Заключения
Заключения
Дело C-711/21: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de retour), Заключение от 2 март 2023 г.
1) Трябва ли членове 4, 7 и 47 от [Хартата] и член 5, [член 6, параграф 6] и член 13 от [Директивата за връщане] във връзка с [решение Gnandi] да се тълкуват в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за връщане, прието вследствие на решение, с което се отказва предоставяне на международна закрила, може при преценката на законосъобразността на решението за връщане да вземе предвид само промени в обстоятелствата, които могат да окажат значително въздействие върху преценката на положението с оглед на […] член 5 [от Директивата за връщане], настъпили преди приключването на процедурата за международна закрила пред [съвета по споровете]
2) Трябва ли обстоятелствата, посочени в член 5 от [Директивата за връщане], да са възникнали в момент, когато чужденецът е пребивавал законно или e имал разрешение да остане в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/21: Stadt Frankfurt (Oder) и FWA, Заключение от 2 март 2023 г.
1) a) Трябва ли член 7, параграф 3 от РДВ да се тълкува в смисъл, че всички членове на пряко заинтересованата от даден проект общественост имат право да предявяват по съдебен ред искания за установяване на нарушения на задължението:
а) за предотвратяване на влошаването на качеството на водните обекти, използвани за производство на питейна вода;
б) за намаляване на степента на пречистване, необходима за производството на питейна вода;
като се позовават на защитата на правата на трети лица в случай на забрана за влошаване на състоянието на подземните води (вж. [решение от 28 май 2020 г., Land Nordrhein-Westfalen, C‑535/18, EU:C:2020:391, т. 132 и сл. (наричано по-нататък „решението Land Nordrhein-Westfalen“] и [решение от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C‑197/18, EU:C:2019:824, т. 40 и 42)]?
б) Ако отговорът на въпрос а) е отрицателен:
Имат ли във всеки случай жалбоподатели, на които са възложени производството и пречистването на питейна вода, право да предявяват искания за установяването на нарушения на забраните и изискванията по член 7, параграф 3 от РДВ?
2. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ и за водните обекти извън предпазните зони по смисъла на член 7, параграф 3, второ изречение от [Директивата], наред със задължението за дългосрочно планиране в плановете за управление и програмите от мерки, задължение, подобно на предвиденото в член 4 [от същата директива], да се откаже разрешение за конкретни проекти поради нарушаване на забраната за влошаване (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 75])?
3. Въз основа на факта, че член 7, параграф 3 от [тази директива] — за разлика от приложение V към член 4 от РДВ — не определя самостоятелни референтни стойности за контрола на забраната за влошаване на състоянието:
а) при какви условия трябва да се приеме, че ще настъпи влошаване на състоянието на водния обект и съответно увеличаване на необходимата за производството на питейна вода степен на пречистване?
б) може ли за рeлевантен референтен показател за увеличаване на степента на пречистване и съответно за забраната на влошаването на състоянието по член 7, параграф 3 от РДВ да се считат граничните стойности в приложение I към [Директива 98/83/ЕО], както може да се заключи от член 7, параграф 2, in fine от [РДВ]?
в) ако отговорът на въпрос б) е утвърдителен:
Може ли да е налице нарушение на забраната за влошаване по член 7, параграф 3 от РДВ, когато единствената значима стойност не е гранична стойност от част А или част Б от приложение I [към ДПВ], а т.нар. „индикативен параметър“ съгласно част В от приложение I?
4. Кога следва да се приеме, че е нарушена забраната за влошаване на качеството на питейната вода по член 7, параграф 3 РДВ (относно критерия за забраната за влошаване по член 4 РДВ: [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 119] и преди това [решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland(C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 52) (наричано по-нататък „решението Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland“)]?
а) Достатъчно ли е каквото и да е влошаване на състоянието, за да се приеме, че е налице нарушение;
или
б) трябва да има вероятност от неспазването на индикативния параметър за сулфати от 250 mg/l;
или
в) трябва да е налице опасност от мерки за отстраняване по смисъла на член 8, параграф 6 от [ДПВ], които увеличават усилията за пречистване при производството на питейна вода?
5. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ освен материалноправния критерий за контрол и изисквания относно процедурата по официално разрешение, т.е. може ли практиката на Съда относно член 4 от [тази директива] да се приложи спрямо обхвата на контрола по член 7, параграф 3 от [Директивата] (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen] — втори преюдициален въпрос)?
