всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 48 и 53 от Закон 6/2001, която не установява времеви ограничения по отношение на последователните трудови договори, при положение че националното право не предвижда никакви мерки за предотвратяване на злоупотреби с последователни срочни трудови договори при университетските преподаватели?
Трябва ли понятието „работник на […] трудов договор за [неопределено време]“, дефинирано в клауза 3 от Рамковото споразумение, да се тълкува в смисъл, че на тази дефиниция противоречи разпоредба като допълнителна разпоредба 15, параграф 1, алинея втора от Закона за статута на работниците, която предвижда, че трудовият договор може да се прекрати, когато административният орган работодател назначи на съответната длъжност лице, издържало конкурс?
При положение че в частния сектор правото на работниците, чийто трудов договор е признат за такъв за неопределено време, на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по причина, която е извън тях, представлява подходяща мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори и че в публичния сектор не съществува еквивалентна мярка, представлява ли подходяща мярка в съответствие с клауза 5 от Рамковото споразумение признаването в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в публичната администрация на същото право на обезщетение в законоустановен размер като признатото в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в частния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

1) Следва ли от член 243, параграф 1 от [Митническия кодекс], тълкуван във връзка с член 245 от същия кодекс и принципите за правото на защита и за силата на пресъдено нещо, че допуска национална правна уредба като тази по член 220 и член 211а от [ЗМ], според която на обжалване подлежи повече от едно решение на митнически орган, с което се установява допълнително митническо задължение с цел да се извърши последващото му събиране, в това число и когато при условията на главното производство е приложимо издаването на окончателно решение по смисъла на член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] за установяване на това задължение?
2) Следва ли чл. 243, § 2 от [Митническия кодекс] относно упражняването на правото на обжалване, да се тълкува в смисъл, че не предвижда задължително оспорване по административен ред на окончателно решение по смисъла на чл. 181а, § 2 от [Регламент № 2454/93] като предпоставка за допустимост на съдебното производство?
3) Следва ли член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] съобразно фактите по главното производство, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила не представлява окончателно решение по смисъла на тази разпоредба, а само част от производството по издаването му
Алтернативно, следва ли същата разпоредба, при условията на главното производство, да се тълкува в смисъл, че издаденото при посочените нарушения на процедурата решение подлежи на контрол направо пред съда, който следва да разгледа жалбата по същество?
4) Следва ли член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] съобразно фактите по главното производство и принципа за законност, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила е нищожно поради допуснато съществено процесуално нарушение, равносилно на нарушение на съществено изискване за форма, чието неспазване води до нищожност на акта независимо от конкретните последици от нарушението, като съдът е длъжен да разгледа жалба срещу такъв акт, без да съобразява възможността да върне преписката на административния орган за законосъобразното завършване на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Допустимо ли е отделянето и архивирането на конкретно дело от съединени дела при прекратяване на националното производство поради изплащане на вземането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Национална разпоредба (член 20, алинея 3 от Законодателен декрет № 387 […]), която обуславя признаването на гаранциите за произход, издадени от трети държави, от сключване на съответно международно споразумение между Италия и третата държава, в противоречие ли е с правилното прилагане на член 3, параграф 2 ДФЕС и на член 216 ДФЕС, съгласно които Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или, доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват, с двойната последица, от една страна, че правомощието за сключване с трети държави на споразумения, които оказват въздействие върху общностните норми или изменят техния обхват, или които [оказват въздействие] върху изцяло уредена от правото на Съюза област, попадаща в изключителната компетентност на Съюза, принадлежи на самия Съюз и от друга страна, че същото правомощие вече не принадлежи нито поотделно, нито заедно на държавите членки, както и в противоречие ли е с посочения по-горе член 5 от Директива 2001/77[…]?
2) Посочената национална правна уредба в противоречие ли е със същите норми на правото на Съюза, когато третата държава е Конфедерация Швейцария, обвързана със Съюза от споразумението за свободна търговия […]?
3) Националната уредба, съдържаща се в член 4, алинея 6 от Министерския декрет от 11 ноември 1999 г., съгласно която при внос на електрическа енергия от страни извън Съюза приемането на молбата е обусловено от сключването между оператора на националната преносна мрежа и аналогичния местен орган на споразумение, което определя реда и условията за необходимите проверки, в противоречие ли е с правилното прилагане на посочените в първия въпрос норми на правото на Съюза?
