всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-584/23: Alcampo и др., Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че пенсията за трайна неработоспособност вследствие на трудова злополука се изчислява въз основа на действително получаваното от работника възнаграждение към датата на злополуката, включително що се отнася до работник, който към тази дата се ползва от схема за намаляване на работното време за отглеждане на дете, в положение, при което групата на работниците, които се ползват от такава схема, се състои предимно от жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-431/23: Wibra België, Съдебно решение от 3 април 2025 г.

Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие — съгласно което членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя — не е изпълнено, ако прехвърлянето на цялото предприятие или на част от него е подготвено преди откриването на производство по несъстоятелност, насочено към ликвидация на активите на прехвърлителя, в случая в рамките на процедура по съдебно преструктуриране, която приключва със споразумение за прехвърляне, чието одобряване е отказано от компетентния съд, и се извършва веднага след обявяването в несъстоятелност, без да се прилагат каквито и да било законови или подзаконови разпоредби на вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-531/23: Loredas, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли членове 3, 5, 6, 16, […], член 17, параграф 4, буква б) [и членове] 19 и 22 от Директива [2003/88, както и] член 31, параграф 2 от [Хартата], с оглед на общностната съдебна практика (решение от 14 май 2019 г., CCOO, C‑55/18[, EU:C:2019:402]), членове 20 и 21 от [Хартата], член 3, параграф 2 ДЕО, членове 1 и 4 от Директива [2010/41], членове 1, 4 и 5 от Директива [2006/54], както и членове 2 и 3 от Директива [2000/78], също с оглед на общностната съдебна практика (решение на Съда от 24 февруари 2022 г.[, TGSS (Безработица на домашните помощници) (C‑389/20, EU:C:2022:120]), да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 9, параграф 3 от [Кралски декрет 1620/2011], която освобождава работодателя от задължението да отчита работното време на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/23: Omnitel Comunicaciones и др., Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.

1) Прилага ли се Директива 2008/104/ЕО за предприятие, което предоставя на друго предприятие работничка, въпреки че първото предприятие не е признато от вътрешното законодателство като агенция за временна заетост, тъй като не разполага със съответното административно разрешение?
2) Ако Директива 2008/104/ЕО се прилага за предприятия, които осигуряват работна ръка, без да са признати от вътрешното право като агенции за временна заетост, трябва ли в случай като описания по-горе работничката да се счита за наета чрез агенция за временна заетост работничка по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/104/ЕО, [Leadmarket] да се счита за агенция за временна заетост по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същата директива, а [Microsoft] да се счита за предприятие ползвател по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от тази директива
По-конкретно може ли да се счита, че работата продължава да е под надзора и ръководството на [Leadmarket] (като по този начин се изключва наличието на осигуряване на работна ръка), поради обстоятелството че неговият управител получава от работничката месечен отчет за работата и освен това организира годишните и други отпуски и работното време на работничката, макар нейната ежедневна работа да се състои в обслужването на клиенти на Microsoft, при което тя решава проблеми чрез често контактуване с отговорните лица от Microsoft и работи от дома си с предоставен ѝ от Microsoft компютър, а веднъж седмично — в помещенията на Microsoft?
3) В случай че се прилага Директива 2008/104/ЕО и е налице осигуряване на работна ръка, трябва ли в резултат на прилагането на член 5, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО заплатата на работничката да е поне такава, каквато би била, ако беше наета на работа пряко от [Microsoft]?
4) Може ли при обстоятелствата в случая работничката да се ползва от правото да се завърне на работното си място или на друга равностойна позиция след отпуск по майчинство съгласно член 15 от Директива 2006/54
Трябва ли завръщането да се осъществи в [Microsoft], въпреки че договорът между [Microsoft] и [Leadmarket] е прекратен и при положение че няма равностойна позиция в [Leadmarket]?
5) В случай че Директива 2008/104 се прилага, тъй като е налице осигуряване на работна ръка, трябва ли в резултат на прилагането на член 5, параграф 1 от Директивата испанските законови разпоредби, съгласно които уволнението на бременни и кърмещи работнички е недействително, да водят до солидарна отговорност на агенцията за временна заетост и на предприятието ползвател за законоустановените последици от недействителното уволнение, и по-конкретно за: възстановяването на работничката на работното ѝ място, плащането на дължимите възнаграждения от уволнението до възстановяването ѝ на работа и задължението за плащане на обезщетение за незаконосъобразно уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/24: STAS – IV, Съдебно решение от 23 октомври 2024 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че времето, прекарано в придвижване, което работниците извършват със служебно превозно средство в началото и в края на работния ден от базата до микрорезервата или обекта, в който изпълняват задълженията си, и от него до базата, представлява „работно време“ по смисъла на определението на това понятие, дадено в член 2 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-603/23: KI (Transfert d’une étude notariale portugaise II), Определение от 22 октомври 2024 г.

