3 - Съдебни спорове

Член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при сключването на договор за ипотечен кредит произтичащото от тези разпоредби изискване за прозрачност е спазено по отношение на клаузата в договора, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на официален индекс, въведен с административен акт, който съдържа определението на този индекс, поради самия факт, че административният акт и миналите стойности на индекса са публикувани в официалния вестник на съответната държава членка, без следователно кредитодателят да е длъжен сам да информира потребителя за определението на този индекс и за колебанията на индекса в миналото, включително ако поради начина си на изчисляване индексът съответства не на процент възнаградителна лихва, а на годишен процент на разходите (ГПР), при условие че в резултат от публикуването си тези данни са достатъчно достъпни за средния потребител благодарение на указанията, дадени за тази цел от доставчика
Ако няма такива указания, длъжен ли е доставчикът пряко да предостави пълно определение на този индекс, а също и всяка релевантна информация, по-специално що се отнася до евентуалното предупреждение от страна на установилия индекса орган за особеностите на този индекс и последиците от тях, които може да се смятат за важни за потребителя, за да оцени правилно икономическите последици от сключването на предлагания му договор за ипотечен кредит
При всички положения длъжен ли е доставчикът да даде на потребителя цялата информация, чието предоставяне е задължително съгласно приложимата национална правна уредба към момента на сключването на договора?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на даден официален индекс, има значение фактът, че тази клауза препраща пряко и единствено към въпросния индекс, въпреки че от указанията в административния акт, с който е въведен индексът, следва, че поради произтичащите от начина на изчисляването му особености е необходимо да се приложи отрицателен марж, за да се изравни годишният процент на разходите (ГПР) по съответната сделка с пазарния ГПР, доколкото доставчикът не е информирал потребителя за тези указания, а те не са били достатъчно достъпни за средния потребител?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, се използва референтен индекс, който се определя въз основа на приложимите годишни проценти на разходите (ГПР) за договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на този индекс, обстоятелството, че тези ГПР включват елементи, произтичащи от клаузи, които впоследствие биват обявени за неравноправни, означава ли, че клаузата за актуализиране на лихвения процент по въпросния договор трябва да се смята за неравноправна и съответно непротивопоставима на потребителя?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато използва референтен индекс в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, доставчикът може ли да се смята по презумпция за добросъвестен поради самия факт, че това е официален индекс, установен от административен орган и използван от публичните администрации
Евентуалната неравноправност на подобна клауза трябва ли да се прецени според обстоятелствата по разглеждания случай, като се вземе предвид в частност неспазването на изискването за прозрачност и като предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — наред с друго — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс, е от значение предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на кредитния договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор
Могат ли да са релевантни и други аспекти на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на референтния индекс, ако са годни да създадат неравнопоставеност в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако по принцип договорът за ипотечен кредит с променлив лихвен процент не би могъл да се изпълнява без клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс и която е обявена за неравноправна, но обявяването на договора за недействителен в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, тези членове допускат ли националният съд да замени тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, при условие че тази диспозитивна разпоредба има еквивалентен обхват като клаузата, чието заместване се обсъжда
Може ли националният съд да изменя клаузата, като добавя в нея елемент, годен да отстрани неравнопоставеността, която тя създава в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако договорът за ипотечен кредит не би могъл да се изпълнява без дадена клауза, която е обявена за неравноправна, тези членове допускат ли да се приложи разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът би имал правото да изиска връщане на цялата сума на кредита заедно с лихви по законния лихвен процент, считано от датата, на която сумата е била предоставена на разположение на потребителя?