Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на територията ѝ на гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за малолетното или непълнолетното си дете, което е гражданин на същата държава членка
2) От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че този родител не поема сам законната, финансовата и/или емоционалната грижа, както и че не е изключена възможността другият родител, който е гражданин на тази държава членка, фактически да е в състояние да полага грижи за детето
3) Трябва ли в този случай родителят, който е гражданин на трета държава, убедително да докаже, че другият родител не е в състояние да поеме родителските грижи за детето, вследствие на което детето би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на родителя, който е гражданин на трета държава, бъде отказано право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че с оглед на закрепения в правото на Съюза принцип на ефективност националното право, към което препраща тази разпоредба, трябва да предвижда олихвяване на възстановяваните суми за вносни сборове от момента на плащането на сборовете до момента на възстановяването им, включително когато правото на възстановяване не е предявявано пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга […] по-специално […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:
1) Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?
2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение
По-конкретно:
a) има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?
б) евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?
в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?
3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?
4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?
5) Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата, на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Грешка при прилагане на правото относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза
Грешка при прилагане на правото по отношение на осъждането на Съвета да обезщети жалбоподателя за претърпените неимуществени вреди
Нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципите на пропорционалност и на справедлива оценка, за отказ от правосъдие, изопачаване на фактите и неправилна и противоречива аргументация по отношение на искането за поправяне на имуществените вреди
Нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на пропорционалност, по отношение на искането за обезщетение на претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Може ли въз основа на решението от 9 март 2012 г. по дело C‑564/10, […] Pfeifer & Langen […], да се направи извод, че член 3 от Регламент № 2988/95, с който се определя давност[ният] режим [на Съюза], е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член 52 от Регламент […] № 800/1999 и член 5а от Регламент […] № 770/96?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 от 17 юни 2008 г., да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС и принципите на равно третиране и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член 10, параграф 9 octies от Декрет-закона от 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други критерии освен две банкови удостоверения, издадени от две различни финансови институции, и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
Трябва ли член 47 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член 10, параграф 9 octies от Декрет-закона от 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други документи и алтернативни възможности като в наднационалната нормативна уредба и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Ако публичноправен субект извършва дейност като предоставяне на достъп до път срещу заплащане на пътна такса и ако в държавата членка има частни организации, които събират пътни такси за други платени пътища по договор със съответния публичен орган съгласно националните законови разпоредби, следва ли член 13, [параграф 1,] втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкува в смисъл, че съответният публичен орган трябва да се счита в конкуренция със съответните частни оператори, така че третирането на публичния орган като данъчно незадължено лице би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, независимо от факта, че а) няма и не може да има никаква действителна конкуренция между публичния орган и съответните частни оператори, и б) няма доказателства, че съществува реалистична възможност някой частен оператор да излезе на пазара, за да строи и експлоатира платен път, който би се конкурирал с платения път, експлоатиран от публичния орган?
2) Ако няма подобна презумпция, каква преценка трябва да се направи, за да се установи дали има значителни нарушения на правилата за конкуренцията по смисъла на член 13, [параграф 1,] втора алинея от Директива 2006/112?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
1) Съвместимо ли е с член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 при изчисляването на коефициента за междусекторна корекция за промишления отрасъл всички емисии от изгарянето на отпадни газове за производство на електроенергия да се включват в общото количество емисии за продажба на търг, а не в общото количество за промишлеността, въпреки че емисиите от отпадни газове отговарят на условията за безплатно разпределяне на квоти по член 10а, параграф 1 от тази директива?
2) Съвместимо ли е с член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 при изчисляването на коефициента за междусекторна корекция за промишления отрасъл всички емисии от производството на топлинна енергия в инсталации за комбинирано производство за снабдяване на инсталации, [включени в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза] да се включват в общото количество емисии за продажба на търг, а не в общото количество за промишлеността, въпреки че емисиите от производството на топлинна енергия отговарят на условията за безплатно разпределяне на квоти по член 10а, параграф 4 от тази директива?
3) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, правилно ли е изчислен в случая делът на промишлените отрасли (34,78 %) от общото количество на емисиите за референтния период?
4) Невалидно и несъвместимо с член 10а, параграф 5, [втора] алинея от Директива 2003/87 ли е Решение 2013/448 поради това, че изчисляването на тавана за промишлеността от страна на Комисията изисква коефициентът за междусекторна корекция да се прилага задължително, а не само „при необходимост“?
5) Определен ли е продуктовият показател за течни черни метали в съответствие с член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87 предвид това, че при определяне на принципите за определяне на показатели ex-ante отправна точка следва да бъдат средните резултати на първите 10 % най-ефективни инсталации в съответния отрасъл?