4) По-специално посочената национална правна уредба в противоречие ли е със същите норми на правото на Съюза, когато споразумението по член 4, алинея 6 от Министерския декрет от 11 ноември 1999 г. е мълчаливо, без в нито един момент да е било включено в официален акт, и съществуването му се твърди единствено от жалбоподателя [по главното производство], който не е в състояние да уточни съществените му елементи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли членове 1, 8 и 10, както и приложения II—IV към Директива 2006/95 да се тълкуват в смисъл, че корпусите като съставен компонент на многополюсни промишлени съединители не следва да носят СЕ маркировката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Следва ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС (предишен член 43 от Договора за ЕО във връзка с член 48 от Договора за ЕО) и член 31 от Споразумението за ЕИП във връзка с член 34 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка — която разрешава намиращо се в тази държава дружество текущо да приспада загубите от място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка — да извършва пълно възстановяване в данъчния финансов резултат на дружеството на загубите, възникнали от мястото на стопанска дейност (доколкото не са прихванати срещу печалби през следващите години) в случай на закриване на мястото на стопанска дейност, във връзка с което част от предприятието на мястото на стопанска дейност се прехвърля на свързано дружество в рамките на групата, което се намира в същата държава като мястото на стопанска дейност, и когато трябва да се приеме, че възможностите за прилагане на въпросните загуби са били изчерпани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Може ли към плазмата от цялостна кръв, предназначена за кръвопреливане и приготвяна по метод, включващ промишлен процес, да се прилагат едновременно разпоредбите на Директива [2001/83, изменена с Директива 2004/27,] и тези на Директива 2002/98 не само що се отнася до нейното вземане и диагностика, но и по отношение на преработката, съхраняването и разпрeделянето ѝ, и може ли за тази цел предвиденото в член 2, параграф 2 от [Директива 2001/83, изменена с Директива 2004/27,] правило да се тълкува в смисъл, че общностната правна уредба на лекарствените продукти е единствената приложима към продукта, който същевременно попада и в приложното поле на друга общностна правна уредба, само в случай че последната е по-малко строга от тази на лекарствените продукти?
Трябва ли разпоредбите на член 4, параграф 2 от [Директива 2002/98] да се тълкуват, евентуално с оглед на член 168 [ДФЕС], като позволяващи запазването или въвеждането на национални разпоредби, които, тъй като подчиняват плазмата, приготвяна по метод, включващ промишлен процес, на по-строг режим от предвидения за лекарствените продукти, обосновават цялостно или частично изключване на прилагането на разпоредбите на [Директива 2001/83, изменена с Директива 2004/27], по-специално на тези, които подчиняват търговията с лекарствени продукти на единственото условие за предварително получаване на разрешение за търговия, и при утвърдителен отговор на този въпрос, при какви условия и в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат ли законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което в случаите, когато местно лице на държава — членка на Европейския съюз, акционер в установено в друга държава — членка на Съюза, дружество, получава облагани в двете държави дивиденти и двойното данъчно облагане се урежда с приспадането в държавата, на която е местно съответното лице, на данъчен кредит със същия размер като платения данък в държавата на разпределящото дивидентите дружество, механизмът за прилагане на таван на данъците от 60 % или 50 % от получените през определена година доходи не отчита или отчита само отчасти данъка, платен в другата държава?
Ако отговорът е отрицателен, такова ограничение може ли да се обоснове с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, с необходимостта от балансирано разпределение между държавите членки на правомощието за данъчно облагане или с друго императивно съображение от общ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли в случаите като този в главното производство, при които е приспаднато веднага и ефективно ДДС, свързано със заплатен аванс срещу бъдеща и ясно идентифицирана облагаема доставка на стоки, взаимосвързаното тълкуване на разпоредбите на член 168, буква а) във връзка с член 65, член 90, параграф 1 и член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 да обуслови извод, че правото на приспадане не трябва да се признава към момента на упражняването му с оглед на неизпълнението по обективни и/или субективни причини на главната престация съобразно условията на доставката?
Следва ли в резултат от това взаимосвързано тълкуване и при съобразяване на принципа за неутралността на ДДС изводът, че има (съответно няма) значение в тази ситуация обективната възможност на доставчика за корекция на фактурираните ДДС и/или основа по фактурата по реда на националния закон и как такава корекция би повлияла върху отказа да се признае първоначалното приспадане?
Позволява ли тълкуването на разпоредбите на член 205 във връзка с член 168, буква а) и член 193 с оглед и на съображение 44 от Директива 2006/112 на държавите членки да отрекат приспадане на ДДС на получател на доставка чрез използване само на критерии, приети от самите тях в националния закон, според които се определя задължение за различен от платеца на данъка субект и при положение че в такъв случай крайният данъчен резултат би бил различен от резултата, при който определените от държавата членка правила биха били спазени стриктно?
В случай че отговорът на третия въпрос е положителен, при прилагането на член 205 от Директива 2006/112, допустимо и съвместимо ли е с принципите на ефективност и пропорционалност национално законодателство като разглежданото в главното производство, което въвежда солидарна отговорност за ДДС чрез ползването на презумпции, чиито предпоставки представляват не наличие на пряко установими обективни факти, а формулиране на правни институти на гражданското право, споровете по повод на които се решават окончателно по друг процесуален ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Съдържа ли спорната марка „Nachahmung im heraldischen Sinne“ (имитация в хералдически смисъл) на знамето на Европа?
Може ли използването на спорната марка да създаде у публиката впечатление за връзка между марката и Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form