6. Трябва ли организаторът на проекта да възложи експертиза относно наличието на евентуално нарушение на член 7, параграф 3 от РДВ и веднага щом има вероятност проектът да наруши разпоредбите на член 7, параграф 3 от [тази директива]?
7. Трябва ли и в този случай да се приеме, че експертизата трябва да е налице към момента на вземане на решението по реда на правната уредба в областта на водите и че следователно експертиза, извършена впоследствие в хода на съдебното производство, не може да отстрани незаконосъобразността на разрешението по реда на правната уредба в областта на водите (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 76 и 80 и сл.])?
8. При претеглянето на интересите в контекста на разрешението могат ли изискванията и забраните по член 7, параграф 3 от РДВ да бъдат преодолени, като се отдаде приоритет на преследваната с проекта цел, например когато усилията за пречистване са малки или целта на проекта е особено важна?
9. Прилага ли се член 4, параграф 7 от РДВ спрямо член 7, параграф 3 от нея?
10. Какви задължения, които надхвърлят установеното в член 4 от РДВ, могат да бъдат изведени от член 7, параграф 2 [от нея], така че те да трябва да се вземат предвид в процедура по разрешаване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/22: Grupa Azoty и др./Комисия, Заключение от 2 март 2023 г.
Непълнота на мотивите на обжалваните определения
Грешка при прилагане на правото, изразяваща се в неправилна преценка, че жалбоподателите не са пряко засегнати от спорните насоки, и при условията на евентуалност — че Общият съд е трябвало да разгледа жалбите по същество, преди да се произнесе по тяхната допустимост
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/21: EDP – Energias de Portugal и др., Заключение от 2 март 2023 г.
1) Трябва ли член 101 ДФЕС, който е в основата на член 9 от [португалския Закон за конкуренцията], да се тълкува в смисъл, че допуска квалифицирането на клауза за неизвършване на конкурентна дейност със съдържанието на клаузите, съдържащи се в член 12, параграфи 1 и 2 […] от Споразумението за партньорство, като споразумение за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, сключено между доставчик на електрическа енергия и търговец на хранителни стоки на дребно, стопанисващ хипермаркети и супермаркети, с цел предоставяне на отстъпки на клиентите, които едновременно с това се абонират за определен тарифен план за енергия към доставчика на електрическа енергия, наличен в континенталната част на Португалия, и които притежават карта за лоялност към търговеца на хранителни стоки на дребно, като тези отстъпки могат да бъдат получени само под формата на покупки на стоки в обектите на последния или свързани с него дружества, когато споразумението включва и други клаузи, предвиждащи, че целта на споразумението е насърчаване на развитието на дейностите на участващите дружества […] и се установяват доказани ползи за потребителите […], без анализ на конкретните вредни последици за конкуренцията, произтичащи от посочените по-горе член 12, параграфи 1 и 2?
2) Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че споразумение, което има за цел неосъществяване на определени икономически дейности, съответстващи на твърдяно разпределение на пазари между две предприятия, може [да се] счита за ограничаващо конкуренцията с оглед на целта, когато е сключено между субекти, които не са настоящи или потенциални конкурентни на нито един от обхванатите от посоченото задължение пазари, независимо че пазарите, обхванати от него, могат да се считат за либерализирани или без непреодолими правни пречки за навлизане?
3) Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за потенциални конкуренти трябва да се считат доставчик на електрическа енергия и търговец на хранителни стоки на дребно, който управлява хипермаркети и супермаркети, сключили помежду си споразумение за взаимно насърчаване на изпълнение на сделки и увеличаване на продажбите на другата страна по споразумението (и в случая на търговеца на хранителни стоки на дребно — на дружествата, в които негово дружество майка притежава мажоритарен дял), когато към датата на сключването на споразумението търговецът на хранителни стоки на дребно и последните свързани с него дружества не осъществяват дейността на доставчика на електрическа енергия на разглеждания или на който и да било друг географски пазар и когато в производството не е доказано, че са имали намерение да осъществяват там такава дейност или са извършили каквато и да била подготвителна дейност за подготовка на нейното осъществяване?
