Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която изпитва съмнения относно съвместимостта на национален законодателен акт както с правото на Съюза, така и с конституцията на съответната държава членка, е лишена от правото или е освободена от задължението в предвидените случаи да сезира Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на това право поради обстоятелството, че е налице висящо производство за инцидентен контрол за конституционност на същия законодателен акт пред компетентната да упражнява такъв контрол национална юрисдикция?
Трябва ли член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел?
Трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда данъчно облагане на използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел, а при положителен отговор — дали платците на този данък могат да оспорват събирането му поради това, че той представлява забранена от нея държавна помощ?
Трябва ли член 93, параграф 1 АЕ, член 191 АЕ във връзка с член 3, параграф 1 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 192, параграф 2 АЕ във връзка с член 1, параграф 2 АЕ и член 2, буква г) АЕ да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли разпоредбите на вътрешния документ „Vademecum on access to documents“ на ГД „Търговия“ да бъдат противопоставени на Европейската комисия при отказ за достъп до документи?
Съществува ли презумпция, че документи, изпратени до търговски асоциации, са били разпространени до голям брой лица, което изключва тяхната поверителност?
Води ли липсата на обозначение за поверителност по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 до имплицитен отказ от поверителност от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е Общият съд да извършва неправилна преценка на фактите и доказателствата при разглеждане на жалба срещу отказ за достъп до документи?
Може ли институция на Европейския съюз да откаже достъп до документ, който не е предварително класифициран като чувствителен, въз основа на изключенията по Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допускат ли разпоредбите на член 12, втора алинея от Протокола всяко вземане предвид при изчисляване на теоретичните доходи на дадено данъчно задължено домакинство на полученото възнаграждение от длъжностно лице или друг служител на Съюза, който е член на това данъчно задължено домакинство, доколкото това вземане предвид може да повлияе върху размера на дължимия от данъчно задълженото домакинство данък, или има основание да се продължи да се извеждат правните последици от решение Vander Zwalmen и Massart (C‑229/98, EU:C:1999:501) в случаите, когато вземането предвид на такова възнаграждение има за цел, с оглед на евентуалното прилагане на дадена социална мярка, предназначена за освобождаване от заплащането на данък, за намаляване на данъчната му основа или по-общо за намаляване на данъка, само да провери дали теоретичните доходи на данъчно задълженото домакинство са по-ниски, или не са по-ниски от определения от националното данъчно право праг за предоставяне на възможността — евентуално при съобразяване на теоретичните доходи — за ползване на тази социална мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 1, параграф 4 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че договорен комплекс, като този по главното производство, представлява „концесия за услуги“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 1, параграф 4 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорен пакет като разглеждания в главното производство, сключен между социалноосигурителен орган и таксиметрови дружества, който предвижда електронна процедура за пряко компенсиране на транспортните разходи на осигурените лица и система за резервиране на транспортните средства, представлява „концесия за услуги“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от Регламент Брюксел I да се тълкува в смисъл, че техниката на т.нар. „съгласие чрез кликване“ с общите условия на сключен по електронен път договор за покупко-продажба като този по главното производство, които съдържат споразумение за предоставяне на компетентност, представлява общуване по електронен път, осигуряващо траен запис на това споразумение, по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допуска ли свободното движение на капитали по член [63 ДФЕС] национална разпоредба (в случая член 18, параграф 3 от AuslInvestmG), по силата на която за местни лица, притежаващи дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, в допълнение към разпределените дивиденти при определени условия се определят и фиктивни приходи в размер на 90 % от разликата между първата и последната цена на обратно изкупуване за годината, но не по-малко от 10 % от последната цена на обратно изкупуване (или от борсовата или пазарната стойност) при участие във фондове от трети страни, с мотива, че непроменената по същество разпоредба от 31 декември 1993 г. е свързана с предоставянето на финансови услуги по смисъла на клаузата за запазване на придобитите права по член [64, параграф 1 ДФЕС]?
Във всички случаи ли участието в такъв инвестиционен фонд със седалище в трета страна представлява пряка инвестиция по смисъла на член [64, параграф 1 ДФЕС], или отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството дали на основание на националните разпоредби на държавата, където се намира седалището на инвестиционния фонд, или по други причини дяловото участие позволява на инвеститора да участва ефективно в управлението или в контрола върху инвестиционния фонд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчна правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, която при прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на тази държава членка, към място на стопанска дейност на това дружество, намиращо се на територията на друга държава членка, предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на първата държава членка, данъчното облагане на тези увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.