всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Европейският съюз има ли изключителна компетентност да сключи Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Невалидна ли е точка 6 от приложение III към Директивата относно ДДС, тъй като в хода на законодателната процедура не е било спазено същественото процедурно изискване за консултиране с Европейския парламент?
2. Невалидна ли е разпоредбата на член 98, параграф 2 от посочената изменена Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива, тъй като нарушава принципа на данъчен неутралитет, доколкото изключва прилагането на намалените данъчни ставки за цифрови книги, и за други електронни публикации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) В светлината на принципите за лоялно сътрудничество и за полезното действие на директивите трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 310, параграф 2 от Закон № 30/2007 за обществените поръчки от 30 октомври (понастоящем член 40, параграф 2 от Кралски законодателен декрет № 3/2011 за одобряване на преработения текст на Закона за обществените поръчки), доколкото същата е пречка да се оспорват със специалната жалба в областта на обществените поръчки подготвителни актове на възлагащия орган като решението за допускане на оферта на оферент, за когото се твърди, че не отговаря на условията за технически възможности и икономическо състояние, предвидени в националното законодателство и правото на Съюза?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: имат ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Валиден ли е член 3, параграф 3 от Директивата за СЕО в частта, отнасяща се и до хипотезата на параграф 2, буква б) от същия член с оглед на разпоредбите в областта на околната среда от Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права, в частта, в която изключва системното прилагане на стратегическа екологична оценка по отношение на планове и програми, които са били определени, че изискват оценка на въздействието в съответствие с членове 6 или 7 от Директивата за местообитанията?
2. В случай че валидността на горепосочената разпоредба бъде потвърдена, трябва ли параграфи 2 и 3 от член 3 от Директивата за СЕО във връзка с десето съображение от същата директива, което предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директивата за местообитанията относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, в която, за да се определи понятието „малки площи на местно ниво“, предвидено в член 3, параграф 3 от Директивата за СЕО, се посочват единствено количествени данни?
3. В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли параграфи 2 и 3 от член 3 от Директивата за СЕО във връзка с десето съображение от същата директива, което предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директивата за местообитанията има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба като националната правна уредба, която изключва автоматичното и задължително прилагане на процедурата за стратегическа екологична оценка по отношение на всички проекти за развитие на градски зони — както нови, така и такива за разширяване на градски зони — които засягат площи до 40 хектара или проекти за обекти с обществено предназначение, или за развитие на градски зони в рамките на съществуващи градски зони, които засягат площи до 10 хектара, въпреки че с оглед вероятните последици върху местата е било определено, че те изискват оценка на въздействието в съответствие с членове 6 или 7 от Директивата за местообитанията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Противоречи ли на член 8 от Директива 2008/94/ЕО или на друга разпоредба от правото на Съюза тълкуването на разпоредба от националното право, по силата на което депозираните при работодателя дължими вземания за трудови възнаграждения с цел да бъдат внесени в пенсионен фонд на определена дата, но невнесени от него по отделна сметка, не попадат в обхвата на правото да се иска изключването им от масата на несъстоятелността на работодателя, съгласно член 47 от Кодекса за несъстоятелността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на продуктите“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики
3) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина
4) Трябва ли Директивата за електронната търговия да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз [по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011] в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно член 3, буква а) от Директива 2003/87 квотата за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определен период представлява „друго подобно право“ по смисъла на [член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи, дори ако получава в държавата по пребиваването си [а именно Испания] толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) a)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай, как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е [Конфедерация] Швейцария, която не е държава — членка на Европейския съюз, и също така не е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП)?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за прихващане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Нарушаване на обхвата на правомощието за пълен съдебен контрол, признато на Общия съд
Нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране
Грешки при прилагане на правото при прилагане на правилата на процедурата за постигане на споразумение

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form