Campos Sanchez-Bordona

Трябва ли член 25 от Директива [2006/123], по-специално с оглед на разпоредбите на Директива [2006/43] и на Регламент [№ 537/2014], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява на задължителните одитори и одиторските дружества да извършват каквато и да е търговска дейност, независимо дали пряко или чрез подставено лице?
При утвърдителен отговор, важи ли същото и когато посочената правна уредба изключва от приложното поле на тази забрана по изключение, от една страна, допълнителните търговски дейности за професията експерт-счетоводител, извършвани в съответствие с правилата за професионална етика и за независимост на одиторите, и при условията, предвидени в член 22, трета алинея от Наредба № 45‑2138 от 19 септември 1945 г. [за създаването на Сдружението на експерт-счетоводителите и за придобиването на правоспособност и упражняването на професията експерт-счетоводител) (JORF от 21 септември 1945 г., стр. 5938)], и от друга страна, допълнителните търговски дейности, извършвани от мултипрофесионално дружество за упражняване на дейност при условията, предвидени в член 31‑5 от loi no 90‑1258[,] du 31 décembre 1990 [, relative à l’exercice sous forme de sociétés des professions libérales soumises à un statut législatif ou réglementaire ou dont le titre est protégé et aux sociétés de participations financières de professions libérales] (Закон № 90‑1258 от 31 декември 1990 г. [относно упражняването под формата на дружества на свободни професии, за които се прилагат законови или подзаконови разпоредби или чието професионално звание е предмет на защита, и относно финансовите холдингови дружества на упражняващите свободни професии (JORF от 5 януари 1991 г., стр. 216)])?