Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Заключение от 20 април 2023 г.

1. Трябва ли член 4 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че жалбата по член 27 от този регламент срещу решение за прехвърляне, прието от държава членка в съответствие с механизма по член 26 от регламента и въз основа на задължението за обратно приемане, предвидено в член 18, параграф 1, буква б) от същия регламент, може да се основава само на непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от регламента, от държавата, приела решението за прехвърляне?
2. Трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да приеме решение за отмяна на решението за прехвърляне?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да провери релевантността на това нарушение с оглед на твърдените от жалбоподателя обстоятелства и допуска решението за прехвърляне да бъде потвърдено, когато не се установят основания за приемане на решение за прехвърляне с различно съдържание?
1. Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глави III и IV) и която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?
2. Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламента „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС?
3. Съвместима ли е преценката на риска от непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от Регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?
4. Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
a) задължава ли преценката за съществуването на риск от непряко връщане, направена от съда на държавата, в която кандидатът е подал втората молба за международна закрила след отхвърлянето на първата молба, да се приложи клаузата по член 17, параграф 1, определена в регламента като „дискреционна клауза“;
б) кои са критериите, освен посочените в глави III и IV, които сезираната на основание член 27 от Регламента юрисдикция трябва да използва, за да прецени риска от непряко връщане, като се има предвид, че този риск вече е бил изключен от страната, която е разгледала първата молба за международна закрила?
1. Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът на държавата членка, сезиран с жалба срещу решението на звено „Дъблин“, може да потвърди компетентността на държавата членка, която следва да осъществи прехвърлянето на основание член 18, параграф 1, буква г), ако установи, че в компетентната държава членка съществува риск да бъде нарушен принципът на забрана за връщане, като кандидатът бъде върнат в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение?
2. При условията на евентуалност, трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът може да потвърди компетентността на държавата, която съгласно член 18, параграф 1, буква г) от този регламент е длъжна да осъществи прехвърлянето, ако се установи:
а) че в компетентната държава членка съществува риск принципът на забрана за връщане да бъде нарушен, като бъде върнат кандидатът в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение;
б) че е невъзможно да се осъществи прехвърлянето в друга държава, определена въз основа на критериите, предвидени в глава III от Регламента „Дъблин III“]?
1. Трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че нарушението им само по себе си води до незаконосъобразност на решението, обжалвано на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], независимо от конкретните последици от това нарушение за съдържанието на решението и за определянето на компетентната държава членка?
2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] във връзка с член 18, параграф 1, буква а) или с член 18, параграф [1], букви б), в), г) и член 20, параграф 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че предвижда различни предмети на обжалване, различни жалби, които трябва да се подават в рамките на съдебно производство, и различни профили на нарушения на задълженията за информиране и провеждане на индивидуално интервю по смисъла на членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“]?
Ако отговорът на въпроса от точка 2) е утвърдителен: трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че предвидените в тях гаранции за информиране съществуват само в хипотезата по член 18, параграф 1, буква а), а не и в процедурата по обратно приемане, или трябва да се тълкуват в смисъл, че в последната процедура са налице поне задължения за информиране относно прекратяването на компетентността съгласно член 19 или относно системните недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно член 3, параграф 2?
3. Трябва ли член 3, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че „системни[те] недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище“ включват и евентуалните последици от решенията за отхвърляне на молбите за международна закрила, които вече са окончателни и са приети от съда на държавата членка, който осъществява обратното приемане, когато съдът, сезиран на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], счита, че рискът кандидатът да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение в случай на връщане в страната на произход от [посочената] държава членка е реален, като се има предвид и установеното наличие на ширещ се въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95[/ЕС]?
1. Какви са правните последици, предвидени в правото на Европейския съюз, по отношение на решенията за прехвърляне с цел обратно приемане съгласно глава VI, раздел III от [Регламент „Дъблин III“], когато държавата не е предоставила информацията, предвидена в член 4 от [Регламент „Дъблин III“] и член 29 от [Регламент „Евродак“]?
2. По-специално, в случай на формирана пълна и ефективна защита срещу решението за прехвърляне от Съда на Европейския съюз се иска да установи:
2.1. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграфи 2 и 3 от [Регламент „Дъблин III“], на лице, което се намира в условията, описани в член 23, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално също определя компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила от държавата членка, в която лицето е подало новата молба),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
2.2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 29 от [Регламент „Евродак“], на лице, което се намира в условията, описани в член 24, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално и до последващо необходимо предоставяне на възможност за подаване на нова молба за международна закрила),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?