3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-268/19: Banco Santander, Определение от 1 юни 2021 г.
Възможно ли е клаузата от договор между професионалист и потребител, която може да бъде определена като неравноправна, да бъде предмет на новация между същите страни при условие, че потребителят е бил наясно с необвързващия ѝ характер и с последиците от това, така че съгласието му за новацията е свободно и информирано?
Какви са изискванията за прозрачност към професионалиста при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, по отношение на предоставянето на релевантна информация, позволяваща на потребителя да разбере правните последици от новата клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/20: ENR Grenelle Habitat и др., Определение от 20 май 2021 г.
Какви са изискванията за достатъчна фактическа и правна обосновка на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник?
В каква степен следва да бъде установена връзката между член 50 и член 49 от Хартата на основните права на ЕС и националните разпоредби, за да е допустимо преюдициалното запитване?
Необходимо ли е административната санкция да е окончателна, за да бъде релевантен въпросът за приложимостта на принципа ne bis in idem по член 50 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/19: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 18 май 2021 г.
Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/20: XXX и YYY, Определение от 11 май 2021 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на преюдициалното запитване, които националната юрисдикция трябва да изпълни съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви обстоятелства Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на релевантност, хипотетичност или недостатъчна фактическа и правна обосновка?
Как се определя връзката между националната правна норма и правото на Европейския съюз при отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/20: Administración General del Estado, Определение от 6 май 2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Европейската харта за местно самоуправление, като се има предвид, че Съюзът не е страна по тази харта?
Могат ли разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека да бъдат приложени спрямо действия на държавите членки в сферата на автономията на местните и регионалните органи, когато тези действия не представляват прилагане на правото на Съюза?
Може ли липсата на връзка със сферата на действие на правото на Съюза да обоснове некомпетентността на Съда на Европейския съюз да отговори на преюдициалните въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/20: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca и др., Определение от 6 май 2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася с преюдициално решение относно валидността на разпоредби от първичното право, включително член 45, параграф 4 ДФЕС?
Обхваща ли изключението за заетост в публичната администрация по член 45, параграф 4 ДФЕС длъжности като преподаватели или университетски професори в публичния сектор?
Необходимо ли е да съществува трансграничен елемент или връзка с правото на Съюза, за да се приложат правилата за свободно движение на работници по ДФЕС към конкретен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-703/20: PONS HOLDING, Определение от 6 май 2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси, когато националната правна уредба не прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Могат ли разпоредбите на Хартата на основните права сами по себе си да създадат компетентност на Съда на Европейския съюз извън определените в Договорите области?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-690/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel – II), Определение от 6 май 2021 г.
Какво обхваща понятието „елемент на конструкцията“ и „система за контрол на емисиите“ по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, включително по отношение на софтуера и технологиите за намаляване на емисиите?
При какви условия дадено устройство следва да се разглежда като „устройство за заобикаляне“ по смисъла на Регламент № 715/2007 във връзка с процедурите по одобряване на превозните средства?
Може ли устройство за заобикаляне, което подобрява работата на системата за контрол на емисиите по време на одобрителните процедури, да попадне в изключението от забраната на такива устройства, когато целта му е защита на двигателя или безопасното функциониране на превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/20: CPAS de Liège, Определение от 5 май 2021 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз национално законодателство, което не предоставя автоматично суспензивно действие на жалба срещу решение за връщане на гражданин на трета държава, когато изпълнението на решението би изложило лицето на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?
Изисква ли се предоставяне на временно право на пребиваване и достъп до основни социални права на гражданин на трета държава до произнасяне по жалбата срещу решение за връщане, когато съществува риск за здравето му?
Длъжен ли е националният съд да приеме, че жалбата срещу решение за връщане има автоматично суспензивно действие, ако се изтъкват доводи за сериозен риск за здравето, които не са явно неоснователни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.