3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Съдебно решение от 23 ноември 2021 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/20: Visma Enterprise, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.
Може ли разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори (съгласно което за период от 6 (шест) месеца, считано от регистрацията на потенциална сделка, дистрибуторът, който пръв е регистрирал потенциалната сделка, има предимство за осъществяването на продажбата със съответния краен потребител, освен ако последният не възрази) да се счита при правилно тълкуване на Договора за функционирането на [ЕС] за споразумение между предприятия, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС]?
Съдържа ли разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], индиции, позволяващи да се прецени дали за това споразумение е приложима общата забрана на картелите?
Може ли да се приеме, че разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], представлява изключение
Само за изключителните дистрибуторски системи ли се прилага изключението, което допуска сключването на вертикални споразумения, предвиждащи ограничаване на активните продажби към изключителната територия или изключителните клиенти, които доставчикът е запазил за себе си или е предоставил на друг купувач, когато такова ограничение не се отнася до продажбите от страна на клиентите на купувача и когато пазарният дял на доставчика (жалбоподателя) не надвишава 30 %?
Може ли съставомерен признак на разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с Договора за функционирането на [ЕС], да е единствено неправомерното поведение на само един икономически оператор
При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], налице ли са улики за участие на само един икономически оператор в картел?
При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], налице ли са улики за намаляване (нарушаване) на конкуренцията в рамките на дистрибуторската система, за преимущество в полза на [Visma Enterprise] или за отрицателна последица за конкуренцията?
При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], ако пазарният дял на дистрибуторската мрежа не надвишава 30 % ([Visma Enterprise] е производител, поради което неговият пазарен дял включва и обема на продажбите на дистрибуторите му), налице ли са улики за отрицателни последици за конкуренцията в дистрибуторската система и/или извън нея и прилага ли се забраната на картелите по отношение на това споразумение?
Съгласно член 101, параграф 3 [ДФЕС] и член 2 от Регламент № 330/2010 във връзка с член 4, буква б) от него:
– освобождаването прилага ли се за дистрибуторска система, при която: i) самият дистрибутор (търговец) избира потенциалния клиент, с когото ще си сътрудничи; ii) доставчикът не е определил предварително въз основа на обективни, добре известни и проверими критерии конкретна клиентска група, за да може всеки дистрибутор да предлага услугите си; iii) по искане на дистрибутора (търговеца) доставчикът запазва потенциални клиенти за него; iv) останалите дистрибутори не знаят или не са информирани предварително за запазването на потенциалния клиент; или при която v) единственият критерий за запазването на потенциален клиент и за установяването на съответната изключителна дистрибуторска система в полза на конкретен дистрибутор е искането на последния, а не някакво решение на доставчика; или при която iv) периодът на запазване е 6 (шест) месеца, считано от регистрацията на потенциалната сделка (след изтичането на които изключителната дистрибуция се прекратява),
– може ли да се приеме, че пасивните продажби не са ограничени, ако сключеното между доставчика и дистрибутора споразумение съдържа уговорка, че купувачът (крайният потребител) може да възрази срещу посоченото запазване, но същият не е информиран за такава уговорка
Може ли поведението на купувача (крайния потребител) да окаже влияние върху (да обоснове) условията на споразумението между доставчика и дистрибутора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/21: Unión de Créditos Inmobiliarios, Определение от 17 ноември 2021 г.
Обхваща ли изискването за прозрачност по член 5 от Директива 93/13 задължението на професионалиста да предоставя на потребителя информация за историческото развитие на референтния индекс при сключване на договор за ипотечен кредит?
Допустимо ли е националното законодателство да изисква предварителна липса на добросъвестност, за да се приложи контрол върху непрозрачна договорна клауза в полза на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
Възможно ли е националният съд да замени неравноправна клауза относно референтен индекс с легален индекс, когато последиците от двата индекса са еднакви, при условията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/20: AKZ – Burgas, Определение от 17 ноември 2021 г.
Спазени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда при формулиране на преюдициалното запитване?
Посочени ли са конкретните разпоредби на правото на Съюза, които са били нарушени при събирането на осигурителните вноски, както и тяхната връзка с националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/20: Wilo Salmson France, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС], съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива[та за ДДС]: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки?
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки, и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
1) Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 79/7, който изключва от обхвата си обезщетенията за преживели лица и семейните обезщетения, да бъде обявен за невалиден – или да се счита за такъв – на основание, че противоречи на основен принцип на правото на Съюза, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност на Европейския съюз в членове 2 и 3 ДЕС, член 19 ДФЕС и като основно право в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз?
2) Следва ли член 6 ДЕС и член 17, параграф 1 от Хартата, тълкувани в светлината на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
3) Следва ли толкова основен принцип на правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност в членове 2 и 3 ДЕС, и забраната за всякаква дискриминация, основана на пола, призната като основно право в член 21 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс, в ущърб на значително по-голям процент жени, отколкото мъже?
4) Следва ли забраната за всякаква дискриминация, основана на „раждане“ или, алтернативно, на „принадлежност към национално малцинство“, като основания или „мотиви“ за дискриминация, забранени по член 21, параграф 1 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/19: Sumal, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуска ли произтичащата от практиката на Съда доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?
В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?
Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?
Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от Закона за защита на конкуренцията, която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/21: TUIfly, Определение от 6 октомври 2021 г.
Какво включва понятието „анулиране“ на полет по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 261/2004, когато полетът е пренасочен към друго летище?
При какви условия пренасочването на полет към друго летище се счита за анулиране и следва да се изплати обезщетение на пътниците съгласно Регламент № 261/2004?
В кои случаи член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се прилага при пренасочване на полет към друго летище, с оглед на критериите за близост и обслужване на същия град, агломерация или регион?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/19: Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
По принцип длъжен ли е националният съд, чиито решения не подлежат на обжалване, в съответствие с член 267 ДФЕС да отправи преюдициален въпрос относно тълкуването на правото на Съюза и в случаите, когато някоя от страните в процеса представи такъв въпрос след първия подаден от нея акт, въз основа на който се образува производството, или за конституиране в производството, след като делото е било обявено за решаване за първи път, или дори и след като веднъж вече е отправяно преюдициално запитване до Съда?
Съответстват ли членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани със […] специалните сектори, и по-специално договорите с различен предмет от тези, посочени в Директива 2004/17, но функционално свързани с последните —на правото на Съюза, и по-специално на член 4, параграф 2 ДФЕС, член 9 ДФЕС и член 101, параграф 1, буква д) ДФЕС и членове 106 ДФЕС и 151 ДФЕС — както и на цитираните в последния член Европейска социална харта и Харта на социалните права — на членове 152 ДФЕС, 153 ДФЕС и 156 ДФЕС, членове 2 ДЕС и 3 ДЕС и на член 28 от Хартата?
Съответстват ли членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани със специалните сектори, и по-специално договорите с различен предмет от тези, посочени в Директива 2004/17, но функционално свързани с последните — на правото на Съюза (и по-специално на член 28 от Хартата, на залегналия в членове 26 ДФЕС и 34 ДФЕС принцип на равно третиране и на принципа на свобода на стопанската инициатива, признат и от член 16 от Хартата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.