Дело C-582/22: Die Länderbahn и др., Съдебно решение от 7 март 2024 г.

Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?

При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, първа алинея от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда от решение от 9 ноември 2017 г., CTL Logistics (C‑489/15, EU:C:2017:834), без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?