Заключения
Заключения
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли [МСП], въведен с Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г., да се счита за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, подлежащ на тълкуване от Съда на Европейския съюз
Попадат ли съдържанието, характерът и приложното поле във времето на МСП, въведен с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. в обхвата на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан от Румъния в Люксембург на 25 април 2005 г.
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на МСП, за[Румъния]?
2) Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
3) Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
4) Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, когато [Румъния] не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/21: BMW Bank, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1. Попадат ли в приложното поле на Директива [2011/83] и/или на Директива [2008/48] и/или на Директива [2002/65] договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри за срок от приблизително от две до три години, в които е включена стандартизирана клауза за изключване на правото на прекратяване на договора на общо основание, при което потребителят е длъжен да сключи застраховка на автомобила за покриване на всички рискове (пълно автокаско), отговорен е освен това за предявяването на претенциите за недостатъци по отношение на трети лица (по-специално пред търговеца и производителя на превозното средство) и при положение че потребителят поема и риска от загуба, повреда и други намаления на стойността
Може ли да се приеме, че това са договори за кредит по смисъла на член 3, буква в) от Директива [2008/48] и/или договори за финансови услуги по смисъла на член 2, точка 12 от Директива [2011/83] и член 2, буква б) от Директива [2002/65]?
2. Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега (както е описано в точка 5) представляват договори за финансови услуги:
а) Представлява ли недвижим търговски обект по смисъла на член 2, точка 9 от Директива [2011/83] и търговският обект на дадено лице, което осигурява подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото лице няма представителна власт за сключване на въпросните сделки?
3. При отрицателен отговор на въпрос 6, буква а) или б):
Трябва ли член 16, буква л) от Директива [2011/83] да се тълкува в смисъл, че договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега (както е описано по-горе в точка II.5) попадат в обхвата на това изключение?
4. Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега ( както е описано в точка 5) представляват договори за финансови услуги:
а) Налице ли е договор от разстояние по смисъла на член 2, буква а) от Директива [2002/65] и член 2, точка 7 от Директива [2011/83] и когато по време на преговорите за сключване на договора е осъществен личен контакт само с лице, което осигурява подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото то няма представителна власт за сключване на въпросните договори?
5. Следва ли да се приеме, че член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива [2008/48], за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB, са несъвместими с член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива [2008/48]?
6. Следва ли член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ започва да тече едва когато е предоставена пълно и вярно информацията съгласно член 10, параграф 2 от Директива [2008/48]?
7. Може ли упражняването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива [2008/48] да представлява злоупотреба с право?
8. Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с правото на отказ в съответствие с член 14, параграф 1, първо изречение от Директива [2008/48], ако съгласно националното законодателство в случай на договор за кредит, свързан с договор за покупко-продажба, след действително упражняване на правото на отказ на потребителя съобразно член 14, параграф 1 от Директива [2008/48] вземането на потребителя срещу кредитодателя за връщане на платените вноски по кредита става изискуемо само когато потребителят от своя страна е върнал на кредитодателя закупената стока или е представил доказателства, че е изпратил стоката на кредитодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/21: International Protection Appeals Tribunal и др. (Attentat au Pakistan), Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) При обстоятелства, при които е налице пълно неизпълнение на задължението за сътрудничество, както то е описано в точка 66 от [решение М.], лишава ли се разглеждането на молба за предоставяне на субсидиарна закрила от „всякакво полезно действие“ в смисъла, разгледан в [решение Комисия/Германия]?
2) При утвърдителен отговор на [първия въпрос], следва ли горепосоченото нарушение на задължението за сътрудничество да дава само по себе си основание на молителя да иска отмяна на решението [за отказ на субсидиарна закрила]?
3) При отрицателен отговор на [втория въпрос], върху кого лежи тогава, с оглед на спецификите на конкретния случай, тежестта на доказване, че решението за отказ е можело да бъде различно, ако решаващият орган беше оказал надлежно съдействие [по отношение на молбата за субсидиарна закрила]?
4) Следва ли непостановяването на решение по молба за международна закрила в разумен срок да дава основание на кандидата да иска отмяна на решението за [отказ], когато то бъде постановено?
5) Може ли времето, необходимо да се въведе промяна на приложимата в дадена държава членка уредба за закрила на кандидатите за убежище, да се смята за оправдателна причина за тази държава членка с оглед на прилагането на схема за международна закрила, съгласно която решение по такава молба за закрила би следвало да бъде произнесено в разумен срок?
6) Следва ли да се счита, че когато органът, компетентен да вземе решение [с оглед на международната закрила], не разполага с достатъчно доказателства за психичното здраве на кандидата, но са налице доказателства за възможността кандидатът да страда от такива затруднения, този орган трябва в съответствие със задължението за сътрудничество, посочено в [решение M., точка 66], или по друг начин да извърши допълнително проучване или да изпълни друго свое задължение, преди да постанови окончателното си решение?
7) Когато държава членка изпълнява задължението си по член 4, параграф 1 от Директива [2004/83] да прецени свързаните с молбата релевантни елементи, допустимо ли е, без да е необходимо да се предприемат други действия, да се обяви, че не е установена общата достоверност на твърденията на молителя поради една‑единствена лъжа, която е била разяснена и оттеглена при, разумно погледнато, първата налична впоследствие възможност за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/21: China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, Заключение от 16 февруари 2023 г.
