Заключения
Заключения
Дело C-116/22: Комисия/Германия (Protection des zones spéciales de conservation), Заключение от 20 април 2023 г.
Неизпълнение на задължението по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, изразяващо се в това, че Германия не е определила никакви цели за съхраняване за 88 от разглежданите 4606 територии
Неизпълнение на задължението по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, изразяващо се в това, че Германия е определила по общ и траен начин недостатъчно конкретни цели за съхраняване в определените територии
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/21: Global Silicones Council и др./ECHA и др., Заключение от 20 април 2023 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на критериите за оценка на биоакумулацията по приложение XIII към Регламент REACH, по-специално приоритизирането на коефициента на биоконцентрация пред други показатели като биомултипликация и трофична мултипликация
Неправилно тълкуване на изискването за „подходящи условия“ при получаване на данни за оценка на биоакумулацията
Изопачаване на доводите на жалбоподателите относно хибридния характер на спорните вещества и приложимостта на приложение XIII към Регламент REACH
Недостатъчно изясняване и оценка на релевантната научна информация и проучвания, публикувани между становищата на Комитета на държавите членки
Неправилна правна квалификация на токсичните свойства на D5 и D6, като се отчита само замърсяването с D4
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-830/21: Syngenta Agro, Заключение от 20 април 2023 г.
1) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при продажба в друга държава членка върху опаковката да се посочват името и адресът на притежателя на разрешението от държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?
2) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква е) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя партиден номер, или споменатата разпоредба допуска паралелният вносител да премахва първоначалния партиден номер и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води документация, от която е видно съответствието на използваните от него партидни номера с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Заключение от 20 април 2023 г.
1. Трябва ли член 4 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че жалбата по член 27 от този регламент срещу решение за прехвърляне, прието от държава членка в съответствие с механизма по член 26 от регламента и въз основа на задължението за обратно приемане, предвидено в член 18, параграф 1, буква б) от същия регламент, може да се основава само на непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от регламента, от държавата, приела решението за прехвърляне?
2. Трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да приеме решение за отмяна на решението за прехвърляне?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да провери релевантността на това нарушение с оглед на твърдените от жалбоподателя обстоятелства и допуска решението за прехвърляне да бъде потвърдено, когато не се установят основания за приемане на решение за прехвърляне с различно съдържание?
1. Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глави III и IV) и която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?
2. Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламента „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС?
3. Съвместима ли е преценката на риска от непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от Регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?
4. Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
a) задължава ли преценката за съществуването на риск от непряко връщане, направена от съда на държавата, в която кандидатът е подал втората молба за международна закрила след отхвърлянето на първата молба, да се приложи клаузата по член 17, параграф 1, определена в регламента като „дискреционна клауза“;
б) кои са критериите, освен посочените в глави III и IV, които сезираната на основание член 27 от Регламента юрисдикция трябва да използва, за да прецени риска от непряко връщане, като се има предвид, че този риск вече е бил изключен от страната, която е разгледала първата молба за международна закрила?
1. Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът на държавата членка, сезиран с жалба срещу решението на звено „Дъблин“, може да потвърди компетентността на държавата членка, която следва да осъществи прехвърлянето на основание член 18, параграф 1, буква г), ако установи, че в компетентната държава членка съществува риск да бъде нарушен принципът на забрана за връщане, като кандидатът бъде върнат в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение?
2. При условията на евентуалност, трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът може да потвърди компетентността на държавата, която съгласно член 18, параграф 1, буква г) от този регламент е длъжна да осъществи прехвърлянето, ако се установи:
а) че в компетентната държава членка съществува риск принципът на забрана за връщане да бъде нарушен, като бъде върнат кандидатът в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение;
б) че е невъзможно да се осъществи прехвърлянето в друга държава, определена въз основа на критериите, предвидени в глава III от Регламента „Дъблин III“]?
1. Трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че нарушението им само по себе си води до незаконосъобразност на решението, обжалвано на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], независимо от конкретните последици от това нарушение за съдържанието на решението и за определянето на компетентната държава членка?
2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] във връзка с член 18, параграф 1, буква а) или с член 18, параграф [1], букви б), в), г) и член 20, параграф 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че предвижда различни предмети на обжалване, различни жалби, които трябва да се подават в рамките на съдебно производство, и различни профили на нарушения на задълженията за информиране и провеждане на индивидуално интервю по смисъла на членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“]?
Ако отговорът на въпроса от точка 2) е утвърдителен: трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че предвидените в тях гаранции за информиране съществуват само в хипотезата по член 18, параграф 1, буква а), а не и в процедурата по обратно приемане, или трябва да се тълкуват в смисъл, че в последната процедура са налице поне задължения за информиране относно прекратяването на компетентността съгласно член 19 или относно системните недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно член 3, параграф 2?
3. Трябва ли член 3, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че „системни[те] недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище“ включват и евентуалните последици от решенията за отхвърляне на молбите за международна закрила, които вече са окончателни и са приети от съда на държавата членка, който осъществява обратното приемане, когато съдът, сезиран на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], счита, че рискът кандидатът да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение в случай на връщане в страната на произход от [посочената] държава членка е реален, като се има предвид и установеното наличие на ширещ се въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95[/ЕС]?
