Дело C-88/22: QB/Комисия, Заключение от 4 май 2023 г.

Текст

1. За да започнат работа за Европейския съюз, неговите служители често трябва да напуснат своята държава членка по произход и да пребивават в държавата членка, в която са наети на работа. С цел да се компенсират свързаните с това неудобства и да се даде възможност за наемане на работа на граждани на държавите — членки на Съюза, на възможно най-широка географска основа, законодателят на Съюза е предвидил надбавката за експатриране в член 69 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) ( 2 ). Свързаните с тази надбавка условия са определени в член 4, параграф 1, букви а) и б) от приложение VII към Правилника. Съгласно член 20, параграф 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз във връзка с член 69 от Правилника, тези разпоредби се прилагат по аналогия за срочно наетите служители.

2. Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника надбавката за експатриране се изплаща на длъжностни лица, които не са и никога не са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа (наричана по-нататък „държава по месторабота“) (първо тире) и които през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването им на служба (наричани по-нататък „референтният период“), обичайно не са живели или упражнявали основната си дейност на европейската територия на държавата по месторабота (второ тире, първо изречение). В това отношение обаче не се вземат предвид обстоятелствата, произтичащи от работа ...