Понятието „предприятие“ или „установление“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 обхваща ли нотариална кантора, когато нотариусът извършва икономическа дейност и поема финансовите рискове, свързани с дейността?
Понятието „прехвърляне на установление“ по смисъла на същата директива прилага ли се при прекратяване на дейността на нотариус поради навършване на възрастова граница и назначаване на нов нотариус, който временно продължава дейността при запазване на идентичността на нотариалната кантора?
Обстоятелството, че новият нотариус е назначен временно и че трудовият договор със служителя е срочен, изключва ли приложимостта на Директива 2001/23, ако са запазени останалите елементи на икономическата единица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-349/23: Zetschek, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

1) Представлява ли пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива [2000/78], когато съгласно член 48, параграф 2 от [DRiG] федерален съдия не може да отложи пенсионирането си, въпреки че това е позволено на федералните държавни служители, включително и на съдиите на провинция Баден-Вюртемберг?
2) Обхващат ли за целите на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] обстоятелствата, изведени от общия контекст на съответната мярка, също такива аспекти, които не се споменават изобщо в подготвителните материали и в целия законодателен процес, а са представени само в съдебното производство?
3) Как трябва да се тълкува понятието „обективно и обосновано оправдани“ в член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] и каква е неговата отправна точка
Изисква ли член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 двойна проверка на обосноваността?
4) Трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на съгласуваността не допуска национална правна уредба, която забранява на федералните съдии отлагането на пенсионирането, при положение че същото е позволено на федералните държавни служители, включително и на съдиите на провинция Баден-Вюртемберг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-408/23: Anwaltsnotarin, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Трябва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която не може да бъде назначено за първи път като адвокат — нотариус („Anwaltsnotar“) лице, което към момента на изтичане на крайния срок за кандидатстване за длъжността нотариус е навършило 60‑годишна възраст, дори ако в съдебния район на районния съд, в който е проведен конкурсът, няколко вакантни места трябва да останат незаети поради липсата на подходящи по-млади кандидати и в конкурса не могат да участват кандидати от съдебните райони на други районни съдилища?
Липсва ли нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, ако в съдебния район на районен съд предоставянето на нотариални услуги е осигурено, въпреки че навършил 60‑годишна възраст кандидат не е бил назначен като адвокат — нотариус само поради възрастта си и няколко вакантни места са останали незаети?
Трябва ли да се даде положителен отговор на първия въпрос, ако очакването е, че през следващата година отново няма да е възможно няколко обявени вакантни места за адвокат нотариуси в съдебния район на същия районен съд да бъдат заети от подходящи кандидати под 60‑годишна възраст?
Трябва ли във всеки случай да се даде положителен отговор на първия въпрос, защото освен това очакването е, че и в съдебните райони на други районни съдилища извън гъсто населените агломерации пак няма да е възможно всички обявени вакантни места за адвокат нотариуси да бъдат заети от подходящи кандидати под 60‑годишна възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/23: Lufoni, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Допуска ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] национална правна уредба като тази по членове 485 и 489 от Законодателен декрет № 297/1994, член 11, параграф 14 от Закон № 124/99 и член 4, параграф 3 от Президентски указ № 399/88, които предвиждат, че трудовият стаж, придобит на временна длъжност, се отчита — като се вземе предвид посочения по-горе член 11, параграф 14 — в пълен размер само за първите 4 години, а за следващите години се отчитат 2/3 от стажа за правни и икономически цели, а останалата една трета се отчита само за икономически цели и след достигането на определен трудов стаж, предвиден в член 4, параграф 3 от Президентски указ № 399/88?
Във всеки случай, за да прецени наличието на дискриминация съгласно клауза 4 [от Рамковото споразумение], трябва ли националният съд да вземе предвид само придобития на временна длъжност трудов стаж, който е признат към момента на назначаване на постоянна длъжност, или, напротив, той трябва да вземе предвид цялата правна уредба на третирането на този стаж, включително разпоредбите, които предвиждат в определен момент след назначаването на постоянна длъжност да се вземе предвид отново изцяло стажът само за икономически цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/23: Air Nostrum, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква д) и член 4 от Директива 2006/54 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, дневните надбавки с фиксиран размер, компенсиращи някои разходи, направени от работниците поради техните служебни пътувания, са част от възнаграждението им или, напротив, от условията им на труд, и от друга страна, дали разлика в третирането между размера на такива надбавки в зависимост от това дали се предоставят на група работници, съставена предимно от мъже, или на група работници, съставена предимно от жени, представлява забранена от тази директива непряка дискриминация, основана на пола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234536 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form