всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.11.09 - Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Дело C-5/11: Donner, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки, да се тълкуват в смисъл, че не допускат произтичащата от прилагането на нормите на националното наказателно право наказуемост на помагачеството при неразрешено разпространяване на защитени с авторско право произведения, когато при трансгранична продажба на произведение, защитено с авторско право в Германия,
— това произведение е въведено в Германия от държава — членка на Европейския съюз, и фактическата разпоредителна власт върху него е прехвърлена в Германия, и
— собствеността е прехвърлена в другата държава членка, в която не е имало авторскоправна защита за произведението или тази защита не е можело да бъде осъществена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/10: Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдебно решение от 19 юни 2012 г.

Следва ли Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква определена степен на яснота и точност при посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката, и ако да — допуска ли тази директива посочването на тези стоки и услуги от заявител на национална марка чрез използване на общите термини на заглавията на класовете от Ницската класификация, както и разглеждането на използването на всички общи термини от заглавие на даден клас от Ницската класификация като заявка за всички обхванати от него стоки или услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/10: SAS Institute, Съдебно решение от 2 май 2012 г.

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 91/250 да се тълкува в смисъл, че функциите на компютърната програма, както и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, съставляват обективирана форма на програмата и на това основание могат да се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми по смисъла на тази директива?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 91/250 да се тълкува в смисъл, че лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право върху програмата да наблюдава, изучава и изпитва функционирането ѝ, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите ѝ, докато извършва разрешени съгласно лиценза действия, но с цел, която надхвърля пределите на разрешеното с лиценза?
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга компютърна програма, представлява нарушение на авторското право върху последното ръководство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Следва ли изразът „чрез техни собствени средства“, съдържащ се в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е изяснен в съображение 41 от тази директива, да се тълкува съгласно националното право или съгласно правото на Съюза?
Следва ли член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 41 от нея, да се тълкува в смисъл, че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името и под отговорността на излъчващата организация“, или че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
Кои са приложимите критерии за определяне дали конкретен запис, извършен от излъчваща организация за собствените ѝ предавания със средствата на трето лице, попада в обхвата на изключението относно временните записи, предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-461/10: Bonnier Audio и др., Съдебно решение от 19 април 2012 г.

Изключва ли Директива 2006/24 […], и по-специално членове 3[—]5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48 […] и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението
Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаване на разпореждането, е представило достатъчно данни за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална.
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директива 2006/24, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/11: Strigl и Securvita, Съдебно решение от 15 март 2012 г.

Следва ли основанието за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или в) от Директивата да се прилага и по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и неописателен буквен низ, когато потребителите биха възприели буквения низ като съкращение от описателните думи, тъй като се състои от първите букви на тези думи, и поради това цялата марка може да се разбира като съчетание от взаимно обясняващи се описателни означения, съответно съкращения?
Следва ли основанието за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или в) от Директивата да се прилага и по отношение на словна марка, която представлява сбор от сам по себе си неописателен буквен низ и описателно словосъчетание, когато потребителите биха възприели буквения низ като съкращение от описателните думи, тъй като се състои от първите букви на тези думи, и поради това цялата марка може да се разбира като съчетание от взаимно обясняващи се описателни означения, съответно съкращения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/10: SCF, Съдебно решение от 15 март 2012 г.

Римската конвенция […], Споразумението ТРИПС […] и Договорът [WPPT] имат ли непосредствено приложение в общностния правен ред?
Посочените актове на международното право имат ли непосредствено задължително действие спрямо частноправните отношения?
Понятията „публично съобщаване“, които се съдържат съответно в горепосочените разпоредби на международното договорно право, съответстват ли на тези на общностното право, съдържащи се в Директиви [92/100] и [2001/29]
В случай на отрицателен отговор кой акт има предимство?
Безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия, съставлява ли „публично съобщаване“ или „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29]?
Това излъчване поражда ли право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-604/10: Football Dataco и др., Съдебно решение от 1 март 2012 г.

Какъв е смисълът на съдържащия се в член 3, параграф 1 от Директива 96/9 израз „базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора“, и по-специално:
а) трябва ли да се разбира в смисъл, че се изключват интелектуалните усилия и умения, вложени за създаването на данни,
б) трябва ли изразът „подборът или подреждането“ да се разбира в смисъл, че съществено допълва вече наличните данни (както в случая с определянето на датата на футболна среща), и
в) изисква ли изразът „собствено интелектуално творение на автора“ нещо повече от това авторът да вложи значителен труд и умения, и ако е така — какво е необходимо?
Изключва ли Директива 96/9 национални авторски права върху бази данни, които права са различни от предвидените в нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/10: SABAM, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.

Допускат ли директиви 2001/29 и 2004/48, във връзка с директиви 95/46, 2000/31 и 2002/58, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешат на националния съд, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на законовата разпоредба, която предвижда, че „[националните съдилища] могат също да постановят разпореждане за преустановяване срещу посредници, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право“, да разпореди на доставчик на услуги за съхраняване на информация да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, на свои разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/10: Luksan, Съдебно решение от 9 февруари 2012 г.

Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директива 93/83 и на член 2, параграф 1 от Директива 93/98 във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
Във връзка с правата на използване по смисъла на [първия въпрос], принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като т.нар. „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29?
Във връзка с правата по смисъла на втория въпрос, буква б), принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form