всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

1) Разпоредбата на чл. 214 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в контекста на правото на приспадане придава различна тежест на хипотезите за идентификация по ДДС, респективно, допуска ли държавите членки да придават различна тежест на хипотезите на идентификация, както в случая с разпоредбите на чл. 97а и чл. 70, ал. 4 от ЗДДС?
2) Следва ли разпоредбите на чл. 168 буква а) и чл. 169 буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лице, идентифицирано по реда на чл. 214, ал. 1, буква д) от [посочената директива,] няма право да приспадне начисления от него ДДС за получени доставки на услуги, извършени от данъчнозадължени лица от други държави членки, при положение че използва същите тези доставки за извършване на доставки на услуги в други държави членки и са изпълнени останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания за упражняване на правото на приспадане?
3) Разпоредбите на чл. 168 буква а) и чл. 169 буква а) от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба като чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която при никакви обстоятелства не възниква право на приспадане на данъчен кредит за лице, идентифицирано за целите на ДДС на основание чл. 214, ал. 1, букви г) или д), а не на основание чл. 214, ал. 1, буква а) от [Директива 2006/112]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Въпреки че държавите членки могат да предвидят, че институтът на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите със саниращо действие има възмезден характер, противоречи ли на общностното право член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г., в редакцията му в сила към момента на разглежданото обявление за обществена поръчка […], доколкото предвижда плащането на „имуществена санкция“ в размер, който трябва да бъде определен от възлагащия орган („не по-малко от един промил и не повече от един процент от стойността на обществената поръчка, но при всички положения не повече от 50000 EUR, чието плащане се гарантира с временно обезпечение“), като се има предвид прекалено големият размер и предварително определеното естество на самата санкция, която не може да се индивидуализира в зависимост от конкретното положение, което трябва да бъде уредено, или в зависимост от тежестта на нередовността, която трябва да бъде санирана?
2) Обратно, противоречи ли същият член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г. (отново в редакцията му в сила към посочения по-горе момент) на общностното право, доколкото може да се счете, че този възмезден характер на института на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите противоречи на принципа за отваряне на пазара към конкуренцията във възможно най-голяма степен, на който съответства посоченият институт, и съответно дейността, наложена на възлагащия орган в това отношение, да се включи сред задълженията, наложени със закон на същия този орган с оглед на обществения интерес от постигане на горепосочената цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 226, точка 5 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя правото на приспадане на ДДС, платен за получени доставки, в зависимост от посочването във фактурата на адреса на мястото, където издателят ѝ извършва стопанската си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допуснати ли са правни грешки при преценката на първото основание на жалбата, свързано със задължението на органа по назначаването да извърши ефективно сравнително разглеждане на заслугите на служителите при процедурата по повишаване?
Ограничил ли е неправомерно първоинстанционният съд приложното поле на член 25 от Правилника за длъжностните лица и основните права на жалбоподателите, като е отхвърлил второто основание относно мотивирането на решенията за неповишаване?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради липса на безпристрастност на Съда на публичната служба при разглеждане на делото и при произнасяне по искането за отвод на съдията-докладчик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допуснати ли са правни грешки при тълкуването и прилагането на правилата относно сравнителната оценка на заслугите на служителите при процедурата по повишаване?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за неповишаване и на подготвителните актове в процедурата по повишаване?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради липса на безпристрастност на Съда на публичната служба при разглеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допуснати ли са правни грешки при преценката на първото основание на първа инстанция, свързано със спазването на задължението за сравнение на заслугите на служителите при процедурата по повишение?
Ограничил ли е неправомерно първоинстанционният съд приложното поле и приложимостта на член 25 от Правилника за длъжностните лица и основните права на жалбоподателя, като е отхвърлил второто основание на първа инстанция относно мотивирането на решенията на подготвителните органи?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради липса на безпристрастност на Съда на публичната служба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Нарушено ли е правото на жалбоподателя да участва в процедурата по повишаване за 2015 г., когато липсата на атестационни доклади се дължи на отпуск по болест, който не може да му се вмени във вина?
Нарушени ли са принципът на защита на оправданите правни очаквания, принципът на добра администрация и правото на защита на жалбоподателя, както и изопачени ли са фактите, на които се основава оспорваното решение?
Допусната ли е явна грешка в преценката от страна на органа по назначаване поради отказа да упражни правото си на преценка относно повишаването на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допустимо ли е Комисията да изиска възстановяване на платени суми по договор за безвъзмездна финансова помощ въз основа на одитен доклад, когато бенефициерът твърди, че разходите са допустими?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на възстановяваните суми?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност при издаването на дебитното известие и писмото на Комисията?
Нарушен ли е принципът на добра администрация при действията на Комисията по възстановяване на сумите?
Спазено ли е задължението за мотивиране при издаването на оспорваните актове на Комисията?
Допустимо ли е оспорване на валидността на решението за прихващане, прието от Комисията въз основа на Регламент № 966/2012?
Допустимо ли е изменение на исканията в хода на съдебното производство, когато се отнася до вида на средството за правна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Допустимо ли е Общият съд да ограничи обхвата на отмяната само до частта от акта, която е поискано да бъде отменена, когато служебно установи абсолютно основание за отмяна?
Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз пълна отмяна на акта, когато е установен порок в мотивите, дори ако жалбоподателят е поискал само частична отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли член 15 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?
2) Трябва ли член 16 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:
а) в същата държава членка,
б) в друга държава членка, или
в) в трета страна,
ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form