Дело C-190/13: Márquez Samohano, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 48 и 53 от Закон 6/2001, която не установява времеви ограничения по отношение на последователните трудови договори, при положение че националното право не предвижда никакви мерки за предотвратяване на злоупотреби с последователни срочни трудови договори при университетските преподаватели?

Трябва ли понятието „работник на […] трудов договор за [неопределено време]“, дефинирано в клауза 3 от Рамковото споразумение, да се тълкува в смисъл, че на тази дефиниция противоречи разпоредба като допълнителна разпоредба 15, параграф 1, алинея втора от Закона за статута на работниците, която предвижда, че трудовият договор може да се прекрати, когато административният орган работодател назначи на съответната длъжност лице, издържало конкурс?

При положение че в частния сектор правото на работниците, чийто трудов договор е признат за такъв за неопределено време, на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по причина, която е извън тях, представлява подходяща мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори и че в публичния сектор не съществува еквивалентна мярка, представлява ли подходяща мярка в съответствие с клауза 5 от Рамковото споразумение признаването в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в публичната администрация на същото право на обезщетение в законоустановен размер като признатото в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в частния сектор?