Съдебни решения
Съдебни решения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е Европейският парламент да откаже достъп до писмото на Европейската комисия, като се позове на изключението за защита на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?
Следва ли Европейският парламент да предостави достъп до писмото на Европейската комисия поради наличие на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на този документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Попада ли в обхвата на член 27, параграф 4 от Регламент […] „Дъблин III“ хипотеза, в която административен орган реши в рамките на висящо производство по съдебно обжалване да спре изпълнението на решение за прехвърляне, като спирането може да бъде отменено и се дължи само на фактическата (временна) невъзможност за прехвърляне в резултат на пандемията от COVID‑19?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: води ли такова решение за спиране до прекъсване на срока за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: важи ли това и когато преди появата на пандемията от COVID‑19 съд е отхвърлил молба, подадена от търсещото закрила лице съгласно член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до приключването на производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Явява ли се писмото на Комисията от 18 юли 2019 г. акт, подлежащ на обжалване, или представлява само подготвителна мярка без задължителни правни последици?
Допустимо ли е искане за обезщетение за вреди, произтичащи от писмото на Комисията от 18 юли 2019 г., при наличие на висящ процес или при липса на достатъчна конкретизация на твърдените вреди?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че отмяната на решението на Комисията от 8 май 2015 г. поради незаконосъобразност води до автоматично признаване на IMG за международна организация и до забрана за Комисията да извършва нова оценка на този статут?
Могат ли финансовите разпоредби на Съюза от 2002 г. и 2012 г. да се тълкуват като предоставящи права на частноправните субекти, така че тяхното нарушение да води до извъндоговорна отговорност на Съюза?
Съставлява ли незаконосъобразността на решението на Комисията от 8 май 2015 г. достатъчно съществено нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа, което да обоснове извъндоговорна отговорност на Съюза?
Допустимо ли е разширяване или изменение на първоначалното искане за обезщетение след връщане на делото от Съда на Общия съд за ново разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат и правните разпоредби на германския Gewerbesteuergesetz (Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност), които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 98, параграф 2 от Директива[та за ДДС] във връзка с точка 14 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че правото на използване на спортни съоръжения попада в обхвата на намалената ставка на ДДС само ако във връзка с използването им не се предоставя индивидуална или групова инструкторска помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Представлява ли тази испанска процесуална уредба съществена пречка, която може да възпре потребителите да упражнят правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправен характер на договорна клауза, в противоречие с принципа на ефективност и с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.