всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Campos Sanchez-Bordona

Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнася по въпроса за съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Какъв е редът за заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване и постигане на споразумение между страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

1. a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията:
i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива,
ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи директивата в националното право,
iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или
iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от ЛУАИФ, е било договорено преди или след:
i) изтичане на срока за транспониране на Директива 2011/61;
ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директива 2011/61 в националното право;
iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директива 2011/61;
iv) датата на получаване на разрешението от ЛУАИФ?
2. Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директива 2011/61 в националното право ЛУАИФ е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директива 2011/61, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директива 2011/61?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Допустим ли е искът за обезщетение, когато жалбата за отмяна срещу същия административен акт е била обявена за недопустима поради просрочие?
Може ли електронно писмо, което изразява намерение за извънсъдебно споразумение, да се тълкува като признание на право на възстановяване на обезщетение?
Достатъчни ли са мотивите в съдебното определение, ако позволяват на страните и съда да разберат основанията за решението, без да се изисква изчерпателен отговор на всеки отделен аргумент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Допустим ли е иск за обезщетение, който има за цел да компенсира вреди, настъпили вследствие на административен акт, срещу който вече е била подадена и отхвърлена като недопустима жалба за отмяна?
Може ли изразеното в електронно писмо намерение за извънсъдебно споразумение да се тълкува като безусловен ангажимент за изплащане на определена сума?
Достатъчно ли е съдебният акт да съдържа мотиви, които позволяват на страните да разберат причините за отхвърляне на техните доводи и на Съда да упражни контрол, без да се изисква изчерпателен отговор на всички аргументи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Отговаря ли специализираният състав на Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС в рамките на производството по член 2:11 от WETS?
Може ли административен орган, който няма правораздавателна функция и чието становище не е обвързващо съдебно решение, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Налице ли е възможност за съдебен контрол върху действията на министъра чрез обжалване пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Как следва да се тълкува понятието „първо разрешение за пускане на пазара“ по член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 – трябва ли да се вземат предвид всички издадени разрешения или само валидните към момента на заявката за СДЗ?
Допустимо ли е разрешение за пускане на пазара, което е оттеглено преди подаването на заявката за СДЗ, да не бъде считано за първо разрешение за съответния продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Може ли неприемането на проект за решение от Съвета да се квалифицира като акт, който поражда задължителни правни последици и подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Представлява ли непостигането на единодушие или липсата на решение в предвидения срок мълчалив отказ или бездействие на институция, което би могло да бъде приравнено на обжалваем акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Следва ли Директива 2014/24/ЕС да се прилага към обществени поръчки с стойност под определения в нея праг?
Съществува ли трансграничен интерес при обществена поръчка с ниска стойност, когато услугите се предоставят само на територията на една държава членка и участниците са само местни дружества?
Може ли да бъде даден полезен отговор на преюдициалните въпроси при липса на приложимост на правото на Съюза и на трансграничен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11516171819107 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form