45 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на административна практика, при която, в рамките на приятелска процедура, проведена по силата на конвенция за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между две държави членки, данъкоплатец може да получи възстановяване на неправомерно удържан данък от първата държава членка само при условие, че се откаже от съдебните производства, които е започнал пред съдилищата на втората държава членка, така че платеният данък във втората държава членка да придобие окончателен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.