3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-683/16: Deutscher Naturschutzring, Съдебно решение от 13 юни 2018 г.
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки на държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са необходими за изпълнение на задълженията на държавата членка съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО, които засягат риболовните кораби на други държави членки и изцяло забраняват професионалния морски риболов посредством достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи („заплитащи и хрилни мрежи“) в зони от „Натура 2000“?
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки на държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно Директива 2004/35/ЕО по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети?
Доколкото на първия и/или втория въпрос следва да се даде отрицателен отговор, допуска ли изключителната компетентност на Европейския съюз в опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството съгласно член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС приемането на посочените по-горе мерки от държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/16: Filippi и др., Определение от 7 юни 2018 г.
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за допустимост по член 94 от Процедурния правилник, включително посочване на фактическия и правен контекст, както и връзката между правото на Съюза и националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/17: KP, Съдебно решение от 7 юни 2018 г.
Трябва ли нормата за субсидиарност по член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че се прилага само ако искът, с който започва производството по делото за издръжка, се предяви в държава членка, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка?
Трябва ли член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че изразът „не може да получи издръжка“ обхваща и хипотезите, при които в правото на държавата по предишното място на пребиваване не се предвижда изплащане на издръжка за минало време единствено поради неспазването на определени законови изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/17: Secretaria Regional de Saúde dos Açores, Определение от 25 април 2018 г.
Кои са критериите, по които определен орган може да се квалифицира като „национална юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Изисква ли преюдициално запитване посочване на сигурен трансграничен интерес за допустимостта му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/16: Jacob, Съдебно решение от 22 март 2018 г.
Трябва ли член 8 от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, по силата на което капиталовата печалба от попадаща в обхвата на тази директива замяна на ценни книжа се установява по повод на тази сделка, но данъчното ѝ облагане се отлага до годината, през която настъпва събитието, прекратяващо режима на отложено облагане, в случая прехвърлянето на получените в замяна ценни книжа?
Трябва ли член 8 от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда капиталовата печалба, получена при замяна на ценни книжа и поставена под режим на отложено облагане, да бъде обложена при последващото прехвърляне на получените в замяна ценни книжа, въпреки че по отношение на това прехвърляне тази държава членка няма данъчни правомощия?
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което, когато последващото прехвърляне на получени в замяна ценни книжа не попада в обхвата на данъчните правомощия на тази държава членка, капиталовата печалба под режим на отложено облагане се облага при това прехвърляне, без да се взема предвид евентуалната капиталова загуба, възникнала по този повод, въпреки че същата се взема предвид, когато към момента на прехвърлянето притежателят на ценни книжа е местно данъчнозадължено лице в тази държава членка
Държавите членки трябва ли, при спазване на правото на Съюза, и в случая по-специално на свободата на установяване, да предвидят правила за приспадането и изчисляването на тази капиталова загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/16: North East Pylon Pressure Campaing и Sheehy, Съдебно решение от 15 март 2018 г.
В случай че по националното право законодателят не е определил изрично и окончателно на кой етап от процедурата може да се оспори решение и съдът разрешава този въпрос за всеки конкретен случай поотделно в съответствие с правилата на общото право (common-law), приложимо ли е предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] право на процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, по отношение на производството пред националния съд, в рамките на което се установява дали въпросното оспорване е предявено на правилния етап?
Отнася ли се предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] изискване за процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, за всички елементи на съдебно производство, в рамките на което се оспорва законосъобразността (с оглед на националното право или на правото на Съюза) на решение, действие или бездействие, попадащо в приложното поле на разпоредбите от същата директива за участие на обществеността, или се отнася само за тези елементи на оспорването, които са основани на правото на Съюза (или по-конкретно само за елементите на оспорването, които имат отношение към разпоредбите от директивата за участие на обществеността)?
Попадат ли в обхвата на съдържащия се в член 11, параграф 1 от Директива 2011/92 израз „решения, действия или бездействия“ административните решения, които са приети в рамките на разглеждане на заявка за разрешение за осъществяване, независимо дали с тези решения се установяват окончателно права на страните?
Трябва ли националният съд, за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените цели в член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]:
а) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) [№ 347/2013] и/или
б) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, точки а) и/или б), изискването оспорващите да „отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, представлява ли пречка да се приеме, че посочената конвенция има директен ефект, при положение че оспорващите изпълняват всички критерии по националното право, за да могат да оспорват и/или изрично имат право да предявят искане за оспорване:
а) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент [347/2013] и/или
б) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива [92/43]?
Възможно ли е държава членка да предвиди в законодателството си изключения от правилото, че процедурите в областта на околната среда не трябва да бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че нито Директива [2011/92], нито Орхуската конвенция предвиждат такова изключение?
По-специално допуска ли Орхуската конвенция национално право да изисква наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие или решение и увреждането на околната среда като условие за прилагането на транспониращото член 9, параграф 4 от същата конвенция национално законодателство за гарантиране, че производствата в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/16: Deichmann, Съдебно решение от 15 март 2018 г.
Валиден ли е [спорният регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/17: Bisignani, Определение от 22 февруари 2018 г.
Съвместимостта на национална уредба, която окончателно отменя задължението за деклариране на трансфер на средства към чужбина, с член 64, параграф 1 и член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС и с Директива 2011/16/ЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.
Трябва ли член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби?
Явяват ли се невалидни член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, доколкото предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.
Трябва ли член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема, която е сключила споразумение за сътрудничество на различни марки с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, който не предоставя сам платежни услуги в посочената схема във връзка с продуктите, за които се отнася сътрудничеството на различни марки, или използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, не може да се възползва от изключението, предвидено в тази разпоредба, и поради това спрямо нея се прилагат изискванията, установени в член 35, параграф 1 от посочената директива?
Доколкото с втория въпрос се цели да се определи дали член 35 от Директива 2015/2366 е невалиден поради факта, че изискванията, предвидени в параграф 1 от този член, се прилагат към тристранна платежна картова схема, която използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, има ли основания за невалидност на тази разпоредба поради липса на мотиви, явна грешка в преценката или нарушение на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.