Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Изпълнила ли е Френската република задължението си да възстанови неправомерно изплатените държавни помощи в определения от Комисията срок?
Изпълнила ли е Френската република задължението си да отмени в определения срок всички плащания на неправомерните държавни помощи?
Изпълнила ли е Френската република задължението си да уведоми Европейската комисия в предвидения срок за мерките, взети за изпълнение на решението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата за нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП да се включват вътрешни продажби на засегнатото изделие, извършени извън ЕИП, единствено поради това, че тези изделия са вградени в готови изделия, продадени на трети лица в ЕИП?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация различното третиране на вертикално интегрирани участници в картела според това дали образуват единно предприятие със свързаните дружества, които вграждат засегнатите изделия в готови изделия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Член 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 2362/98 във връзка с член 11 от посочения регламент трябва ли да се тълкува в смисъл, че условието, че даден икономически субект трябва да осъществява търговска дейност като вносител „за собствена сметка и самостоятелно“, се отнася единствено до регистрацията на посочения субект като „нов“ оператор по смисъла на тази разпоредба, или това условие се изисква и за запазването на това качество от оператора с оглед вноса на банани в рамките на тарифните квоти, предвидени в Регламент № 404/93?
Член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска операции като разглежданите в главното производство, с които нов оператор чрез посредничеството на друг оператор, регистриран като нов, купува стока от традиционен оператор преди вноса ѝ в Съюза, след което я препродава на този традиционен оператор чрез същия посредник след вноса ѝ в Съюза?
Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 трябва ли да се тълкува в смисъл, че констатирането на злоупотреба при обстоятелства като разглежданите в главното производство предполага, че оператор, изкуствено поставил се в положение, което му позволява да се ползва неправомерно с преференциална тарифна ставка за вноса на банани, е длъжен да плати свързаните със съответните стоки мита, без да се накърняват предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Длъжни ли са съгласно Директива 93/13 националните съдилища, сезирани с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствие на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да преценят служебно евентуалната неравноправност на предвидените в договора такси [а) такса за издаване на карта; б) годишна такса за управление на карта; в) годишна такса за управление на допълнителна карта; г) такса за подновяване на карта; д) такса за замяна на карта; е) такса за преиздаване на ПИН; ж) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на каса (собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); з) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; и) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; й) такса за проверка на салдо на банкомат; к) такса за забава на плащане; л) такса за надвишаване на кредитния лимит; м) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е уточнен в съответния договор?
Явява ли се определението на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период на изчисление. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], което има съществено значение в контекста на Директива 87/102, ясно и разбираемо по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
Позволяват ли пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите без посочване на техния размер на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за лишен от такси и лихви?
В рамките на договор за кредит попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
В случай на положителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разноските се съобщава само на главния длъжник чрез месечното извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменяни, процедурата за прекратяване на договора за кредит, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) Въз основа на Директива 93/13, длъжен ли е националният съд, сезиран с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствието на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да прецени, дори служебно, неравноправния характер на предвидените в договора такси [a) такса за издаване на картата; b) годишна такса за управление на картата; c) годишна такса за управление на допълнителна карта; d) такса за подновяване на картата; e) такса за замяна на картата; f) такса за преиздаване на ПИН; g) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на гише (на собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); h) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; i) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; j) такса за проверка на салдото на банкомат; k) такса за забавено плащане; l) такса за надвишаване на кредитния лимит; m) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е посочен в съответния договор?
2) Дефиницията на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], която има съществено значение в контекста на Директива 87/102, формулирана ли е по ясен и разбираем начин по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
3) Пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите при липса на посочване на техния размер, дават ли право на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за без такси и лихви?
4) В рамките на договор за кредит, попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разходите се съобщава само на главния длъжник чрез месечно извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
6) Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменени, процедурата, по която договорът за кредит се прекратява, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора за кредит, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че той се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствени продукти, отпускани с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. такива, които не се поемат от националната здравна служба, а които се заплащат изцяло от купувача?
Трябва ли членове 102 ДФЕС и 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор с Националната здравна служба, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от безспорната специфика на фармацевтичната професия, която произтича от обществения интерес за опазване на здравето на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.