Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Представлява ли член 61, параграф 1 от Регламент [2018/858] законово задължение за производителите на превозни средства по смисъла на член 6, параграф 1, буква в) от ОРЗД, което оправдава предоставянето на VIN, респ. на свързана с VIN информация, на независими оператори в качеството на други администратори по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Неправилно тълкуване на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с определянето на референтната рамка
Неправилно тълкуване на член 107 ДФЕС чрез прилагане на член 6 от StAnpG като референтна рамка
Нарушение на основните принципи на защита на оправданите правни очаквания
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за администратор трябва да се счита и лице, което възнамерява да придобие инструмент за събиране на данни (мобилно приложение) посредством обществена поръчка, независимо от това, че не е бил сключен договор за обществена поръчка и че не е била прехвърлена собствеността върху създадения продукт (мобилно приложение), за чието придобиване е била използвана процедура за възлагане на обществена поръчка?
2) Може ли понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за администратор трябва да се счита и възлагащият орган, който не е придобил собствеността и владението върху създадения ИТ продукт, когато окончателната версия на създаденото приложение има хипервръзки или интерфейси към този публичноправен субект и/или [когато] политиката на поверителност, която не е официално одобрена или призната от въпросния публичноправен субект, определя същия като администратор?
3) Може ли понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за администратор трябва да се счита и лицето, което не е извършило никакви реални операции по обработване на данни по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД и/или което не е дало ясно разрешение/съгласие за извършването на такива операции
От значение ли е за тълкуването на понятието „администратор“ обстоятелството, че ИТ продуктът, използван за обработването на лични данни, е създаден в съответствие с дадено от възлагащия орган задание?
4) Ако наличието на реални операции по обработване на данни е от значение за тълкуването на понятието „администратор“, следва ли понятието „обработване“ на лични данни съгласно член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които копия на лични данни са използвани за изпитването на ИТ системи в процеса на придобиването на мобилни приложения?
5) Може ли съвместното администриране на данни съгласно член 4, точка 7 и член 26, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че е налице само при умишлено съгласувани действия за определяне на целта и средствата на обработването на данни, или това понятие може да се тълкува и като обхващащо също и случаите, в които няма ясна „договореност“ по отношение на целта и средствата на обработването на данни и/или съгласувани действия между субектите
От правна гледна точка има ли значение за тълкуването на понятието „съвместно администриране на данни“ на кой етап от процеса на създаване на средството за обработване на лични данни (ИТ приложението) са обработени личните данни и с каква цел се създава приложението
Може ли под „договореност“ между съвместните администратори да се разбира единствено ясното и изрично определяне на условията за съвместното администриране на данни?
6) Трябва ли разпоредбата на член 83, параграф 1 от ОРЗД, съгласно която „административни[те] наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ […] са ефективни, пропорционални и възпиращи“, да се тълкува в смисъл, че обхваща и хипотезата на отговорност на „администратора“, когато в процеса на създаване на ИТ продукт разработчикът извършва и действия по обработване на лични данни, и водят ли неправомерно извършените от обработващия лични данни действия по обработването им винаги автоматично до правна отговорност на администратора
Трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите на обективна отговорност на администратора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Неправилно определяне на мястото на упражняване на основната дейност през референтния период
Неправилно тълкуване на условията за „работа за друга държава“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от [Рамково решение 2008/909/ПВР], ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаването на подлежащото на изпълнение решение, съответно на отнасящите се до него последващи решения, условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
2) Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка със залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от [Рамково решение 2008/909/ПВР], ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаване на решението, с което се допуска изпълнението, съдебната система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли, преди да се откаже признаването на решение на национален съд на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата], поради наличие на основания да се приеме, че условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава, на втори етап да се провери дали несъвместимите с основното право на справедлив съдебен процес условия в съответното производство са се отразили неблагоприятно конкретно на осъденото лице/осъдените лица?
