Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 14 от Директива 1999/31/ЕО преди изтичането на срока, договорен между Комисията и държавата членка, и при наличие на оправдани правни очаквания от страна на държавата членка?
Ясно и точно ли е формулирано твърдението за нарушение в исковата молба на Комисията, така че да се гарантира правото на защита на държавата членка?
Изпълнила ли е Република България задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31/ЕО, като е предприела необходимите мерки, така че съществуващите депа за неопасни отпадъци да продължат да действат след 16 юли 2009 г. само ако отговарят на изискванията на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата за нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП да се включват вътрешни продажби на засегнатото изделие, извършени извън ЕИП, единствено поради това, че тези изделия са вградени в готови изделия, продадени на трети лица в ЕИП?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация различното третиране на вертикално интегрирани участници в картела според това дали образуват единно предприятие със свързаните дружества, които вграждат засегнатите изделия в готови изделия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Член 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 2362/98 във връзка с член 11 от посочения регламент трябва ли да се тълкува в смисъл, че условието, че даден икономически субект трябва да осъществява търговска дейност като вносител „за собствена сметка и самостоятелно“, се отнася единствено до регистрацията на посочения субект като „нов“ оператор по смисъла на тази разпоредба, или това условие се изисква и за запазването на това качество от оператора с оглед вноса на банани в рамките на тарифните квоти, предвидени в Регламент № 404/93?
Член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска операции като разглежданите в главното производство, с които нов оператор чрез посредничеството на друг оператор, регистриран като нов, купува стока от традиционен оператор преди вноса ѝ в Съюза, след което я препродава на този традиционен оператор чрез същия посредник след вноса ѝ в Съюза?
Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 трябва ли да се тълкува в смисъл, че констатирането на злоупотреба при обстоятелства като разглежданите в главното производство предполага, че оператор, изкуствено поставил се в положение, което му позволява да се ползва неправомерно с преференциална тарифна ставка за вноса на банани, е длъжен да плати свързаните със съответните стоки мита, без да се накърняват предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Длъжни ли са съгласно Директива 93/13 националните съдилища, сезирани с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствие на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да преценят служебно евентуалната неравноправност на предвидените в договора такси [а) такса за издаване на карта; б) годишна такса за управление на карта; в) годишна такса за управление на допълнителна карта; г) такса за подновяване на карта; д) такса за замяна на карта; е) такса за преиздаване на ПИН; ж) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на каса (собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); з) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; и) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; й) такса за проверка на салдо на банкомат; к) такса за забава на плащане; л) такса за надвишаване на кредитния лимит; м) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е уточнен в съответния договор?
Явява ли се определението на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период на изчисление. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], което има съществено значение в контекста на Директива 87/102, ясно и разбираемо по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
Позволяват ли пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите без посочване на техния размер на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за лишен от такси и лихви?
В рамките на договор за кредит попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
В случай на положителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разноските се съобщава само на главния длъжник чрез месечното извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменяни, процедурата за прекратяване на договора за кредит, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) Въз основа на Директива 93/13, длъжен ли е националният съд, сезиран с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствието на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да прецени, дори служебно, неравноправния характер на предвидените в договора такси [a) такса за издаване на картата; b) годишна такса за управление на картата; c) годишна такса за управление на допълнителна карта; d) такса за подновяване на картата; e) такса за замяна на картата; f) такса за преиздаване на ПИН; g) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на гише (на собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); h) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; i) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; j) такса за проверка на салдото на банкомат; k) такса за забавено плащане; l) такса за надвишаване на кредитния лимит; m) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е посочен в съответния договор?
2) Дефиницията на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], която има съществено значение в контекста на Директива 87/102, формулирана ли е по ясен и разбираем начин по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
3) Пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите при липса на посочване на техния размер, дават ли право на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за без такси и лихви?
4) В рамките на договор за кредит, попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разходите се съобщава само на главния длъжник чрез месечно извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
6) Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменени, процедурата, по която договорът за кредит се прекратява, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора за кредит, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли понятието „мерки за интегриране“ по член 7, параграф 2 от Директива 2003/86[…] да се тълкува в смисъл, че компетентните органи на държавите членки могат да изискват от член на семейството на кандидат за събиране на семейството да докаже, че притежава познания по официалния език на съответната държава членка на равнище, съответстващо на ниво А1 от Общата европейска референтна рамка за съвременните езици, както и основни познания за обществото на тази държава членка, преди тези органи да издадат на члена на семейството разрешение за влизане и пребиваване?
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че и в рамките на проверката за пропорционалност като описаната в Зелената книга […] националната правна уредба, съдържаща посоченото в първи въпрос, буква а) задължение, предвижда, че ако членът на семейството не е представил доказателства, че поради умствено или физическо увреждане трайно не е в състояние да положи изпита за проверка на интегрирането в обществото, заявлението за разрешение за влизане и пребиваване не може да бъде отхвърлено единствено ако е налице съчетаване на много специфични лични обстоятелства, които дават основание да се счита, че членът на семейството трайно не е в състояние да изпълни условията за интегриране?
Целта на Директива 2003/86[…], и по-специално член 7, параграф 2 от нея, допуска ли — предвид проверката за пропорционалност като описаната в посочената по-горе Зелена книга — таксата за изпита, чрез който се установява дали членът на семейството отговаря на посочените по-горе условия за интегриране, да е в размер на 350 EUR във всеки отделен случай, когато се полага този изпит, а еднократните разходи за пакета за подготовката за този изпит да възлизат на 110 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушено ли е правото на държавата членка самостоятелно да оцени риска за общественото здраве при прилагането на член 114, параграф 4 ДФЕС?
Изисква ли се неправомерно от държавата членка да докаже не само по-високо ниво на защита, но и недостатъчност на нивото на защита, предвидено в хармонизационната директива?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за по-високо ниво на защита по смисъла на член 114, параграф 4 ДФЕС – следва ли тя да се определя чрез количествена или качествена оценка?
Спазено ли е изискването за мотивиране при анализа на сравнението между националните и хармонизираните стойности на миграция на вредни вещества?
Изкривени ли са фактите и доказателствата при сравнението на националните и хармонизираните стойности на биодостъпност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.