всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

3.04 - Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-180/15: Borealis и др., Съдебно решение от 8 септември 2016 г.

1) Съвместимо ли е с член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 при изчисляването на коефициента за междусекторна корекция за промишления отрасъл всички емисии от изгарянето на отпадни газове за производство на електроенергия да се включват в общото количество емисии за продажба на търг, а не в общото количество за промишлеността, въпреки че емисиите от отпадни газове отговарят на условията за безплатно разпределяне на квоти по член 10а, параграф 1 от тази директива?
2) Съвместимо ли е с член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 при изчисляването на коефициента за междусекторна корекция за промишления отрасъл всички емисии от производството на топлинна енергия в инсталации за комбинирано производство за снабдяване на инсталации, [включени в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза] да се включват в общото количество емисии за продажба на търг, а не в общото количество за промишлеността, въпреки че емисиите от производството на топлинна енергия отговарят на условията за безплатно разпределяне на квоти по член 10а, параграф 4 от тази директива?
3) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, правилно ли е изчислен в случая делът на промишлените отрасли (34,78 %) от общото количество на емисиите за референтния период?
4) Невалидно и несъвместимо с член 10а, параграф 5, [втора] алинея от Директива 2003/87 ли е Решение 2013/448 поради това, че изчисляването на тавана за промишлеността от страна на Комисията изисква коефициентът за междусекторна корекция да се прилага задължително, а не само „при необходимост“?
5) Определен ли е продуктовият показател за течни черни метали в съответствие с член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87 предвид това, че при определяне на принципите за определяне на показатели ex-ante отправна точка следва да бъдат средните резултати на първите 10 % най-ефективни инсталации в съответния отрасъл?
6) При безплатното разпределяне на квоти за подаването на топлинна енергия към частни жилища, съвместимо ли е с член 10а, параграф 4 от Директива 2003/87 да не се разпределят безплатни квоти за топлинна енергия, подавана към частни жилища?
7) Във връзка със заявките за безплатно разпределяне на квоти за емисии, съвместимо ли е с приложение IV към Решение 2011/278 да не се съобщават всички емисии на парникови газове от производството на топлинна енергия, подавана към частни жилища, както е постъпила Агенцията за опазване на околната среда?
8) Съвместимо ли е с член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и член 10, параграф 3 от Решение 2011/278 при разпределянето на безплатни квоти за подаване на топлинна енергия към частни жилища да не се разпределят допълнителни безплатни квоти за емисиите от изкопаеми горива, които превишават квотите, предоставени за подавана към частни жилища топлинна енергия?
9) Във връзка със заявките за разпределяне на безплатни квоти за емисии, съвместимо ли е с приложение IV към Решение 2011/278 да се коригират стойностите в дадена заявка, така че емисиите на парникови газове от изгарянето на отпадни газове да се уеднаквят с тези от изгарянето на природен газ, както е постъпила Агенцията за опазване на околната среда?
10) Може ли член 10, параграф 8 от Решение 2011/278 да се тълкува в смисъл, че оператор не може да получи безплатни квоти за консумация на топлинна енергия в подинсталация с топлинен показател, произведена в друга подинсталация с горивен показател?
11) При утвърдителен отговор на десетия въпрос, противоречи ли член 10, параграф 8 от Решение 2011/278 на член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87?
12) Съвместимо ли е с Директива 2003/87 и с ръководни документи № 2 и № 6 при преценката с оглед на разпределянето на безплатни квоти за потребление на топлинна енергия да се взема предвид източникът на топлинна енергия, който произвежда потребяваната топлинна енергия?
13) Невалидно ли е Решение 2013/448 и противоречи ли то на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1 и 5 от Директива 2003/87 поради това, че променя метода на изчисление, определен в член 10а, параграф 5, [първа] алинея, [началото и] букви а) и б) от тази директива, като изключва от основата за изчисление емисиите от изгарянето на отпадни газове и комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, въпреки че в това отношение съгласно член 10а, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и Решение 2011/278 се разрешава безплатното разпределяне на квоти?
14) Следва ли да се счита, че измерима топлинна енергия под формата на пара от инсталация[, включена в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза], която се доставя към паропроводна мрежа с множество потребители на пара, поне един от които не е инсталация, [включена в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза], представлява подинсталация с топлинен показател по смисъла на член 3, буква в) от Решение 2011/278?
15) За отговора на четиринадесетия въпрос от значение ли е:
a) дали паропроводната мрежа се притежава от най-големия потребител на пара и този потребител е инсталация, [включена в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза],
б) какъв дял от общата топлинна енергия, доставяна към паропроводната мрежа, се използва от най-големия потребител,
в) колко доставчици и потребители на пара има в паропроводната мрежа,
г) дали съществува неяснота относно това кой произвежда измеримата топлинна енергия, която придобиват съответните потребители, и
д) дали разпределянето на ползването на пара в рамките на мрежата може да се промени, така че към нея да се включат редица потребители на пара, които не са инсталации[, включени в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза], или да се увеличи използването на съществуващите инсталации, които не са [включени в схемата за търговия квоти за емисии на парникови газове на Съюза]?
16) Ако отговорът на четиринадесетия въпрос зависи от обстоятелствата в конкретния случай, на кои обстоятелства следва да се отдаде особено значение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/14: Schenker, Съдебно решение от 8 септември 2016 г.