4) Остава ли в сила същият отговор на предходния въпрос, ако друго дружество, чийто мажоритарен дял се притежава от дружество майка на търговеца на хранителни стоки на дребно, който е страна по споразумението (без обаче някой от тези два субекта да е бил обвинен или осъден от [AdC] или да е бил страна в производството пред тази юрисдикция), което не попада в субективния обхват на прилагане на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, притежава 50 % дялово участие в трето образувание, което осъществява дейност, свързана с търговия на електроенергия, в Португалия три години и половина вследствие прекратяването на това образувание?
5) Идентичен ли е отговорът на предходния въпрос, ако предприятието за продажба на дребно, което е страна по споразумението, произвежда електроенергия чрез инсталации за минигенериране и микрогенериране, разположени на покрива на предприятията му, но в които цялата произведена електроенергия се предава на регулирани цени на доставчик от последна инстанция?
6) Остава ли в сила отговорът на четвъртия въпрос, ако предприятието на дребно, което е страна по споразумението, осем години преди датата на това споразумение е сключило (и към датата на споразумението продължава да действа) друг договор за търговско сътрудничество с трето лице, доставчик на течни горива, с цел предоставяне на кръстосани отстъпки за закупуването на тези стоки и на стоките, произхождащи от хипермаркетите и супермаркетите на предприятието, в което предприятието съдоговорител на свой ред, освен че предлага течни горива, е и доставчик на електроенергия в континенталната част на Португалия, като не е доказано, че към датата на сключване на споразумението страните са имали намерение или са предприели каквито и да било подготвителни действия за разширяване на обхвата на посочения договор за доставка на електрическа енергия?
7) Остава ли в сила отговорът на четвъртия въпрос, ако друго дружество, чийто мажоритарен дял е собственост на дружество майка на търговеца на хранителни стоки на дребно, което е страна по споразумението (но също така без някой от тези два субекта да е бил обвинен или осъден от [AdC] или да е бил страна в производството пред тази юрисдикция), което не попада в субективния обхват на прилагане на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, произвежда електрическа енергия в централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, но в което цялата произведена електроенергия се предава на регулирани цени на доставчик от последна инстанция?
8) При утвърдителен отговор на предходните въпроси, трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда като ограничителна по своята цел клауза, която забранява на въпросния търговец на хранителни стоки на дребно в срока на действие на споразумението и през годината непосредствено след това да развива дейности за доставка на електрическа енергия самостоятелно или чрез дружество, в което притежава мажоритарен дял негово дружество майка, което е обект на производство на територията, обхваната от споразумението?
9) Може ли понятието „потенциален конкурент“ по смисъла на член 101 ДФЕС, на член 1, параграф 1, буква в) от [Регламент № 330/2010] и параграф 27 от Насоките относно вертикалните ограничения (ОВ C 130, 2010 г., стр. 1) да се тълкува като отнасящо се до предприятие, което е обвързано с клауза за неизвършване на конкурентна дейност, което присъства на стоков пазар, напълно различен от този на съдоговорителя, когато не са налице в преписката, представена пред националния съд, каквито и да било конкретни индиции (като проекти, инвестиции или други подготвителни действия) за това, че преди и при липсата на такава клауза въпросното предприятие е можело в краткосрочен план да навлезе на пазара на насрещната страна, и не е установено, че това предприятие преди и при липсата на такава клауза е било възприемано от насрещната страна по споразумението като потенциален конкурент на разглеждания пазар?
10) Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че споразумение за партньорство между предприятие, осъществяващо дейност в областта на доставките на електроенергия, и предприятие, осъществяващо дейност в областта на търговията на хранителни и нехранителни стоки на дребно за домакинството, с цел кръстосано насърчаване на съответните им дейности (в рамките на което, наред с останалото, първото предприятие предоставя отстъпки на клиентите си върху потреблението им на електрическа енергия, които второто предприятие приспада от цената на покупките на тези клиенти в обектите на дребно) съдържа клауза, с която и двете страни се ангажират да не се конкурират една с друга и да не сключват подобни споразумения с конкуренти на едното или на другото предприятие, означава, че целта на тази клауза е да ограничи конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, независимо че:
– времевият обхват на въпросната клауза (едногодишен срок на споразумението, удължен с една година) съвпада с определения в същото споразумение период, през който страните нямат право да използват търговски тайни или ноу-хау, придобити при реализиране на партньорството по проекти с трети лица,
– географският обхват на клаузата е ограничен до географския обхват на споразумението,
– субективният обхват на клаузата е ограничен до страните по споразумението и до предприятията, в които притежават мажоритарен дял, и до други предприятия от същата група, които също притежават и/или управляват обекти за търговия на дребно, обхванати от споразумението,
– субективният обхват на клаузата изключва по-голямата част от дружествата от същата икономическа група на страните, които следователно не са обвързани от клаузата и могат да се конкурират с насрещната страна през периода на действие на споразумението и след него,
– предприятията, обхванати от клаузата за неизвършване на конкурентна дейност, присъстват на напълно различни стокови пазари и не е доказано, че към момента на сключване на споразумението са разработили проекти или планове или са осъществили инвестиции или други подготвителни действия, за да навлязат на стоковия пазар на другата страна?
