4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допускат ли принципите, определени в Директива 2003/109/ЕО, национална правна уредба като съдържащата се в член 5, параграф 2 ter от Законодателен декрет № 286/1998, в която се предвижда, че „при подаване на молба за издаване и подновяване на разрешението за пребиваване се внася такса, чийто размер се определя в границите от минимум 80 EUR до максимум 200 EUR с декрет на Ministro dell’economia e delle finanze, съгласуван с Ministro dell’interno, в който се определят и условията и редът за внасяне на таксата“, като по този начин определя минимален размер на таксата, равен на почти 8 пъти сумата за издаване на национална карта за самоличност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 43 ЕО, понастоящем член 49 ДФЕС, който се отнася до свободата на установяване, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството относно френския режим на данъчна консолидация да предоставя на консолидиращото дружество майка неутрализиране на повторното включване на пропорционалната част разходи и разноски, определена във фиксиран размер от 5 % от нетната сума на получаваните от него дивиденти единствено от местните дружества, включени в състава на данъчно консолидираната група, при положение че такова право му се отказва по силата на това законодателство по отношение на дивидентите, които му се разпределят от установени в друга държава членка негови дъщерни дружества, които, ако бяха местни, обективно щяха да могат да се включат по техен избор в данъчно консолидираната група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея изброяване на лица, които трябва да се считат за свързани със съответната кредитна институция и на които трябва да се откаже правото на гарантирана компенсация, е изчерпателно?
Може ли да се приеме за ръководител на кредитна институция или за друго от лицата, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, лице, което съгласно длъжностната характеристика за неговата длъжност има правото да планира, координира и контролира част от дейността на кредитната институция или изпълнението на функция, но не дейността на кредитната институция като цяло, и което не разполага с възможността да дава разпореждания или да взема обвързващи решения спрямо други лица
Трябва ли да се вземе предвид обхватът на посочената част от дейността на кредитната институция или на конкретната функция?
Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже изплащане на гарантираната компенсация на лице, което, съобразно с правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика за неговата длъжност, не може да се счита за ръководител, но фактически има значително влияние върху решенията на ръководителите на кредитната институция или на лично отговорните за тази институция лица
В този контекст, от значение ли е влиянието, което има само неформален характер и произтича от авторитета, компетентността или познанията на лицето във връзка с дейността на кредитната институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 2 и член 13, Б, буква a) от Шеста директива [...] да се тълкуват в смисъл, че услугата, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на употребяваното превозно средство, попада в категорията на застрахователните сделки, освободени от данък върху добавената стойност, или обратно, попада в категорията на доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай като настоящия предоставя на банкова институция право да откаже информация по член 8, параграф 1, буква в) от тази директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позове на банковата тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Тълкуването и разграничаването на понятието „дистрибуционни услуги“ спрямо услугите по търговия на едро и дребно в контекста на тяхната прилика при регистрация на марки.
Правното значение и приложимост на Класификацията от Ница и тълкувателните бележки към нея при определяне обхвата на услугите в спорове за марки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Дали лекарствени продукти за хуманна употреба като разглежданите в главните производства — които се отпускат само по лекарско предписание и за които няма разрешение за търговия, издадено от компетентните органи в държава членка или в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 — могат да попаднат в обхвата на Директива 2001/83 по силата на член 2, параграф 1 и член 3, точки 1 или 2 от нея, по-специално що се отнася до последната разпоредба, ако съществуват други лекарствени продукти със същото активно вещество, същата дозировка и фармацевтична форма, за които е получено разрешение за търговия?
Ако лекарствени продукти за хуманна употреба като разглежданите в главните производства попадат в обхвата на Директива 2001/83, свързани с тези лекарствени продукти рекламни практики, като посочените по делата в главните производства, могат ли също така да попаднат в обхвата на Директива 2005/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Словения по членове 13 и 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно предотвратяването и контрола на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци на площадките Габерје-юг и Буковжлак?
Изпълнила ли е Република Словения задълженията си по членове 12, 15, параграф 1 и 17 от Директива 2008/98/ЕО по отношение на обезвреждането, отговорността за управление и контрола на опасните отпадъци на площадката Габерје-юг?
Спазени ли са изискванията на член 5, параграф 3, буква е), член 6 във връзка с Решение 2003/33/ЕО, членове 7–9, 11 и 12 и приложения I–III от Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци на площадките Габерје-юг и Буковжлак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1 и член 3, буква а) от, както и приложение I А и приложение I Б към Директива 2002/96 и/или член 2, параграф 1, буква а), член 3, параграф 1, буква а) от, както и приложение I и приложение II към Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че функциониращи с напрежение от 220 V до 240 V задвижващи механизми за (гаражни) врати, проектирани да са част от сградното оборудване заедно с (гаражната) врата, са обхванати от понятието „[ЕЕО]“, и по-специално от понятието „електрически и електронни инструменти“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли приложение I A, точка 6 и приложение I Б, точка 6 от Директива 2002/96 и/или член 3, параграф 1, буква б) от приложение I, точка 6 и приложение 2, точка 6 от Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) като посочените в първия въпрос следва да се разглеждат като част от големи единици стационарно промишлено оборудване по смисъла на тези разпоредби?
При положителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2002/96 и/или член 2, параграф 3, буква б) от Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) съгласно първия въпрос следва да се разглеждат като част от друг вид оборудване, което не попада в приложното поле на съответната директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.