Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа, когато дружество майка предоставя на своите дъщерни дружества услуги от вида на разглежданите в настоящото дело, тези услуги винаги да се считат за уникални услуги, чиято пазарна стойност не може да бъде определена чрез сравнение като предвиденото в член 72, първа алинея?
В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа да се приеме, че всички разходи на дружеството майка, включително разходите за набиране на капитал и разходите на акционерите, представляват разходите, които дружеството е направило при предоставяне на услуги на своите дъщерни дружества, когато единствената дейност на дружеството майка се състои в активното управление на своите дъщерни дружества и когато дружеството майка е приспаднало целия ДДС по получени доставки, платен при извършените от него придобивания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията, които националният съд трябва да изпълни, за да бъде допустимо преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, и конкретно как следва да бъде установена връзката между правото на Съюза и предмета на спора?
Прилага ли се правото на Съюза, включително принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка и при които липсва трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него?
Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание?
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО, член 47, параграф 1, член 48, параграф 1 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена, както и изпълнена предварително — преди влизането ѝ в сила, една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“, без да предоставя възможност на съдебната инстанция и на самия нарушител да преценят нейната съразмерност спрямо тежестта на всяко отделно административно нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, [параграф] 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, [параграф] 2, б. ж) […] от [посоченото рамково] решение:
[а)]
да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, [параграф] 3 от [същото рамково] решение, с цел установяване дали санкционираното лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
[б)]
при положителен отговор да връчи на санкционираното лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
[в)]
да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Възлагане на обществени поръчки от Европейския съюз — Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 — Пазар на услуги за езиково обучение — Задължение за подаване на офертите чрез електронното приложение eSubmission — Използване от оферент на хипервръзка към уебсайт, съдържаща описателни документи на офертата — Отказ на администрацията да вземе предвид тези документи — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Обективна безпристрастност — Задължение за мотивиране — Метод за сравнителна оценка на офертите “ По съединени дела C‑534/23 P и C‑539/23 P с предмет две жалби, подадени на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз съответно на 18 и 23 август 2023 г., Instituto Cervantes, установен в Мадрид (Испания), за който се явява E. van Nuffel d’Heynsbroeck, avocat, жалбоподател по дело C‑534/23 P, като другите страни в производството са: Европейска комисия, за която се явяват М. Илкова и P. Ortega Sánchez de Lerín, в качеството на представители ответник в първоинстанционното производство, Кралство Испания, за което се явяват първоначално I. Herranz Elizalde и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, а впоследствие M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители встъпила страна в първоинстанционното производство, и Кралство Испания, за което се явяват първоначално I. Herranz Elizalde и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, а впоследствие M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители жалбоподател по дело C‑539/23 P, като другите страни в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Арбитражна клауза — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013 г.) — Проект SANAD — Разходи за персонал — Допустими разходи — Искане за възстановяване — Дебитно известие — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на добра администрация — Замяна на мотиви — Член 47 от Хартата на основните права — Право на ефективна съдебна защита — Тежест на доказване — Пропорционалност “ По дело C‑114/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 февруари 2024 г., Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech), установено в Ламия (Гърция), представлявано от N. Scandamis, dikigoros, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), представлявана от V. Canetti и S. Payan-Lagrou, подпомагани от M. Le Berre, avocat, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, N. Jääskinen, Aл. Арабаджиев, M. Condinanzi (докладчик) и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С жалбата си Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2023 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.