всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-418/24: Obadal, Съдебно решение от 14 април 2026 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че допуска съдебна практика, която — за да съвмести принципите на равенство, качества, пригодност и недискриминация със свободното движение на работници — не признава на работниците на непостоянен трудов договор за неопределено време статута на работници на постоянен договор в публичния сектор?
При условията на евентуалност — при утвърдителен отговор на първия въпрос — може ли признаването на право на обезщетение с възпиращ характер при прекратяването на трудовото правоотношение на работника с непостоянен трудов договор за неопределено време да се счита за подходяща мярка за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребата с последователното използване на срочни трудови договори в публичния сектор съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-668/24: Fondazione Teatro alla Scala di Milano, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Трябва ли клаузи 4 и 5 от [Рамковото споразумение] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, както е тълкувана от Corte suprema di cassazione a Sezioni Unite (Пленум на Върховния касационен съд) в решения № 5542 и № 5556/2023, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в случай на представляващо злоупотреба подновяване на срочни договори, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, тъй като предвидената в този сектор мярка, за разлика от повечето икономически сектори, се състои в обезщетение за вредите, макар и с улеснени от презумпции правила за доказване, както и с предвиждането на отговорност на управителите в случай на умисъл или груба небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/24: Bariello, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува (включително за целите на полезното действие на правото на Съюза и гарантирането на правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата) в смисъл, че не допуска ограниченията, описани в мотивите [на преюдициалното запитване] (в случай на прекъсване на дейността на ищеца в училищната система), въведени от националната съдебна практика при предоставянето на [разглежданата електронна] карта; следователно и за бившите преподаватели (лица извън училищната система) ли е необходимо и достатъчно, за да получат сумите, на които са имали право по време на трудовото си правоотношение на основание [разглежданата електронна] карта (500 евро годишно), да предявят иск за плащане на тези суми при условията и по реда, предвидени за [разглежданата електронна] карта, или директно като парична сума, без други задължения във връзка с предявяването на иск, формулирането на твърдения или доказателствената тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/24: Kärntner Landesregierung (Promotion d’un fonctionnaire), Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-678/23: Spitalul Clinic de Pneumoftiziologie Iaşi, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Допускат ли член 9 и член 11, параграф 6 от Директива 89/391 императивна национална правна уредба и практика, по силата на които работниците нямат право да подават жалби пряко до компетентния орган по опазване на безопасността и здравето на работното място, ако считат, че предприетите мерки и използваните от работодателя средства са недостатъчни за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, и не могат да предявяват искове пред съда, ако считат, че работодателите не са изпълнили задълженията си по отношение на категоризирането на труда на работниците като работа при специфични условия нито за вече отработеното време, нито за бъдещ период по трудовото правоотношение?
Има ли член 11, параграф 6 от Директива 89/391 вертикален директен ефект и във връзка с член 31, параграф 1 и член 47 от Хартата дава ли право на работниците на съдебна защита при неизпълнение на установените от правната уредба задължения от страна на лицата, на които са наложени тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/23: Дания/Парламент и Съвет (Salaires minimaux adéquats), Съдебно решение от 11 ноември 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 11 ноември 2025 година ( *1 ) Съдържание I. Правна уредба А. Договорът за функционирането на ЕС Б. Обжалваната директива II. Исканията на страните и производството пред Съда III. По жалбата А. По искането за отмяна на обжалваната директива 1. По първото основание: нарушение на член 153, параграф 5 ДФЕС и злоупотреба с правомощията, предоставени от Договорите на законодателя на Съюза а) Доводи на страните б) Съображения на Съда 1) По целта и съдържанието на обжалваната директива 2) По първата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на изключението от компетентността, свързано със „заплащането“ i) Член 4 от обжалваната директива ii) Член 5 от обжалваната директива iii) Член 6 от обжалваната директива 3) По втората част от първото основание, отнасяща се до нарушение на свързаното с „правото на сдружаване“ изключение от компетентността 2. По второто основание: невъзможност обжалваната директива да бъде приета на основание член 153, параграф 1, буква б) ДФЕС а) Доводи на страните б) Съображения на Съда Б. По направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на член 4, параграф 1, буква г) и/или на член 4, параграф 2 от обжалваната директива IV. По съдебните разноски „Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2022/2041 — Адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз — Член 153, параграф 1, буква б) ДФЕС — Член 153, параграф 2, буква б) ДФЕС — Зачитане на правомощията, предоставени на Съюза с Договорите — Член 153, параграф 5 ДФЕС — Изключения от компетентността — „Заплащане“ и „право на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-823/24: Centro Servizi Culturali Santa Chiara, Определение от 30 октомври 2025 г.

Обхваща ли понятието „условия на труд“ по клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение премии и допълнителни елементи на възнаграждението, изплащани на работниците?
Противоречи ли на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение национална уредба, която предвижда изплащането на определени елементи на възнаграждението само на работници с безсрочни трудови договори, когато работниците със срочни договори получават по-високо почасово възнаграждение?
Позволява ли клауза 4, точка 1, във връзка с клауза 8, точка 1 от рамковото споразумение, на държавите членки да въвеждат по-благоприятни разпоредби за работници със срочни трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-402/24: Sewel, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Трябва ли да се смята, че целта на уведомяването за колективни уволнения е постигната, така че не е необходима никаква санкция, когато националната Агенция по заетостта не повдига никакво възражение срещу обективно неправилното уведомяване за колективни уволнения и следователно счита, че разполага с достатъчно информация, за да изпълни задачите си в сроковете по член 4 от [Директива 98/59]?
Отнася ли се това за всички положения, когато постигането на целта на член 3 от Директива 98/59 е осигурено от национална разпоредба за насърчаване на заетостта, и/или националната Агенция по заетостта е длъжна да извърши служебна проверка?
При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли все пак целта на член 3 от Директива 98/59 да бъде постигната, когато неправилно или напълно липсващо уведомяване за колективни уволнения може да бъде поправено или допълнено, или да бъде отстранена нередовността му, след като съответният работник е бил уведомен за прекратяването на трудовия договор?
Какво е приложното поле на член 6 от Директива 98/59, ако в случай на неправилно или липсващо уведомяване за колективни уволнения периодът на блокиране на уволнението по член 4, параграф 1 от [тази директива] трябва да бъде санкцията за грешките, които опорочават уведомяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/24: Pauni, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Допускат ли член 2, параграф 2 и член 5 от Директива 2000/78 национална правна уредба, която предоставя на работник в отпуск по болест право на запазване на заетостта му за платен и подлежащ на подновяване период от 180 дни за календарна година, към който в някои случаи и по искане на този работник може да се добави неплатен и неподлежащ на подновяване период от 120 дни, без да установява специален режим за работниците с увреждания?
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда в полза на работник в отпуск по болест, но без оглед на евентуалното му увреждане, неплатен период на запазване на заетостта от 120 дни, който се добавя към платен период на запазване на заетостта от 180 дни, представлява „подходящо настаняване“ по смисъла на този член?
Четвъртият и петият въпрос са недопустими, тъй като са хипотетични и не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12336 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form