4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-705/21: AxFina Hungary, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] тълкуване на националното право, съгласно което правните последици от недействителността, произтичаща от неравноправна клауза в потребителски договор, в хипотезата, в която тази неравноправна клауза засяга основния предмет на договорната престация и вследствие на това договорът (за заем) не може да продължи да съществува без обявената за неравноправна клауза, се състоят в това, че след като националният съд установи нищожността на целия договор — тоест че самият договор в своята цялост не може да остане в сила и да поражда задължителни правни последици за потребителя:
a) обявява договора за действителен, като заменя паричната единица на сметката по отпуснатия заем, която представлява основният предмет на договора, с унгарския форинт и замества този размер на заема, определен в паричната единица на сметката, с размера в унгарски форинти, който потребителят действително е получил от кредитора, като в същото време изчислява лихвите върху така определения основен размер на заема по различен начин от начина, по който те са били изчислени в обявения за недействителен договор, така че прилаганият към момента на сключването на договора „първоначален“ лихвен процент да бъде равен на действащия към момента на сключването на договора лихвен процент по междубанковите споразумения в унгарски форинти в Будапеща като референтен лихвен процент (BUBOR), увеличен с разликата на лихвения процент, определена в първоначалния договор (деноминиран във валута);
б) обявява договора за действителен, като определя максимален размер на обменния курс между чуждестранната валута и унгарския форинт, тоест намалява реално поетия от потребителя валутен риск, произтичащ от неравноправната договорна клауза, до ниво, което счита за разумно и което потребителят е можел да вземе предвид към момента на сключване на договора, и оставя непроменен определения в договора лихвен процент до датата на конвертирането в унгарски форинти, предвидена като задължителна с последващ закон?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос, че обявяването на действителността в съответствие с унгарското право:
a) се прави във фактическо положение, в което все още съществува договор между страните, тоест запазването на договора има за цел да позволи правоотношението между страните да продължи да съществува за в бъдеще, чрез коригиране с обратна сила на обявените за неравноправни клаузи, като посредством изменените клаузи същевременно се преизчислят извършените до този момент престации и по този начин се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, до които би довело задължението за незабавно възстановяване на цялата сума по заема;
б) или във фактическо положение, в което вече не съществува договорът, сключен между страните, който трябва да се разгледа в спор относно неравноправна договорна клауза — тъй като срокът на този договор вече е изтекъл или кредиторът вече го е прекратил поради неплащане на вноските или е счел за недостатъчен платения размер, или независимо от всичко това, тъй като нито една от страните не го счита за действителен, или тъй като повече не може да се повдига въпросът за неговата недействителност по съдебен ред, тоест обявяването на действителността на договора с обратна сила не служи за запазване на договора в интерес на потребителя, а позволява да се изпълнят взаимните задължения и да се сложи край на правоотношението посредством коригирането на клаузата или клаузите, обявени за неравноправни?
3) В случай на утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, букви а) и б), и като се вземат предвид аспектите, посочени във втория въпрос, допускат ли релевантните разпоредби на Директива [93/13] при описаното във втория въпрос, буква а) фактическо положение запазването на договора, като се извърши заместване [на недействителните разпоредби на договора], до датата на предвиденото от законодателя изменение на закона относно конвертирането в унгарски форинти, посредством национални правни разпоредби, в съответствие с които:
– освен ако между страните е договорено друго (което не е така в настоящия случай), паричните задължения следва да се изплащат във валута по законовия курс в мястото на изпълнение на задължението,
– в договорните отношения се дължат лихви, освен ако в закон не е предвидено друго,
– лихвеният процент е равен на основния лихвен процент на централната банка, освен ако в закон не е предвидено друго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/22: Viagogo, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допуска ли Директива [2000/31], и по-конкретно членове 3, 14 и 15 от нея във връзка с член 56 ДФЕС, прилагане на правната уредба на държава членка относно продажбата на вторичния пазар на билети за прояви, което има за последица забраната за оператор на платформа за съхранение на информация, осъществяващ дейност в [Европейския съюз], какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, да предоставя на трети лица услуги по обявяване на продажба на вторичния пазар на билети за прояви, като запазва тази дейност само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени от публични органи да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи?
2) Допуска ли освен това член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС прилагането на правна уредба на държава членка относно продажбата на билети за прояви, която запазва всички услуги, присъщи за вторичния пазар на билети (и по-специално посредничеството), само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи, като забранява извършването на тази дейност от доставчиците на услуги на информационното общество, които искат да осъществяват дейност като доставчици на услуги по съхранение на информация по смисъла на членове 14 и 15 от Директива [2000/31], по-конкретно когато, както в настоящия случай, това запазване има за последица да предостави възможност на оператор с господстващо положение на първичния пазар за разпространение на билети да разшири господстващото си положение по отношение на посредническите услуги на вторичния пазар?