Недопустимост на жалбата, тъй като CCCME не е лично и пряко засегната и не може да бъде призната за представително сдружение на износителите по смисъла на основния регламент
Недопустимост на жалбата, тъй като CCCME не може да подава жалба от името на своите членове
Недопустимост на жалбата, тъй като жалбоподателите, които не са представлявани от CCCME, не са надлежно упълномощили своите представители
Нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент и на принципа на добра администрация при определяне на вредата и използването на данни за вноса (първа част от първото основание)
Неправилно изчисляване на рентабилността на промишлеността на Съюза, включително използването на вътрешногрупови цени (второ основание)
Нарушение на правото на защита и задължението за предоставяне на информация на заинтересованите страни, включително отказ за достъп до преписката и поверителни данни (пето основание)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/21: Rivière и др./Парламент, Заключение от 16 февруари 2023 г.
Изопачаване на фактите и неправилна правна квалификация на фактите
Неправилно тълкуване и изопачаване на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/21: BNP Paribas, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато правото на държавата членка по произход на съдебното решение предоставя на последното такава сила, която е пречка същите страни да водят ново дело, в което да предявяват искания, които са могли да направят още в първото дело, вече породените от това решение последици в сезираната държава членка са пречка съд в тази държава — чието право, което се прилага ratione temporis, предвижда в областта на трудовоправните правоотношения сходно задължение за предявяване в едно производство на всички претенции — да се произнася по такива искания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство има същото основание и същия петитум, както иск като този за установяване на уволнение без реална и сериозна причина по френското право, поради което са недопустими исканията на служителя за обезщетение за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение при уволнение, предявени пред френските съдилища, след като в Обединеното кралство в полза на служителя е постановено решение, с което се обявява, че е налице „unfair dismissal“, и се присъждат на това основание обезщетения („compensatory award“)
Следва ли в това отношение да се прави разграничение между обезщетението за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, което би могло да има същото основание и същия предмет като присъденото „compensatory award“, и обезщетенията при уволнение и за неспазено предизвестие, които съгласно френското право се дължат, когато уволнението се основава на реална и сериозна причина, но не и когато е дисциплинарно?
3) Също така трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство и иск за изплащане на бонуси или премии, предвидени в трудовия договор, имат едно и също основание и един и същ петитум, при положение че тези искове се основават на едно и също договорно правоотношение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/22: Finanzamt G (Projets d’aide au développement), Заключение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли член 4, параграф 3 [ДЕС], разглеждан във връзка с членове 208 и 210 [ДФЕС], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална административна практика, според която не се предоставя освобождаване от данък в случаите, когато проект за сътрудничество в областта на развитието се финансира от [ЕФР], докато при определени условия трудовото възнаграждение се освобождава от данък, когато работникът получава доходи въз основа на текущо трудово правоотношение за дейност във връзка с германската официална помощ за развитие в рамките на техническото или финансовото сътрудничество, която се финансира [най-малко в размер на] 75 % от федерално министерство, отговарящо за сътрудничеството за развитие, или от притежавано от държавата частноправно дружество, което се занимава с помощ за развитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/22: Saint-Louis Sucre (Reconnaissance d’une organisation de producteurs), Заключение от 9 февруари 2023 г.
1) Трябва ли правилото, посочено в [член 153, параграф 1, буква б) от Регламента за ООП], съгласно което уставът на дадена [OП] изисква нейните членове „да бъдат членове само на една [OП] за всеки конкретен продукт на стопанството“, да се тълкува в смисъл, че се прилага само за членовете, които са производители?
2) С цел да се гарантира спазването на принципа, установен в [член 153, параграф 2, буква в) от Регламента за ООП], съгласно който членуващите производители трябва да контролират по демократичен начин своята организация и нейните решения:
– необходимо ли е при преценката на независимостта на членовете на организацията да се вземе предвид единствено обстоятелството, че техният капитал е собственост на едно и също физическо или юридическо лице, или трябва да се вземат предвид и други връзки, като например, в случай на членове, които не са производители, членството им в една и съща конфедерация на профсъюзи, а в случай на членове, които са производители, упражняването на управленски функции в рамките на такава конфедерация;
– достатъчно ли е, за да може да се направи извод, че членовете производители действително упражняват контрол върху своята организация, те да имат мнозинството от гласовете, или следва да се провери дали с оглед на разпределението на гласовете между действително независимите членове делът на гласовете на един или повече членове, които не са производители, ги поставя в положение, дори без да съставляват мнозинство, да могат да упражняват контрол върху решенията, взети от организацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/22: TAP Portugal (Décès du copilote), Заключение от 9 февруари 2023 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че е налице извънредно обстоятелство по смисъла на тази разпоредба, когато полет от летище извън базата на опериращия въздушен превозвач е отменен, защото един от членовете на екипажа за този полет (в случая вторият пилот), който е преминал изискваните редовни медицински прегледи, без да му бъдат определени ограничения, малко преди началото на полета внезапно и непредвидимо за въздушния превозвач умира или се разболява толкова тежко, че не е в състояние да извърши полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/21: BA (Successions – Politique sociale de logement dans l’Union), Заключение от 9 февруари 2023 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 и членове 64 и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка в областта на облагането с данъка върху наследството, която за целите на изчисляването на данъка върху наследството предвижда, че застроен недвижим имот, принадлежащ към личното имущество, който се намира в трета държава (в случая Канада) и се отдава под наем за жилищни нужди, се облага въз основа на цялата си стойност, докато за недвижим имот, принадлежащ към личното имущество, който се намира на национална територия, в държава — членка на Европейския съюз, или в държава от Европейското икономическо пространство и се отдава под наем за жилищни нужди, се вземат предвид само 90 % от стойността му за целите на изчисляването на данъка върху наследството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.