3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-268/17: AY (Mandat d’arrêt – Témoin), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/16: Georgsmarienhütte и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Нарушава ли [спорното решение] Договора за функционирането на [ЕС], доколкото Комисията квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като помощ по смисъла на член 107 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/17: AVIABALTIKA, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на удовлетворяването на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/16: Spika и др., Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/17: Bosphorus Queen Shipping, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г.]?
Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г., посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава наред с друго благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето, на флората и фауната. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и на флората и фауната в ИИЗ или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно под израза „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35?
Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „ресурси в [териториалните морски води или ИИЗ на] тази държава“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само подлежащите на улов видове или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове по смисъла на член 61, параграф 4 от Конвенцията от [Монтего Бей], като например растителни и животински видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове?
Как следва да се тълкува изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Следва ли опасността от причиняване на щети да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна опасност или по друг начин?
Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или опасността от тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или опасността от значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на опасността от тежки щети?
Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки да приемат по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член 1, параграф 2). Съществува ли възможността за прилагане на по-строги правила и по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на уязвимостта на района на Балтийско море?
Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно „несъмнено, обективно доказателство“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице опасност от тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, съответно на несъмнено, обективно доказателство, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/17: Deha Altiner и Ravn, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Недопустимо ли е съгласно член 21 ДФЕС — във връзка и по аналогия с Директива 2004/38 — държава членка да откаже да предостави производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като е упражнил правото си на свободно движение, когато влизането на члена на семейството на територията на държавата членка или подаването на заявление за право на пребиваване не е естествено продължение на завръщането на гражданина на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/17: Varna Holideis, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Разпоредбата на чл. 90, пар. 1 и чл. 185, пар. 1 от Директива за ДДС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изискват извършването на корекция на ползвания за доставка данъчен кредит и в случаите, като този в главното производство, в който с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка е която е упражнено правото на приспадане или в контекста на дефиницията по чл. 14, пар. 1 от Директива за ДДС за тези случаи следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемостта на данъка?
Разпоредбите на чл. 185, пар. 1 и пар. 2 от Директива за ДДС следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделката, се допуска корекцията да се извърши директно на основание чл. 90, пар. 1 от Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/18: Idroenergia, Определение от 21 юни 2018 г.
Изисква ли процедурата по преюдициално запитване съдът да предостави конкретни фактически и нормативни основания и яснота относно връзката между правото на Съюза и националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.