3) Може ли по смисъла на европейската правна уредба, и по-специално на Директива [2000/31], понятието „пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация“ да се използва само при липсата на каквито и да било дейности по филтриране, подбор, индексиране, организиране, каталогизиране, обобщаване, оценка, използване, промяна, извличане или популяризиране на съдържанието, публикувано от потребителите, всички те разбирани като примерни показатели, които не е необходимо да са налице едновременно, тъй като сами по себе си трябва да се считат за показващи предприемаческо управление на услугата и/или възприемане на техника за оценка на поведението на потребителите с цел повишаване на тяхната лоялност, или запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на описаните обстоятелства, така че дори при наличието на едно или няколко от тях да може да се приеме, че преобладава неутралността на услугата, която води до квалифицирането като пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/22: X и Inspecteur van de Belastingdienst Douane, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли Общо правило за класиране 2 а) да се тълкува в смисъл, че се прилага към отделни части от сателитен приемник, които след допускането им за свободно обращение са предназначени да бъдат сглобени в комплектован сателитен приемник, като тези части са превозвани в един-единствен контейнер и са декларирани за допускане за свободно обращение в същия ден от същия декларатор, от негово име и за негова сметка, пред същото митническо бюро с две отделни декларации за допускане за свободно обращение, при положение че при допускането за свободно обращение те са собственост на две свързани предприятия?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Общо правило за класиране 2 а) да се тълкува в смисъл, че то се прилага и за отделни части от сателитен приемник, които са декларирани за допускане за свободно обращение от същия декларатор от негово име и за негова сметка в същия ден и пред същото митническо бюро, пред което са оформени в режим външен общностен транзит и останалите части от този сателитен приемник, при положение че към момента на подаване на декларациите частите са собственост на две свързани предприятия и всички части, взети заедно, са предназначени, след допускането им за свободно обращение, да бъдат сглобени в комплектован сателитен приемник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/22: CM (Droit de visite d’un enfant ayant déménagé), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Приложим ли е член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003] по отношение на:
a) искане за промяна на правото на лични отношения по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент, подадено от носителя на това право въз основа на съдебно решение с отложено действие поради съображения, свързани с интересите на децата, което е окончателно, придобило е сила на пресъдено нещо и е постановено в държавата [членка] по предишното обичайно местопребиваване на децата повече от четири месеца преди сезирането по член 9, параграф 1 [от посочения регламент];
б) при това, като се изключва предвидената в член 8 от този регламент принципна компетентност,
въпреки уточнението в съображение 12 от Регламент [№ 2201/2003], че „[п]равилата] за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, [установени в] настоящ[ия регламент], са [замислени с оглед на висшия] интерес на детето и особено на критерия на близостта. [Следователно,] на първо място[,] [юрисдикциите на] държавата членка [по] обичайното [место]пребиваване на детето [са компетентни], освен в няко[и] случаи на промяна на [место]пребиваването на детето […]“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, съществуващата по този начин компетентност съгласно член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003], която е предвидена „по силата на [дерогация] от член 8“ от този регламент, противопоставя ли се на прилагането на член 15 от същия регламент, предвиден „по […] изключение“ и „когато това е в[ъв висшия] интерес [н]а детето“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/21: Fluvius Antwerpen, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик?
При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане на от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че ако [Fluvius] има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на [Fluvius], а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директива[2006/112] да се тълкува в смисъл, че [Fluvius] е държавен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия е резултат от дейност на Fluvius, която не е незначителна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/22: Migrationsverket, Определение от 26 април 2023 г.
Компетентни ли са националните органи да издадат решение за връщане на гражданин на трета страна, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, преди да му бъде дадена възможност да напусне доброволно и да отиде в тази държава членка?
Могат ли държавите членки да въвеждат допълнителни изключения или по-строги стандарти от предвидените в член 6, параграф 2 от Директива 2008/115?
Задължени ли са националните органи и съдилища да отстранят последиците от нарушение на член 6, параграф 2 от Директива 2008/115, включително чрез обявяване на решение за връщане и забрана за влизане за недействителни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/21: Starkinvest, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Съдебното решение, с което страната е осъдена да заплати имуществена санкция в случай на неизпълнение на разпореждане за преустановяване на действия, представлява ли решение, чрез което от длъжника се изисква да изплати сумата по вземането на кредитора, по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 655/2014?
Съдебното решение, с което страната е осъдена да заплати имуществена санкция, дори да подлежи на изпълнение в страната по произход, попада ли в обхвата на понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 4 от Регламент № 655/2014, когато размерът на закрепената в него санкция не е бил определен, както изисква член 55 от Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.