всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11.09 - Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Дело C-462/09: Stichting de Thuiskopie, Съдебно решение от 16 юни 2011 г.

1. Предвижда ли Директива 2001/29, и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 от нея критериите, които позволяват да се отговори на въпроса кой съгласно националното законодателство трябва да се счита за длъжник на „справедливото обезщетение“, посочено в член 5, параграф 2, буква б)
При утвърдителен отговор на този въпрос, кои са тези критерии?
2. В случай на дистанционна продажба, при която купувачът е установен в държава членка, която е различна от тази на продавача, налага ли член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 достатъчно широко тълкуване на националното право, така че „справедливото обезщетение“ съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата да се дължи от търговец в поне една от държавите членки, свързани с дистанционната продажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/09: Flos, Съдебно решение от 27 януари 2011 г.

Следва ли член 17 от Директива 98/71 да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправна закрила промишлените дизайни или модели, които са били или които са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на законодателните разпоредби, с които се въвежда такава закрила във вътрешноправния ред на тази държава, или защото те никога не са били регистрирани като такива, или защото тяхната регистрация е престанала да произвежда последици към тази дата, макар и те да са отговаряли на необходимите условия, за да се ползват с такава закрила?
Следва ли член 17 от Директива 98/71 да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва или за значителен период, а именно за период от десет години, или напълно, от авторскоправната закрила промишлените дизайни или модели, които, макар и да отговарят на необходимите условия да се ползват с такава закрила, са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, по отношение на трети лица, които вече са произвели и пуснали на пазара в тази държава продукти, реализирани въз основа на тези промишлени дизайни или модели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/09: Bezpečnostní softwarová asociace, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 91/250 да се тълкува в смисъл, че за целите на закрилата от авторското право на компютърна програма като произведение, подлежащо на авторскоправна закрила съгласно посочената директива, изразът „обективирана в каквато и да е форма компютърна програма“ обхваща и графичния потребителски интерфейс на компютърна програма или част от него?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли телевизионното разпространение, позволяващо на обществеността да възприема сетивно графичния потребителски интерфейс на компютърна програма или част от него, макар и без възможност за активно оказване на контрол върху тази програма, публично разгласяване на защитено от авторското право произведение или на част от него по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/09: Canon, Определение от 28 октомври 2010 г.

Възможно ли е притежателят на марка да забрани използване на марката при първо пускане на оригинални стоки на пазара в ЕИП без негово съгласие?
Предоставя ли Директива 89/104 правна възможност на държавите членки да предвидят изчерпване на правата на маркопритежателя за стоки, пуснати на пазара в трети държави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-467/08: Padawan, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.

Дали понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, предполага хармонизация, независимо от признатата на държавите членки възможност да избират схемите за възнаграждение, които считат за подходящи за ефективното упражняване на правото на „справедливо обезщетение“ на притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от установяването на изключението за копиране за лично ползване от правото на възпроизвеждане?
Дали, независимо от това каква е схемата, използвана от всяка държава членка за определяне на справедливото обезщетение, тя трябва да поддържа справедливия баланс между засегнатите лица, които са, от една страна, притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от изключението за копиране за лично ползване, които имат право да получат посоченото обезщетение, и от друга страна — тези, които дължат плащането му пряко или непряко, и дали този баланс се определя от обосновката на справедливото обезщетение, която е да се поправят вредите, произтичащи от изключението за копиране за лично ползване?
Дали в случаите, когато държавата членка избира схема за събиране на такса или вноска върху оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, тази такса (справедливото обезщетение за копиране за лично ползване) задължително трябва да е свързана — в съответствие с целта, преследвана с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, и с контекста на тази норма — с предполагаемото използване на оборудването и носителите за възпроизвеждане, ползващо се от изключението за копиране за лично ползване, така че събирането на таксата би било обосновано, когато може да се предположи, че оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане ще бъдат предназначени за копиране за лично ползване, и няма да бъде обосновано в противен случай?
Дали, в случай че държава членка избере схема на „такса“ за копиране за лично ползване, прилагането на посочената „такса“ без разграничение по отношение на предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за които е ясно, че придобиват апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане за цели, различни от копирането за лично ползване, съответства на понятието „справедливо обезщетение"?
Дали възприетата от испанската държава схема за прилагане на таксата за копиране за лично ползване без разграничение по отношение на всяко оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане противоречи на Директива 2001/29/ЕО, доколкото би престанало да съществува надлежно съответствие между справедливото обезщетение и обосноваващото го ограничение на правото [на възпроизвеждане] за копиране за лично ползване, тъй като схемата се прилага до голяма степен по отношение на различни случаи, в които не съществува ограничение на права, обосноваващо парично обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-558/08: Portakabin, Съдебно решение от 8 юли 2010 г.