Следва ли Регламент № 2658/87 да се тълкува в смисъл, че стока като разглежданата в главното производство попада в позиция 2401 от Комбинираната номенклатура, по-конкретно в подпозиции 2401 10 35 или 2401 30 00 от Комбинираната номенклатура, или в позиция 2403 от Комбинираната номенклатура и в настоящия случай — в подпозиция 2403 10 90 от Комбинираната номенклатура?
Следва ли понятието „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ по член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че поставянето на стока под митнически режим с отложено плащане или митническо направление може да бъде оспорено, когато главата от общата митническа тарифа, към която спада тази стока, е правилно посочена в придружаващите я документи, но конкретната подпозиция е неправилно посочена, и следва ли член 2, буква б) и член 4, точка 8 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай трябва да се приеме, че е имало внасяне на посочената стока?
Следва ли понятието „нередовност“ по смисъла на член 38 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че се отнася за стока, поставена под „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“, съпроводена от документ, в който е посочено неправилно тарифно класиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/15: Velikova, Определение от 7 септември 2016 г.

Явява ли се допустимо преюдициално запитване, когато националното право е изменено по начин, който премахва необходимостта от тълкуване на разпоредби на правото на Съюза във връзка с висящия спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.

Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-240/15: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Съвместима ли е с принципите на безпристрастност и независимост, включително от финансова и организационна гледна точка, които трябва да бъдат гарантирани на националните регулаторни органи по смисъла на член 3 от Рамковата директива, както и с принципа на финансирането им главно със собствени средства по смисъла на член 12 от Директивата за разрешение, национална правна уредба (като разглежданата в настоящото производство), която задължава тези национални регулаторни органи да спазват всички разпоредби във връзка с публичните финанси, по-конкретно специалните разпоредби във връзка с ограничаването и повишаването на ефективността на публичните административни разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/15: Robert Fuchs, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Трябва ли член 555, параграф 1, буква а) от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че извършването на учебни полети с хеликоптер срещу заплащане, при участието на курсист и пилот инструктор, следва също да се счита за търговска употреба на превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-423/15: Kratzer, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 да се тълкуват в смисъл, че „достъп до заетост или упражняване на занятие“ търси и лице, от чиито документи за кандидатстване е видно, че целта му е не наемане на работа и заетост, а само придобиване на качеството на кандидат, за да претендира обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Може ли положение, в което качеството на кандидат е придобито не с цел наемане на работа и заетост, а за да се претендира обезщетение, да се квалифицира като злоупотреба с право по правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-332/15: Astone, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, съобразно тълкуването им в посочената в мотивите съдебна практика на Съюза, национални норми на държавите членки като посочените, действащи в Италия (член 19 от Декрет № 633), които изключват, от гледна точка и на наказателното право, възможността данъчнозадълженото лице да упражни право на приспадане, ако не е подало справка-декларациите за ДДС, и по-специално декларацията за втората година след годината, в която е възникнало правото на приспадане?
Допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, съобразно тълкуването им в посочената в мотивите съдебна практика на Съюза национални норми на държавите членки като посочените, действащи в Италия (членове 25 и 39 от Декрет № 633), които изключват възможността да се вземат предвид, от гледна точка и на наказателното право, за целите на приспадането на ДДС фактурите за покупки, които данъчнозадълженото лице изобщо не е регистрирало?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/15: Association France Nature Environnement, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Трябва ли във всички случаи националният съд, който по принцип е компетентен да прилага правото на Съюза, да сезира Съда с преюдициално запитване, за да прецени последният дали следва временно да се оставят в сила разпоредбите, за които националният съд е приел, че са в противоречие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този първи въпрос, би ли било оправдано от императивно съображение, свързано с опазването на околната среда, евентуалното решение на Conseil d’État [Държавният съвет] да запази в сила до 1 януари 2016 г. действието на приетите от него за незаконосъобразни разпоредби на член 1 от [Декрет № 2012‑616]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/14: VM Remonts и др., Съдебно решение от 21 юли 2016 г.

Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че предприятие е участвало в ограничаващо конкуренцията споразумение, трябва да се докаже, че ръководител на предприятието е извършил лично действия или че е знаел или е дал съгласието си за извършването на действия от лице, което предоставя външни спрямо предприятието услуги и същевременно действа за сметка на други участници в евентуално забранено споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15657585960107 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form