11) Трябва ли понятието „вертикално споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, член 1, параграф 1, буква а) от [Регламент № 330/2010] и параграф 25, буква в ) от Насоките относно вертикалните ограничения да се тълкува като отнасящо се до споразумение с характеристиките, описани в предходните въпроси, в рамките на което страните присъстват на напълно различни стокови пазари и не е доказано, че преди и при липсата на споразумение са осъществили каквито и да било проекти, инвестиции или планове за навлизане на стоковия пазар на насрещната страна, но в рамките на което за целите на разглежданото споразумение страните си предоставят взаимно съответните търговски мрежи, търговска сила и ноу-хау за насърчаване, достигане и увеличаване на клиентелата и бизнеса на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/22: CAJASUR Banco, Заключение от 2 март 2023 г.
1) Противоречи ли на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от [Хартата] изискването потребителят да е отправил извънсъдебно искане, предшестващо съдебното производство, за да може обявяването на нищожност поради неравноправност на определено общо договорно условие да породи всички присъщи на тази нищожност обезщетителни последици (включително свързаните със съдебното производство разноски) в съответствие с член 6, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО]
2) Съответства ли на правото на пълно обезщетение и на ефективността на правото на Европейския съюз, и на член 6, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] установяването на критерий, според който съдебните разноски (включително свързаните със съдебното производство разноски) се възлагат в зависимост от наличието на отправено от потребителя предварително извънсъдебно искане до финансовата институция за заличаване на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/21: Комисия/Полша, Заключение от 2 март 2023 г.
Като е изключила изготвянето на някои документи, печатни продукти и знаци от правилата за обществените поръчки, предвидени в Директива 2014/24/ЕС, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 1, параграфи 1 и 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 във връзка с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/22: Austrian Airlines (Vol de rapatriement), Заключение от 2 март 2023 г.
1. Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че за премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане, което опериращият въздушен превозвач е длъжен да предложи в случай на отмяна, следва да се счита и полет за репатриране, осъществен в рамките на свързана с властническите правомощия дейност на дадена държава в случаите, когато, макар да не може да обоснове право на превоз на пътника, все пак опериращият въздушен превозвач би могъл да регистрира пътника за този превоз, както и да поеме разходите, и при положение че в крайна сметка по силата на договорно споразумение с държавата той осъществява полета със същия самолет и по същото разписание, предвидени за отменения първоначален полет?
2. Трябва ли член 8, параграф 1 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че пътник, който сам се регистрира за описания в първия въпрос полет за репатриране и за това плаща на държавата задължителен дял от направените разходи, има произтичащо пряко от [този регламент] право да иска от въздушния превозвач възстановяване на тези разходи, включително и когато тези разходи не се състоят изключително от разходи само за полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/21: Chief Appeals Officer и др., Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Обвързано ли е производното право на пребиваване на пряк роднина по възходяща линия на работник, гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф 2 от [Директивата за гражданството] с условието този роднина да продължава да е зависим от работника?
2) Пречка ли е [Директивата за гражданството] приемаща държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, когато достъпът до такава помощ би означавал, че лицето вече не зависи от работника?
3) Пречка ли е [Директивата за гражданството] приемащата държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, с довода, че изплащането на помощта ще превърне въпросното лице в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/21: Bank M. (Conséquences de l’annulation du contrat), Заключение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли [МСП], въведен с Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г., да се счита за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, подлежащ на тълкуване от Съда на Европейския съюз
Попадат ли съдържанието, характерът и приложното поле във времето на МСП, въведен с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. в обхвата на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан от Румъния в Люксембург на 25 април 2005 г.
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на МСП, за[Румъния]?
2) Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
3) Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
4) Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, когато [Румъния] не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.