4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-793/22: Biohemp Concept, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли Регламенти № 1307/2013 и № 1308/2013, както и членове 35, 36 и 38 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява отглеждането на коноп (Cannabis sativa) в хидропонни системи в пригодени за това затворени пространства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/23: Agentsia po vpisvaniyata, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] да се разглежда като създаващ задължение за държавата членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни
При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, С‑180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Rec, стр. I‑7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).
При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от [ОРЗД]?
При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] и на лични данни независимо от съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от [ОРЗД]?
Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от [ОРЗД]?
Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?
Становището рег. № 01‑116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от [ОРЗД], според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от [ОРЗД] за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/23: Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция в рамките на консултативния комитет при възобновяване на административната процедура след анулиране на предходни решения?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че определени предприятия и сдружения не са били поканени на изслушването от 23 април 2018 г.?
Могла ли е Комисията да откаже да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването от 2018 г., въпреки че преди това е била призната за такава?
Спазен ли е принципът за разумен срок при провеждането на административната процедура и довела ли е продължителността ѝ до нарушаване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е решението на Комисията да наложи санкция с оглед на целите за възпиращ ефект и предотвратяване на безнаказаност, като се вземат предвид особеностите на случая и промените на пазара?
Може ли като основание за налагане на санкция да се използва необходимостта да се гарантира правото на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната процедура е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/23: Voestalpine Giesserei Linz, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2006/112] относно правото на приспадане на ДДС национална практика, съгласно която, когато дадено дружество придобие стока, която впоследствие безвъзмездно предостави на подизпълнител с цел извършване на дейности в полза на първото дружество, на това дружество се отказва право на приспадане на ДДС във връзка с придобитата стока, с мотива, че се счита, че придобиването [на тази стока] е за целите не на неговите облагаеми сделки, а на облагаемите сделки на подизпълнителя?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112 относно правото на приспадане на ДДС национална практика, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва право на приспадане, тъй като то не е водило отделно счетоводство за постоянния си обект в Румъния и поради това данъчните органи не могат да проверят нито разходите за труда, който е положен за отливките, собственост на [това данъчнозадължено лице], нито цялата дейност по преработка, осъществена на територията на Румъния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/22: Staatssecretaris van Financiën (Intérêts relatifs à un emprunt intragroupe), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32, използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в ЕКПЧ, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от ЕКПЧ — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от ЕКПЧ съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от ЕКПЧ, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от посочената директива, постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от тази директива, трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна страна на произход противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/23: E. Breuninger/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Съвместимо ли е с член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС определянето на критерия за допустимост по общия оборот на предприятието, а не по сектори на дейност, при одобряване на държавна помощ за покриване на неконтролирани фиксирани разходи във връзка с COVID-19?
Спазени ли са изискванията на четвъртата редакция на Временната рамка относно държавните помощи, по-специално относно целта и критериите за допустимост на помощта?
Пропорционален ли е критерият за допустимост, основан на спад на общия оборот на предприятието, спрямо целта на помощта и изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и член 5, параграф 4 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/23: UPL Europe и Indofil Industries (Netherlands)/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Извършено ли е изопачаване на доказателствата, нарушени ли са правата на защита и допуснати ли са процесуални грешки при прилагането на процедурните разпоредби на Регламент (ЕС) № 844/2012?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Дали е допуснато изопачаване на доказателствата и грешка при преценката относно евентуална пристрастност на Комисията?
Съответства ли мотивировката на Общия съд на принципа на правна сигурност при вземане предвид на становището на Комитета по оценка на риска (RAC) в процедурата по подновяване на разрешението за манкозеб?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания чрез действията на Комисията по отношение на допълнителната оценка от новия докладващ държавен член (RMS)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/23: Luxone, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, посочени в членове 49, 50, 54 и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 11, параграф 6, член 37, параграфи 8, 9, 10, 18 и 19, член 38, параграф 1, буква f) от стария Кодекс за обществените поръчки), които в случай на изтичане на срока на валидност на офертата, първоначално представена от временно обединение на предприятия в процес на учредяване, изключват възможността за намаляване на първоначалния състав на обединението при удължаване на срока на валидност на посочената оферта
По-специално съвместими ли са тези национални разпоредби с общите принципи на правото на Европейския съюз на свободна стопанска инициатива и ефективност, както и с член 16 от Хартата?
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16, 49, 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, член 6 ДЕС, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, закрепени в членове 49, 50, 54, и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 38, параграф 1, буква f), членове 48 и 75 от стария Кодекс за обществените поръчки), които предвиждат прилагането на санкцията за задържане на временната гаранция като автоматична последица от изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, независимо от обстоятелството дали същият е бил избран за изпълнител при същото възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.