Дело C-453/15: A и B, Заключение от 7 септември 2016 г.

Текст

... роси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 56 — Място на доставка на услуги — Понятието „други подобни права“ — Прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове“

1. В контекста на това дело, което се отнася до продажбата „на право да се замърсява“, не мога да устоя на изкушението да цитирам следната мисъл на г‑н Le Bars ( 2 ): „[с] международно[то] и общностно законодателство въздухът и неговата „патология“, тоест замърсяването, се оказват на границите на търговията. Такъв подход може да изглежда неморален, като се има предвид в колко голяма степен понятието „право“ е традиционно свързвано с положително съдържание, какъвто не е случаят със замърсяването. Освен това идеята частни оператори да могат да печелят пари, действащи като финансови посредници на квоти за емисии, изглежда недопустима“.

2. Очевидно не това е предметът на настоящото преюдициално запитване, постъпило в секретариата на Съда на 24 август 2015 г., с което Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) иска Съдът да тълкува във връзка с квоти за емисии на парникови газове член 56, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112/ЕО ( 3 ). Решението за това запитване е взето в рамките на наказателно дело, образувано в Германия срещу A и B за помагачество при извършването на данъчна измама.

3. Накратко, следва да се установи дали квота за емисии на парникови газове съгласно член 3, буква a) от Директива 2003/87/ЕО ( 4 ) — която означава квота за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определен период — представлява ...