3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-231/15: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Petrotel, Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато предоставящо съобщителна мрежа предприятие обжалва решението на национален регулаторен орган за определяне на цените за терминиране на повиквания в мрежата на това предприятие (първото решение), а след това обжалва и последващото решение на националния регулаторен орган (решението за прилагане), с което договорът между адресата на първото решение и друго предприятие се изменя така, че цените, по които другото предприятие заплаща за терминирането на повиквания в мрежата на адресата на първото решение, да отговарят на цените, определени в първото решение, националният съд, след като установи, че първото решение е отменено, не може да отмени решението за прилагане поради текста на член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива и поради произтичащите от принципа на оправданите правни очаквания или принципа на правната сигурност интереси на предприятието, в чиято полза е издадено решението за прилагане, или пък член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отмени издаденото от национален регулаторен орган решение за прилагане и съответно да отмени предвидените в него задължения за периода отпреди произнасянето на съдебното решение, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, което обжалва решението на националния регулаторен орган, осигуряващо изпълнението на задълженията, предвидени в отмененото впоследствие първо решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/15: M. и S., Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.
Може ли член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че допуска диференциация на последиците от липсата на нотификация на разпоредби, представляващи технически регламенти, тоест може ли за разпоредбите, които се отнасят до свободи, неподлежащи на ограничения по член 36 ДФЕС, липсата на нотификация да води до невъзможност за прилагането им по конкретно разглежданото дело, а за разпоредбите, които се отнасят до свободи, подлежащи на ограничения по член 36 ДФЕС, да се допуска националният съд, който е и съд на Съюза, да преценява дали въпреки липсата на нотификация са съвместими с изискванията по член 36 от Договора и не следва да бъдат оставяни без приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/15: Kostanjevec, Съдебно решение от 12 октомври 2016 г.
Следва ли понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, предявен като насрещен съгласно националното право, след като в ревизионно производство е отменено окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение в производство по първоначалния иск на ответника и същото дело е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но в насрещен иск, предявен на основание неоснователно обогатяване, ищецът иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати въз основа на отмененото съдебно решение, постановено в производството по главния иск на ответника?
Следва ли понятието „дела във връзка с потребителски договори“, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се тълкува в смисъл, че включва и положение, при което потребителят предявява иск, с който претендира неоснователно обогатяване, като насрещен иск съгласно националното право, свързан с първоначалния иск, който обаче се отнася до дело, свързано с потребителски договор в съответствие с посочената по-горе разпоредба на Регламент № 44/2001, и с който ищецът потребител иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с потребителски договори?
Ако в посочения по-горе случай не е възможно компетентността да се основе нито на правилата за компетентност при насрещен иск, нито на правилата за компетентност при потребителски договори:
а) следва ли понятието „дела, свързани с договор“ по член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, с който ищецът претендира неоснователно обогатяване, който обаче е предявен като насрещен съгласно националното право, свързан е с първоначалния иск на ответника, който се отнася до договорното правоотношение между страните, когато предметът на иска, предявен на основание неоснователно обогатяване, е връщане на сумата, която ищецът е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по първоначалния иск на ответника, и следователно връщане на сумата в резултат на дело, свързано с договор?
Ако на предходния въпрос може да се отговори утвърдително:
б) следва ли в посочения по-горе случай компетентността по местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се разглежда въз основа на правилата, които уреждат изпълнението на задълженията, произтичащи от искове, предявени на основание неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/15: Paoletti и др., Съдебно решение от 6 октомври 2016 г.
Следва ли член 7 от ЕКПЧ, член 49 от Хартата и член 6 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че присъединяването на Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г. е довело до декриминализиране на предвиденото в член 12 от Законодателен декрет № 286/1998 деяние подпомагане на имиграцията, както и на престоя на румънски граждани на територията на италианската държава?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не може да приложи принципа за обратно действие на по-благоприятната норма (in mitius) по отношение на лицата, които преди 1 януари 2007 г. (или друга по-късна дата, насочваща към пълното действие на Договора) — датата на влизане в сила на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, са извършили нарушение на член 12 от Законодателен декрет № 286/1998, тъй като са подпомагали имиграцията на румънски граждани — деяние, което е декриминализирано, считано от 1 януари 2007 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/15: Tecnoedi Costruzioni, Съдебно решение от 6 октомври 2016 г.
Трябва ли членове 49 и 56 от ДФЕС и принципите на свобода на установяване, свободно предоставяне на услуги, равно третиране, недопускане на дискриминация и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като действащата в момента Италия, установена с член 122, параграф 9 и член 253, параграф 20а от Законодателен декрет № 163/2006, предвиждаща автоматичното изключване на оферти с необичайно ниски цени от участие в процедури по възлагане на подпрагови [предвидените в член 7, буква в) от Директива 2004/18 прагове] поръчки за строителство, които са от трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/14: Essent Belgium, Съдебно решение от 29 септември 2016 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 12 ЕО, 28 ЕО и 30 ЕО, на член 3, параграфи 2 и 8 и член 20, параграф 1 от Директива 2003/54, на член 3, параграфи 2 и 3 и член 16 от Директива 96/92, както и на членове 3, 4 и 7 от Директива 2001/77 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правни уредби като разглежданите в главното производство регионални правни уредби, които въвеждат схема за безплатно разпределение на зелената електроенергия по разпределителните мрежи в съответния регион, но така ограничават приложимостта на тази схема, че съгласно първата уредба тя се отнася само до зелената електроенергия, подавана пряко от производствени мощности към посочените разпределителни мрежи, а съгласно втората — само до зелената електроенергия, подавана пряко от такива мощности към разпределителни мрежи в държавата членка, към която принадлежи този регион, в резултат от което въпросната схема не се прилага по отношение на зелената електроенергия, внасяна от други държави членки?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/15: Breitsamer und Ulrich, Съдебно решение от 22 септември 2016 г.
Следва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/13 да се тълкува в смисъл, че всяка от порционните опаковки с мед, които са с формата на затворени със запечатано алуминиево покритие капсули и са опаковани в доставяни на заведения за обществено хранене общи кашони, представлява „предварително опакована храна“, когато тези заведения продават споменатите опаковки поотделно или ги предлагат на крайния потребител към предварително приготвени ястия, заплащани общо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/15: Kawasaki Motors Europe, Съдебно решение от 22 септември 2016 г.
Валиден ли е Регламент (ЕО) № 1051/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.