всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Jarasiunas

Съдия докладчик – Jarašiūnas

Дело C-326/18: Safe Skies/EUIPO, Определение от 4 октомври 2018 г.

Коя е релевантната дата за преценка на наличие на абсолютни основания за отказ при производство по обявяване на недействителност на марка съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009?
В кои случаи доказателства, датирани след подаването на заявката за регистрация на марка, могат да бъдат взети предвид при преценка на абсолютните основания за отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/18: Safe Skies/EUIPO, Определение от 4 октомври 2018 г.

Коя е релевантната дата за проверката на наличие на основание за абсолютна недействителност на марка на Европейския съюз?
Допуска ли се контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата в обжалване, освен при изопачаването им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/17: Wind Tre, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година(*) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Член 3, параграф 4 — Приложно поле — Членове 5, 8 и 9 — Агресивни търговски практики — Точка 29 от приложение I — Агресивни търговски практики при всякакви обстоятелства — Доставка на непоръчани стоки — Директива 2002/21/ЕО — Директива 2002/22/ЕО — Далекосъобщителни услуги — Продажба на SIM (Subscriber Identity Module — модул за идентификация на абоната) карти, съдържащи определени предварително въведени и предварително активирани настройки за услуги — Липса на предварително уведомяване на потребителите“ По съединени дела C‑54/17 и C‑55/17 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с актове от 22 септември 2016 г., постъпили в Съда на 1 февруари 2017 г., в рамките на производства по дела, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato срещу Wind Tre SpA, с предишно наименование Wind Telecomunicazioni SpA (C‑54/17), Vodafone Italia SpA, с предишно наименование Vodafone Omnitel NV (C‑55/17), в присъствието на: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (C‑54/17), Altroconsumo, Vito Rizzo (C‑54/17), Telecom Italia SpA, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: R. Schiano, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Wind Tre SpA, от G. Roberti, I. Perego и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/17: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 2008/48/ЕО — Заповедно производство по запис на заповед, с който се обезпечават задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит“ По дело C‑176/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich I Wydział Cywilny (Районен съд Шемяновице Шльонске, I гражданско отделение, Полша) с акт от 17 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производство по дело Profi Credit Polska S.A. със седалище Белско Бяла срещу Mariusz Wawrzosek, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader (докладчик), A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: г‑жа R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за полското правителство, от B. Majczyna, B. Czech и S. Żyrek, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Cleenewerck de Crayencour, K. Herbout-Borczak, G. Goddin и N. Ruiz García, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 април 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/17: Комисия/Съвет (Споразумение с Казахстан), Съдебно решение от 4 септември 2018 г.

Допустимо ли е Съветът да включи член 31, параграф 1 ДЕС като правно основание и да приложи правилото за единодушие при приемането на решение по член 218, параграф 9 ДФЕС, когато решението се отнася до позиция на Съюза в рамките на орган, създаден с международно споразумение, чиито разпоредби само частично са свързани с общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-561/16: Saras Energía, Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 9 от Директива 2012/27/ЕС правна уредба на държава членка, установяваща национална схема за задължения за енергийна ефективност, чието основно изпълнение представлява годишна вноска в национален фонд за енергийна ефективност, създаден в съответствие с предвиденото в член 20, параграф 4 от посочената директива?
Съвместима ли е с член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС национална правна уредба, която като алтернатива на вноската в националния фонд за енергийна ефективност допуска възможност за изпълнение на задълженията за икономия на енергия чрез доказване на постигнатата икономия?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: съвместимо ли е с посочените член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС допускането на тази алтернатива за изпълнение на задълженията за икономия на енергия, при условие че реалното ѝ съществуване зависи от приемането от правителството на нормативен акт за нейното прилагане при условията на оперативна самостоятелност?
И в същия смисъл, съвместима ли е такава правна уредба с Директива 2012/27/ЕС, ако правителството не предприеме действия за прилагането на посочената алтернативна възможност?
Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директива 2012/27/ЕС национална схема, съгласно която страни — адресати на задълженията за енергийна ефективност, са само предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове, но не и газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: съвместимо ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директива 2012/27/ЕС определянето на предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и на търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове като задължени страни, без да се посочват причините, поради които газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове не се определят като задължени страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/16: Комисия/Испания и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Правилно ли е идентифициран получателят на държавната помощ по испанската система „лизинг срещу данък“ и съответства ли това на понятието „предприятие“ по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Предоставят ли разглежданите данъчни мерки селективно предимство поради наличието на дискреционни правомощия на данъчната администрация?
Може ли фактът, че данъчните предимства са предоставени заради инвестиране в конкретен актив, да обоснове селективността на тези предимства?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС по отношение на анализа на селективността, нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/16: Orange Polska/Комисия, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Задължена ли е Европейската комисия да докаже наличието на законен интерес при установяване на нарушение, което е преустановено към момента на приемане на решението, когато същевременно се налага глоба?
Длъжен ли е Общият съд да провери дали Комисията е взела предвид действителните или вероятните последици от нарушението при определяне на тежестта му и размера на глобата?
Следва ли инвестициите, направени от предприятието нарушител за подобряване на мрежата, да бъдат признати като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/17: DPAS, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в главното производство, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя
По-специално навеждат ли решения [от 26 май 2016 г., Bookit (C‑607/14, EU:C:2016:355) и от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre (C‑130/15, непубликувано, EU:C:2016:357),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод
Или решение [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646),] навежда на обратния извод?
Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]
По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646)] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/17: Guigo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли нормите на чл. 151 и чл. 153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива [2008/94] да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива [2008/94] социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата, на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени?
Следва ли разпоредбата на чл. 20 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение, от една страна, между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по‑рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна — с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда?
Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива [2008/94] и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния [Закон за гарантираните вземания] по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12332 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form