1. Какви са правните последици, предвидени в правото на Европейския съюз, по отношение на решенията за прехвърляне с цел обратно приемане съгласно глава VI, раздел III от [Регламент „Дъблин III“], когато държавата не е предоставила информацията, предвидена в член 4 от [Регламент „Дъблин III“] и член 29 от [Регламент „Евродак“]?
2. По-специално, в случай на формирана пълна и ефективна защита срещу решението за прехвърляне от Съда на Европейския съюз се иска да установи:
2.1. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграфи 2 и 3 от [Регламент „Дъблин III“], на лице, което се намира в условията, описани в член 23, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално също определя компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила от държавата членка, в която лицето е подало новата молба),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
2.2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 29 от [Регламент „Евродак“], на лице, което се намира в условията, описани в член 24, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално и до последващо необходимо предоставяне на възможност за подаване на нова молба за международна закрила),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/21: OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb, Заключение от 20 април 2023 г.
1) Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] - „купувачът и продавачът не са свързани“ във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС - за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по [данъка за добавена стойност (ДДС)] на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891], възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
2) Следва ли от чл. 47, параграф 1 и чл. 41, параграф 2, буква в) от Хартата за основните права на ЕС, [наричана по-нататък „Хартата“], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съдът служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– Условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от […] Митническия кодекс на Съюза - „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– Когато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] - дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
3) Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т.1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г., [Х (Събиране на допълнителни вносни мита)]С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съдът, да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока - зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891, като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
4) Следва ли чл. 75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за био-продукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/21: Intervyuirasht organ na DAB pri MS (Femmes victimes de violences domestiques), Заключение от 20 април 2023 г.
1) За целите на квалифициране на насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по [Женевската конвенция] и по [Директива 2011/95] приложими ли са съгласно съображение 17 от [Директива 2011/95] дефинициите и определенията по [CEDAW] и [Истанбулската конвенция], или насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Директива 2011/95 има самостоятелно значение, различно от това в посочените актове на международното право?
2) Следва ли за установяване на принадлежност към определена социална група, като мотив за преследване по чл. 10, пар.1, б.„г“ [от] Директива 2011/95, при твърдения за насилие над жени, основано на пола, да се отчете единствено биологичният или социалният пол на жертвата на преследване (насилие, насочено срещу жена, само защото е жена), могат ли конкретните форми/актове/действия на преследване като посочените неизчерпателно в съображение 30 от [Директива 2011/95] да бъдат определящи за „видимостта на групата в обществото“, т.е. нейна отличителна черта, в зависимост от условията в страната на произход или тези актове са относими единствено към действията на преследване по чл. 9, пар.2, б.„а“ и б.„е“ от Директива 2011/95?
3) При твърдяно от кандидата за закрила насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие, представлява ли биологичният или социален пол достатъчно основание за определяне на принадлежност към определена социална група по чл. 10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95 или следва да се установи допълнителна отличителна черта на групата, при буквално, словесно тълкуване на разпоредбата на чл. 10, пар.1, б.„г“ от [Директива 2011/95], която поставя изискванията в условие на кумулативност, а аспектите на пола — на алтернативност?
4) Следва ли причинно-следствената връзка по чл. 9, пар.3 от Директива 2011/95 при твърдяно насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие от недържавен субект на преследване по смисъла на чл. 6, б.„в“ от Директива 2011/95, да се тълкува, че е достатъчно да се установи връзка между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по [член 9,] параграф 1, или задължително следва да се установи липса на закрила срещу твърдяното преследване, респ. налице ли е връзката в случаите, когато недържавните субекти на преследване не възприемат отделните актове на преследване/насилие, като такова, свързано с пола на преследваното лице?
5) При изпълнение на останалите изисквания за това, може ли реалната заплаха с [престъпление] на честта при евентуално връщане в страната на произход да обоснове предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 15, б."а" от Директива 2011/95, вр. чл. 2 ЕКПЧ (никой не може умишлено да бъде лишен от живот) или следва да се квалифицира като посегателство по чл. 15, б."б" от Директива 2011/95, вр. чл. 3 ЕКПЧ, както са тълкувани в практиката на Европейския съд за правата на човека, при съвкупна преценка с опасност от други актове на насилие, основано на пола, респ. достатъчно ли е за предоставяне на тази закрила заявеното от кандидата субективно нежелание да получи закрилата на държавата си на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/22: Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr (Transport de conteneurs vides), Заключение от 20 април 2023 г.
Представлява ли превозът на празни контейнери до [натоварването], съответно от [разтоварването], неразделна част от превоза на натоварените контейнери така, че превозът на празни контейнери да участва в привилегирования превоз на пълни контейнери, доколкото при комбиниран транспорт същият е изключен от разпоредбите относно каботажните превози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/22: QS (Révocation du sursis), Заключение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение [2008/675] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като чл. 68, ал. 1 от НК, тълкувана във връзка с чл. 8, ал. 2 от НК, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да приведе в изпълнение наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание, като постанови ефективното му изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/21: Global Silicones Council и др./Комисия и др., Заключение от 20 април 2023 г.
Нарушение на изискването Комисията сама да установи наличието на неприемлив риск и недопустимост да се основава на предварителната процедура
Недостатъчност на мотивите към спорния регламент
Неопределяне на критичен праг между приемлив и неприемлив риск
Неправилно приравняване на всяко изпускане на PBT/vPvB вещества с неприемлив риск
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.