4) При отрицателен отговор на първия и/или втория въпрос в смисъл, че решението дали условията в дадена държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно принципа на правовата държава, следва да бъде постановено не от съдилищата на държавите членки, а от Съда на Европейския съюз:
функционирала ли е съдебната система на Република Полша на 7 август 2018 г. и/или на 16 юли 2019 г., съответно функционира ли съдебната система на Република Полша понастоящем съгласно принципа на правовата държава, произтичащ от член 2 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че въвежда в националното право характерното за членове 101 и 102 ДФЕС функционално понятие за предприятие и принципа на отговорността на функционалната единица, като последица от което чрез разширяване на залегналия в член 30 от [OWiG] принцип на отговорността на правния субект производството по налагане на административни наказания може да се води пряко срещу предприятия и за санкционирането на последните не е необходимо да се установява наличието на административно нарушение, извършено от идентифицирано физическо лице, евентуално при наличие на всички признаци от обективна и субективна страна?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че предприятието трябва да е извършило виновно нарушението, опосредствано от негов служител (срв. член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003), или за санкционирането на предприятието по принцип е достатъчно и само да е налице обективно неизпълнение на задължения от негова страна (обективна отговорност)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Незаконосъобразност и неправилно прилагане на член 4, параграф 1 и член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 139/2004
Неправилно прилагане на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 относно възможността за налагане на отделни глоби
Неправилно тълкуване на понятието „извършване“ на концентрация
Неправилно тълкуване на понятието „права на вето“ и изопачаване на доказателствата относно договорките, предхождащи финализирането на придобиването
Неправилна преценка на обмените на информация между Altice и целевото предприятие
Неправилно определяне и непропорционалност на наложените глоби
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Съответстват ли на стандартите относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост, въведени с Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, законодателство и съдебна практика, според които част от състава на престъпленията по чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 от НК са претърпените от притежателя вреди?
При положителен отговор на първия въпрос — съответства ли на стандартите на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година въведеният от съдебната практика в Република България презумптивен механизъм за определяне на вредите — в размер на стойността на предлаганите за продажба стоки, изчислена по цени на дребно на правомерно произведени стоки?
Съответства ли на принципа на законоустановеност на престъпленията, прокламиран в чл. 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, законодателство, в което липса разграничение между административното нарушение (чл. 127, ал. 1 от сега действащия ЗМГО и чл. 81, ал. 1 от действалия към 2016 г. ЗМГО), престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК, а при отрицателен отговор на първия въпрос и престъплението по чл. 172б, ал. 2 НК?
Съответстват ли на принципа, прокламиран в чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз — тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, предвидените в чл. 172б, ал. 2 НК наказания — от 5 до 8 години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Разпоредбите на член 24 и член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 [...] могат ли да се тълкуват в смисъл, че е достатъчно да е осъществено неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на член 4, точка 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какъв следва да е предметът и обхватът на съдебния контрол за законосъобразност при проверка дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки по член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 са подходящи?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, принципът на отчетност в член 5, параграф 2 и член 24 във връзка със съображение 74 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в исковото производство по член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни носи доказателствена тежест относно обстоятелството, че приложените по член 32 от Регламента технически и организационни мерки са подходящи
Назначаването на съдебна експертиза може ли да се приеме като необходимо и достатъчно доказателствено средство, с което да се установи дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки са подходящи в хипотеза като настоящата, в която неразрешеният достъп и разкриване на лични данни е резултат от „хакерска атака“?
4) Нормата на член 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 може ли да се тълкува в смисъл, че неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на член 4, точка 12 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случая чрез „хакерска атака“, от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, е събитие, за което администраторът на лични данни по никакъв начин не е отговорен и е основание за освобождаване от отговорност?
5) Нормите на член 82, параграф 1 и параграф 2 във връзка със съображения 85 и 146 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза като настоящата на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака“, само преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с лични данни, без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните, попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и [това] е основание за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 20, член 21, параграф 1 и член 45, параграф 1 от Хартата […], както и членове 4[—]6 от Директива 2004/38/ЕО […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява издаването на карта за самоличност — която може да служи като документ за пътуване в рамките на Европейския съюз — на гражданин на държава членка поради факта, че последният е установил своето местоживеене в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.