Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Може ли португалски съд, който разглежда гражданско дело, заведено срещу гражданин, пребиваващ в друга държава — членка на Европейския съюз, и е разпоредил призоваването на този гражданин по същото дело посредством препоръчано писмо с обратна разписка, но обратната разписка не е върната, да приеме с оглед на посочения [Регламент (ЕО) № 1393/2007] и на основополагащите го принципи, че призоваването е извършено надлежно, като се основе на документите, които са изпратени от съответната пощенска служба в държавата по пребиваване на адресата и доказват, че препоръчаното писмо с обратна разписка е връчено на този адресат?
2) В посочения в първия въпрос случай, противоречи ли на същия регламент и на принципите, които са в основата му, прилагането на член 230 от португалския граждански процесуален кодекс?
3) Противоречи ли на същия регламент и на принципите, които са в основата му, прилагането по настоящия спор на член 191, параграф 2 от португалския граждански процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Неправилно определяне на подходящото правно основание за акта за сключване на предвиденото споразумение между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR данни)
Несъвместимост на предвиденото споразумение с член 16 ДФЕС и с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на правото на физическите лица на защита на личните данни
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на територията ѝ на гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за малолетното или непълнолетното си дете, което е гражданин на същата държава членка
2) От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че този родител не поема сам законната, финансовата и/или емоционалната грижа, както и че не е изключена възможността другият родител, който е гражданин на тази държава членка, фактически да е в състояние да полага грижи за детето
3) Трябва ли в този случай родителят, който е гражданин на трета държава, убедително да докаже, че другият родител не е в състояние да поеме родителските грижи за детето, вследствие на което детето би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на родителя, който е гражданин на трета държава, бъде отказано право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че с оглед на закрепения в правото на Съюза принцип на ефективност националното право, към което препраща тази разпоредба, трябва да предвижда олихвяване на възстановяваните суми за вносни сборове от момента на плащането на сборовете до момента на възстановяването им, включително когато правото на възстановяване не е предявявано пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга […] по-специално […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:
1) Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?
2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение
По-конкретно:
a) има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?
б) евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?
в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?
3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?
4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?
5) Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата, на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Грешка при прилагане на правото относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза
Грешка при прилагане на правото по отношение на осъждането на Съвета да обезщети жалбоподателя за претърпените неимуществени вреди
Нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципите на пропорционалност и на справедлива оценка, за отказ от правосъдие, изопачаване на фактите и неправилна и противоречива аргументация по отношение на искането за поправяне на имуществените вреди
Нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на пропорционалност, по отношение на искането за обезщетение на претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Може ли въз основа на решението от 9 март 2012 г. по дело C‑564/10, […] Pfeifer & Langen […], да се направи извод, че член 3 от Регламент № 2988/95, с който се определя давност[ният] режим [на Съюза], е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член 52 от Регламент […] № 800/1999 и член 5а от Регламент […] № 770/96?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 от 17 юни 2008 г., да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46[…], транспонирана със Законодателен декрет № 196 […] — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в […] Директива 68/151[…], както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г. [относно реорганизацията на търговските, промишлени, занаятчийски и земеделски палати], която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
2) Позволява ли следователно член 3 от […] Директива 68/151 […], в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Ако публичноправен субект извършва дейност като предоставяне на достъп до път срещу заплащане на пътна такса и ако в държавата членка има частни организации, които събират пътни такси за други платени пътища по договор със съответния публичен орган съгласно националните законови разпоредби, следва ли член 13, [параграф 1,] втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкува в смисъл, че съответният публичен орган трябва да се счита в конкуренция със съответните частни оператори, така че третирането на публичния орган като данъчно незадължено лице би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, независимо от факта, че а) няма и не може да има никаква действителна конкуренция между публичния орган и съответните частни оператори, и б) няма доказателства, че съществува реалистична възможност някой частен оператор да излезе на пазара, за да строи и експлоатира платен път, който би се конкурирал с платения път, експлоатиран от публичния орган?
2) Ако няма подобна презумпция, каква преценка трябва да се направи, за да се установи дали има значителни нарушения на правилата за конкуренцията по смисъла на член 13, [параграф 1,] втора алинея от Директива 2006/112?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
В противоречие ли е с правото на Съюза, по-специално с новата редакция на Директивата за ОВОС, по-конкретно с член 1, параграф 4, респ. с по-ранната редакция на тази директива, по-специално член 1 параграф 5 от нея, национална правна разпоредба, съгласно която проекти — които са подлежали на задължително извършване на ОВОС, но нямат разрешение по националния Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz, а само разрешения по закони, уреждащи отделни материи (например Abfallwirtschaftsgesetz (Закон за управлението на отпадъците), които вече не са могли да бъдат отменени на 19 август 2009 г. (датата на влизането в сила на UVP-G-Novelle 2009) поради изтичане на предвидения в националното право (член 3, параграф 6 от UVP-G 2000) тригодишен срок — се считат за разрешени съгласно UVP-G 2000, или такава разпоредба съответства на установените в правото на Съюза принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.