Дело C-174/23: Twenty First Capital, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

1. a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията:

i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива,

ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи директивата в националното право,

iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или

iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива?

б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от ЛУАИФ, е било договорено преди или след:

i) изтичане на срока за транспониране на Директива 2011/61;

ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директива 2011/61 в националното право;

iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директива 2011/61;

iv) датата на получаване на разрешението от ЛУАИФ?

2. Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директива 2011/61 в националното право ЛУАИФ е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директива 2011/61, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директива 2011/61?