6) При безплатното разпределяне на квоти за подаването на топлинна енергия към частни жилища, съвместимо ли е с член 10а, параграф 4 от Директива 2003/87 да не се разпределят безплатни квоти за топлинна енергия, подавана към частни жилища?
7) Във връзка със заявките за безплатно разпределяне на квоти за емисии, съвместимо ли е с приложение IV към Решение 2011/278 да не се съобщават всички емисии на парникови газове от производството на топлинна енергия, подавана към частни жилища, както е постъпила Агенцията за опазване на околната среда?
8) Съвместимо ли е с член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и член 10, параграф 3 от Решение 2011/278 при разпределянето на безплатни квоти за подаване на топлинна енергия към частни жилища да не се разпределят допълнителни безплатни квоти за емисиите от изкопаеми горива, които превишават квотите, предоставени за подавана към частни жилища топлинна енергия?
9) Във връзка със заявките за разпределяне на безплатни квоти за емисии, съвместимо ли е с приложение IV към Решение 2011/278 да се коригират стойностите в дадена заявка, така че емисиите на парникови газове от изгарянето на отпадни газове да се уеднаквят с тези от изгарянето на природен газ, както е постъпила Агенцията за опазване на околната среда?
10) Може ли член 10, параграф 8 от Решение 2011/278 да се тълкува в смисъл, че оператор не може да получи безплатни квоти за консумация на топлинна енергия в подинсталация с топлинен показател, произведена в друга подинсталация с горивен показател?
11) При утвърдителен отговор на десетия въпрос, противоречи ли член 10, параграф 8 от Решение 2011/278 на член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87?
12) Съвместимо ли е с Директива 2003/87 и с ръководни документи № 2 и № 6 при преценката с оглед на разпределянето на безплатни квоти за потребление на топлинна енергия да се взема предвид източникът на топлинна енергия, който произвежда потребяваната топлинна енергия?
13) Невалидно ли е Решение 2013/448 и противоречи ли то на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1 и 5 от Директива 2003/87 поради това, че променя метода на изчисление, определен в член 10а, параграф 5, [първа] алинея, [началото и] букви а) и б) от тази директива, като изключва от основата за изчисление емисиите от изгарянето на отпадни газове и комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, въпреки че в това отношение съгласно член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и Решение 2011/278 се разрешава безплатното разпределяне на квоти?
14) Следва ли да се счита, че измерима топлинна енергия под формата на пара от инсталация[, включена в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза], която се доставя към паропроводна мрежа с множество потребители на пара, поне един от които не е инсталация, [включена в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза], представлява подинсталация с топлинен показател по смисъла на член 3, буква в) от Решение 2011/278?
15) За отговора на четиринадесетия въпрос от значение ли е:
a) дали паропроводната мрежа се притежава от най-големия потребител на пара и този потребител е инсталация, [включена в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза],
б) какъв дял от общата топлинна енергия, доставяна към паропроводната мрежа, се използва от най-големия потребител,
в) колко доставчици и потребители на пара има в паропроводната мрежа,
г) дали съществува неяснота относно това кой произвежда измеримата топлинна енергия, която придобиват съответните потребители, и
д) дали разпределянето на ползването на пара в рамките на мрежата може да се промени, така че към нея да се включат редица потребители на пара, които не са инсталации[, включени в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза], или да се увеличи използването на съществуващите инсталации, които не са [включени в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза]?
16) Ако отговорът на четиринадесетия въпрос зависи от обстоятелствата в конкретния случай, на кои обстоятелства следва да се отдаде особено значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съответстват ли разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание на Регламент (ЕО) № 805/2004, и по-специално дали в Хърватия, в производствата по издаване на разпореждане за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, терминът „съд“ обхваща и нотариусите?
2) Могат ли нотариусите да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение разпореждания за принудително изпълнение, издадени от тях въз основа на автентичен документ, след като срещу съответното разпореждане не е подадена частна жалба, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, дали съдилищата могат да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по разпореждания за принудително изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако съответното разпореждане по същество се отнася за безспорно вземане, и кой формуляр трябва да се използва в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Невалидна ли е точка 6 от приложение III към Директивата относно ДДС, тъй като в хода на законодателната процедура не е било спазено същественото процедурно изискване за консултиране с Европейския парламент?
2. Невалидна ли е разпоредбата на член 98, параграф 2 от посочената изменена Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива, тъй като нарушава принципа на данъчен неутралитет, доколкото изключва прилагането на намалените данъчни ставки за цифрови книги, и за други електронни публикации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.