3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-208/20: Toplofikatsia Sofia и др., Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) [ДФЕС] във връзка с член 47, параграф 2 от Хартата, принципите за забрана за дискриминация и за равностойност на процесуалните мерки в националния съдебен процес, както и член 1, [параграф 1,] буква а) от Регламент [№ 1206/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато националното право на сезирания съд предвижда същият да извършва служебна справка за адрес на ответника в собствената си държава и се установи, че този ответник се намира в друга държава от Европейския съюз, сезираният национален съд е задължен да извърши справка за адреса на ответника и при компетентните органи в държавата, където той пребивава?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при определяне на обичайното местопребиваване на длъжник като предпоставка по националното право за провеждане на едностранно формално производство без събиране на доказателства, каквото е това за издаване на заповед за изпълнение, националният съд е длъжен да тълкува всяко обосновано съмнение за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, като липса на правна предпоставка за издаване на такава заповед, съответно — като основание за невлизане на заповедта в сила?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който след издаване на заповед за изпълнение срещу определен длъжник е установил, че този длъжник вероятно няма обичайно местопребиваване в държавата на съда, и при условие че това представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу такъв длъжник по националното право, да обезсили издадената заповед за изпълнение служебно въпреки липсата на изрична законодателна разпоредба в този смисъл?
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен, то следва ли посочените в същия въпрос разпоредби да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, ако е извършил проверка и е установил със сигурност, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/19: République de Moldavie, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Следва ли член 1, точка 6 от ДЕХ и член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкуват в смисъл, че придобиването от предприятие на страна по този договор на произтичащо от договор за доставка на електроенергия вземане, което не е свързано с инвестиция, притежавано от предприятие на трета за този договор страна срещу публично предприятие на друга договаряща страна по същия договор, може да представлява „инвестиция“ по смисъла на тези разпоредби, въпреки че във връзка с него приобретателят не е правил вноска в зоната на приемащата договаряща страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/21: KI, Определение от 1 септември 2021 г.
Попада ли разглежданата национална процедура в обхвата на прилагане или тълкуване на правото на Европейския съюз, различно от разпоредбите на Хартата?
Приложим ли е член 51, параграф 1 от Хартата в ситуацията по делото, като се има предвид компетентността на държавите членки и обхвата на правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалния въпрос при липса на връзка с прилагането на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/20: OKR (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire), Определение от 1 септември 2021 г.
Кои са критериите, които органът трябва да изпълнява, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли помощник-нотариусът, упражняващ контрол върху собственото си решение, да се счита за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Има ли значение възможността за последващо съдебно обжалване на решенията на нотариуса за допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-728/20: XX и др., membres de l’Uniunea Revoluţionarilor din România/Румъния и др., Определение от 30 юли 2021 г.
Попада ли в компетентността на Съда на Европейския съюз разглеждането на искове за обезщетение и признаване на статут, когато те се основават на национално право, а не на правото на Съюза?
Допустимо ли е физически и юридически лица да предявят иск срещу институции на Европейския съюз за бездействие по отношение на актове, които не ги засягат пряко като потенциални адресати?
Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи, при които националната правна уредба не представлява прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/20: Volvo и др., Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/20: The Department for Communities in Northern Ireland, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Следва ли член 24 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на приемаща държава членка, която изключва от кръга на лицата с право на социално подпомагане икономически неактивните граждани на Съюза, които не разполагат с достатъчно средства и на които тази държава членка е предоставила право на временно пребиваване на основание на националното право, макар това подпомагане да е гарантирано на намиращите се в същото положение граждани на съответната държава членка?
Предвид отговора на първия въпрос, необходимо ли е да се отговаря на втория въпрос, с който се пита дали, ако такава национална разпоредба е непряко дискриминационна, тя може да бъде обоснована съгласно член 18 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/20: Sanresa, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.
Трябва ли член 18, параграф 2, член 56, параграф 1, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 58, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 58, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/24, както и членове 3—6 и други разпоредби от Регламент № 1013/2006 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че издадено на икономически оператор съгласие, необходимо за превозване на отпадъци от една държава — членка на Европейския съюз, към друга държава членка, следва да се квалифицира като изискване за изпълнение на поръчка за услуги, а не като изискване относно правото за упражняване на дейност?
Ако в съответствие с членове 49 и 70 от Директива 2014/14 и част В, точка 17 от приложение V към нея посоченото съгласие за превоз на отпадъци следва да се разглежда като изискване за изпълнение на договор за обществена поръчка, трябва ли принципите относно обществените поръчки по член 18 от Директивата и общата процедура за възлагане на поръчките по член 56 от нея да се тълкуват в смисъл, че при процедурите за възлагане на обществени поръчки офертата на непредставил това съгласие участник не може да бъде отхвърлена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/20: Tolnatext, Определение от 1 юли 2021 г.
Съдържа ли решението за преюдициално запитване достатъчно мотиви, обосноваващи необходимостта от тълкуване на разпоредби от правото на Съюза?
Посочена ли е ясно връзката между предмета на делото и необходимостта от преюдициално тълкуване съгласно изискванията на член 94 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.