1) a) Ако оператор, който пуска на пазара различни стоки или услуги (наричан по-нататък „рекламодател“) използва възможността да регистрира при лицето, което стопанисва интернет търсачка, [ключова дума,] идентична с регистрирана от друг оператор марка (наричан по-нататък „притежател на марката“) за сходни стоки и услуги, като споменатата регистрирана ключова дума — без потребителят на търсачката да има възможност да разбере това — води до това, че интернет потребителят, който въведе тази дума, в списъка с резултати на лицето, което стопанисва търсачката, намира връзка към уебсайта на рекламодателя, представлява ли това използване на регистрираната марка от рекламодателя по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива [89/104]?
б) Има ли разлика в тази насока в зависимост от това дали връзката се съдържа:
– в общия списък с намерени странили или
– в съответно обозначен раздел за реклама?
в) Има ли разлика и в зависимост от това дали:
– рекламодателят предлага действително стоки и услуги, идентични със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, още в текста на връзката, съдържащата се в уебстраницата на лицето, което стопанисва търсачката, или
– на друга уебстраница, към която може да бъде препратен интернет потребителят […], ако „кликне“ на връзката от страницата на лицето, което стопанисва търсачката („хипервръзка“), рекламодателят действително предлага стоки или услуги, идентични със стоките или услугите, за които е регистрирана марката?
2) Ако и доколкото отговорът на първия въпрос трябва да бъде утвърдителен, могат ли разпоредбите на член 6 от Директива [89/104], и по-специално на параграф 1, букви б) и в) от него, да означават, че притежателят на марката не може да забрани използването, посочено в първия въпрос, и ако това е така — при какви обстоятелства?
3) Доколкото на първия въпрос следва да се даде утвърдителен отговор, при положение че предлагането от страна на рекламодателя, посочен в първия въпрос, буква а), се отнася за стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя на малката, посочена в първия въпрос, или с негово съгласие, член 7 от Директива [89/104] намира ли приложение?
4) Отговорите на предходните въпроси отнасят ли се и за ключовите думи, посочени в първия въпрос, които са регистрирани от рекламодателя, след като умишлено марката е регистрирана с малки грешки, така че потребителите, които използват интернет, ще могат да търсят по-ефикасно и след като на уебсайта на рекламодателя марката е възпроизведена правилно?
5) Ако и доколкото отговорът на поставените по-горе въпроси показва, че изобщо не е налице използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [89/104], могат ли по отношение на използването [на ключови думи] като разглежданите в настоящия спор, на основание член 5, параграф 5 от споменатата директива в съответствие с приложимите в държавите членки разпоредби относно защитата срещу използването на знак за цели, различни от отличаването на стоки или услуги, държавите членки просто да предоставят закрила срещу използването без основателна причина на такъв знак, когато съгласно преценката на съдебните органи в тези държави членки неоснователно се извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или същите се увреждат, или националните съдилища трябва да прилагат ограниченията на общностното право, преценени при отчитане на отговорите на предходните въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/08: Monsanto Technology, Съдебно решение от 6 юли 2010 г.

Трябва ли член 9 от Директива 98/44/EО да се тълкува в смисъл, че предоставя закрила на патентните права при обстоятелства като тези в спора по главното производство, когато патентованият продукт се съдържа в соево брашно, където не изпълнява функцията, за която е патентован, но я е изпълнявал по-рано в соевото растение, от което е произведено след преработка това брашно, или когато той би могъл евентуално да изпълнява отново тази функция, след като е бил извлечен от брашното и впоследствие въведен в клетка на жив организъм?
Хармонизира ли член 9 от Директива 98/44/EО изчерпателно предоставяната от него закрила така, че възпрепятства предоставянето от национално законодателство на абсолютна закрила на патентования продукт като такъв, независимо от това дали той изпълнява своята функция в съдържащия го материал?
Не допуска ли член 9 от Директива 98/44/EО притежателят на патент, издаден преди приемането на тази Директива, да се позовава на абсолютната закрила на патентования продукт, предоставена му от приложимото тогава национално законодателство?
Имат ли членове 27 и 30 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) влияние върху тълкуването, дадено на член 9 от Директива 98/44/EО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/09: Coty Prestige Lancaster Group, Съдебно решение от 3 юни 2010 г.

Включва ли понятието за пускане на пазара по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 и на член 7 от Директива 89/104 предоставянето на „тестери с парфюми“ — без прехвърляне на собствеността и със забрана за продажба — на посредници, обвързани с договор, с цел потенциалните им клиенти да имат възможност да изпробват съдържанието им, като същевременно забраната за продажба е означена върху стоката, производителят/притежателят на марката може във всеки момент да изиска стоката да му бъде върната по силата на договора и представянето ѝ се отличава ясно чрез значително по-опростения си вид от това на стоката, която производителят/притежателят на марката обикновено пуска на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-518/08: Fundación Gala-Salvador Dalí и VEGAP, Съдебно решение от 15 април 2010 г.

Може ли след Директива 2001/84 Френската република да остави в сила правило, според което правото на възнаграждение при препродажба е запазено само за наследниците по закон, но не и за наследниците по завещание и останалите правоприемници?
Преходните разпоредби на член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/84 разрешават ли на Френската република да има дерогационен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/09: Eis.de, Определение от 26 март 2010 г.

Правоима ли притежателят на марка да забрани използването на идентичен знак като ключова дума за реклама на идентични стоки или услуги в интернет, когато рекламата не позволява ясно разграничаване на произхода на тези стоки или услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 111121314 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form