всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка само до датата, на която първоинстанционният орган по смисъла на този член 2, параграф 3, който не е съдебен орган в тази държава членка, се произнесе по жалбата срещу решението за възлагане на тази обществена поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Тълкувано ли е правилно първоинстанционното искане и основанията, включително възраженията за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 и Съобщение C(2009) 9502?
Следва ли Общият съд да разгледа доводите за нарушение на член 5 ДЕС, член 336 ДФЕС и Финансовия регламент при определяне на условията за наемане на работа на международния граждански персонал?
Спазени ли са принципите на правото на Съюза, включително принципът на недопускане на дискриминация, при определяне на приложимото национално право към договорните правоотношения?
Допусната ли е грешка при определяне на приложимото право към договорите на жалбоподателя, включително по отношение на критериите за привързване и волята на страните?
Следва ли да се вземат предвид всички последователни договори, сключени в различни мисии на ЕС, като едно непрекъснато договорно правоотношение със „свързани работодатели“?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация поради прилагането на различни национални законодателства към членовете на международния граждански персонал на Eulex Kosovo?
Законосъобразно ли е отхвърлено искането за обезщетение за договорни вреди и за извъндоговорна отговорност?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Налице ли е нарушение на Директива 2006/112, и по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба от правото на държава членка обявява член 215, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент [№ 1306/2013], съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи — отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента?
Осъществена ли е хипотезата на член 47, параграф 3 от Регламент [№ 1305/2013] при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 21[1] „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство — измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на [ЗСПЗЗ], въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по член [37и], алинея 4 от [ЗСПЗЗ], за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 5 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата и с членове 2 и 27 от Конвенцията на ООН да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор поради трайната неспособност на работника да изпълнява задачите си по този договор, заради настъпването на увреждане в хода на трудовото правоотношение, без работодателят да е длъжен преди това да предвиди или да запази подходящо настаняване с цел да се позволи на този работник да запази заетостта си, нито да е длъжен при необходимост да докаже, че такова подходящо настаняване би представлявало непропорционална тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се издава окончателна и ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, член 47 от Хартата, както и принципите на правна сигурност, на ефективност, на пропорционалност и правото на изслушване от съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на национална правна уредба, съгласно което вписването на неравноправна договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи има за последица, че тази клауза се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително:
– спрямо продавач или доставчик, различен от този, срещу когото е водено производството за вписване на неравноправната договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи,
– в случай на клауза, чиято формулировка не е идентична, но която има същия смисъл и поражда същите последици спрямо потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Какво трябва да се разбира под сведения за „събития“ и „подходяща степен на поверителност“ по смисъла на член 15, параграф 1 от [Регламент № 376/2014] и в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от [Хартата] и член 10 от ЕКПЧ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от [Хартата] и в член 10 от ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която никаква информация за докладвани събития не може да бъде разкривана публично?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Попадат ли в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение от ДФЕС — независимо от предмета на разследване — дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, така че към обработването на лични данни, извършвано от парламентарна анкетна комисия на държава членка, да е приложим [ОРЗД]?
Попадат ли в приложното поле на изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка, при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, в случай че тази комисия има за предмет на разследване дейностите на полицейски орган за защита на държавата и следователно предметът на нейното разследване са дейности, свързани със защитата на националната сигурност по смисъла на съображение 16 от ОРЗД?
Ако, както е в настоящия случай, дадена държава членка е създала само един надзорен орган съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД, произтича ли неговата компетентност да разглежда жалби по смисъла на член 77, параграф 1 във връзка с член 55, параграф 1 от ОРЗД пряко от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form