Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли система, в която участват голям брой фондови агенти и брокери, представляващи при сключването на сделките в рамките на тази система съответно инвестиционни дружества „от отворен тип“ и инвеститори, като фактически системата подпомага само тези инвестиционни дружества „от отворен тип“ при задължението им да изпълняват пласираните от инвеститорите поръчки за покупка и продажба на дялови участия, да се квалифицира като регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от [Директива 2004/39] и ако [трябва да се квалифицира по този начин], кои характерни особености са от решаващо значение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли член 22, точка 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че се прилага и спрямо производството за проверка дали е справедлива насрещната престация, която мажоритарният акционер дължи на предишните притежатели на дялови ценни книги като равностойност на тези ценни книги, които са му прехвърлени в резултат на решение на общото събрание на акционерно дружество за принудително прехвърляне на останалите дялови ценни книжа в полза на мажоритарния акционер [известно още като „отстраняване“ („squeeze out“)], когато решението на общото събрание на акционерното дружество определя размера на справедливата насрещна престация и съдебното решение, в което се признава право на престация в различен размер, обвързва мажоритарния акционер и дружеството по отношение на основанието за признатото право, както и спрямо останалите притежатели на дялови ценни книги?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, трябва ли член 5, [точка] 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и описаното в предходния въпрос производство за проверка дали насрещната престация е справедлива?
3) Ако отговорите на двата предходни въпроса са отрицателни, трябва ли член 5, [точка] 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и описаното в първия въпрос производство за проверка дали насрещната престация е справедлива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Допустима ли е жалбата, когато не са спазени изискванията за форма, не е определен надлежен ответник или не е избрано надлежно правно основание?
Може ли да се търси обезщетение срещу институция или орган на ЕС без наличие на противоправно поведение, вреда или причинно-следствена връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е кандидатстване за финансиране от физически лица при наличие на критерий за допустимост, изискващ юридическа личност?
Налага ли се на Комисията да прилага национални разпоредби или препоръки относно определението за предприятие или допустимост за финансиране?
Може ли жалба да бъде насочена срещу институция, която не е автор на оспорвания акт или поведението, за което се претендира вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Компетен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, които са станали хипотетични поради отмяна на европейската заповед за арест от издаващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
2) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват капиталовата печалба от замяна на ценни книжа, ако се предположи, че е облагаема, да бъде обложена в държавата, за която е местно данъчнозадълженото лице към момента на сделката по замяна, при положение че към датата на прехвърляне на ценните книжа, получени при тази замяна, когато печалбата от замяната действително се облага, данъчнозадълженото лице е прехвърлило данъчната си регистрация в друга държава членка?
3) Трябва ли цитираните по-горе разпоредби на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
4) Ако се приеме, че капиталовата печалба при замяна на ценни книжа е облагаема, може ли данъкът да бъде наложен от държавата, която е имала правомощието да я обложи в момента на сделката за замяна, макар прехвърлянето на получените при тази замяна ценни книжа да е в данъчните правомощия на друга държава членка?
5) Ако на предходните въпроси бъде даден отговор, че Директивата допуска капиталовата печалба вследствие на замяна на ценни книжа да бъде обложена в момента на последващото прехвърляне на получените при замяната ценни книжа, включително когато двете сделки не попадат в данъчните правомощия на една и съща държава членка, може ли държавата членка, в която облагането на капиталовата печалба при замяната е отложено, да обложи при прехвърлянето отложената капиталова печалба при условията на приложимата двустранна данъчна спогодба, без да вземе предвид резултата от прехвърлянето, когато този резултат е капиталова загуба
Този въпрос се поставя както от гледна точка на Директива [90/434], така и от гледна точка на свободата на установяване, гарантирана от член [49 ДФЕС], доколкото данъчнозадължено лице, което е регистрирано за данъчни цели във Франция по време на сделката за замяна и по време на сделката за прехвърляне на ценните книжа, може да се възползва от приспадането на капиталовата загуба от прехвърлянето при условията, припомнени в точка 4 от настоящото решение.
6) Ако на третия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа следва да бъде взета предвид, трябва ли държавата членка, в която е възникнала капиталовата печалба от замяната, да приспадне капиталовата загуба от прехвърлянето от капиталовата печалба, или трябва, доколкото прехвърлянето не попада в нейните данъчни правомощия, да се откаже от облагане на капиталовата печалба от замяната?
7) Ако на четвъртия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето следва да бъде приспадната от капиталовата печалба от замяната, каква цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа следва да се вземе предвид при изчисляване на тази капиталова загуба от прехвърлянето
Трябва ли по-специално, като единична цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа да се приеме общата стойност на получените при замяната ценни книжа на дружеството, посочена в декларацията за капиталовата печалба, разделена на броя на тези ценни книжа, получени при замяната, или следва да се определи среднопретеглена цена на придобиване, като се вземат предвид и сделките след замяната, като други придобивания или безвъзмездно разпределени ценни книжа на същото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Въпреки че държавите членки могат да предвидят, че институтът на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите със саниращо действие има възмезден характер, противоречи ли на общностното право член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г., в редакцията му в сила към момента на разглежданото обявление за обществена поръчка […], доколкото предвижда плащането на „имуществена санкция“ в размер, който трябва да бъде определен от възлагащия орган („не по-малко от един промил и не повече от един процент от стойността на обществената поръчка, но при всички положения не повече от 50000 EUR, чието плащане се гарантира с временно обезпечение“), като се има предвид прекалено големият размер и предварително определеното естество на самата санкция, която не може да се индивидуализира в зависимост от конкретното положение, което трябва да бъде уредено, или в зависимост от тежестта на нередовността, която трябва да бъде санирана?
2) Обратно, противоречи ли същият член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г. (отново в редакцията му в сила към посочения по-горе момент) на общностното право, доколкото може да се счете, че този възмезден характер на института на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите противоречи на принципа за отваряне на пазара към конкуренцията във възможно най-голяма степен, на който съответства посоченият институт, и съответно дейността, наложена на възлагащия орган в това отношение, да се включи сред задълженията, наложени със закон на същия този орган с оглед на обществения интерес от постигане на горепосочената цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.