3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-489/18: Farmland, Определение от 15 януари 2019 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато националната юрисдикция не е предоставила достатъчно описание на фактическата и правната рамка на спора?
Изисква ли се националната юрисдикция да обоснове необходимостта от отговор по поставените въпроси за разрешаването на висящия пред нея спор, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се основание за недопустимост на преюдициалното запитване липсата на яснота относно националните административни изисквания и начина на доказване на качеството „законен ползвател на земята“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/18: Mahmood и др., Определение от 10 януари 2019 г.
Съществува ли действителен висящ спор пред национална юрисдикция, който да обуславя необходимостта от преюдициално запитване?
Необходимо ли е решението на Съда за разрешаването на главния спор, след като предметът на спора вече е отпаднал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/18: Fluctus и Fluentum, Определение от 9 януари 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник и изпълнени ли са те от националната юрисдикция в настоящия случай?
Явява ли се достатъчно яснота и прецизност относно необходимостта от исканото тълкуване на правото на Съюза условие за допустимост на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/17: Rittinger и др., Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Следва ли член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 да се тълкува в смисъл, че изменение като разглежданото по главното производство на режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение на държава членка, което се изразява в заместването на такса за радио- и телевизионно разпространение, дължима за притежаването на радиотелевизионен приемник, с вноска за радио- и телевизионно разпространение, дължима по-специално за държането на жилище или на офис, представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
Следва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предоставя на обществения радио- и телевизионен оператор правомощия, дерогиращи общия правен режим, които му позволяват сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски за радио- и телевизионно разпространение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/17: Weiss и др., Съдебно решение от 11 декември 2018 г.
Следва ли да се приеме, че Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари, изменено с Решение (ЕС) 2017/100 на Европейската централна банка от 11 януари 2017 г., е невалидно с оглед на член 119, член 123, параграф 1, член 127, параграфи 1 и 2 и член 296, втора алинея ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ?
Следва ли да се приеме, че евентуално следващото от посоченото в първия въпрос решение неограничено разпределение на риска между националните централни банки от Евросистемата в случай на неизпълнение по облигациите на централните правителства и приравнените към тях емитенти е в противоречие с членове 123 ДФЕС и 125 ДФЕС и с член 4, параграф 2 ДЕС, ако това може да наложи рекапитализиране на национални централни банки с бюджетни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/18: Wightman и др., Съдебно решение от 10 декември 2018 г.
Когато в съответствие с член 50 ДЕС държава членка е нотифицирала Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, допуска ли правото на Съюза тази нотификация да бъде едностранно оттеглена от нотифициращата държава членка, и ако е така — какви са условията за това и какви са последиците за оставането на държавата членка в Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/17: Renerga, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли предвидената в член 36, буква е) от Директива 2009/72 цел за „осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите“ за регулаторния орган, извършващ посочените в тази директива регулаторни функции, да се разбира и тълкува в смисъл, че забранява непредоставянето на стимули (неплащане на компенсация за услуга в обществен интерес) или тяхното ограничаване?
Като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 задълженията за услуги в обществен интерес трябва да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, а съгласно член 3, параграф 6 от същата директива финансовата компенсация за лица, предоставящи услуги в обществен интерес, трябва да е определена по недискриминационен и прозрачен начин, необходимо е да се изясни следното:
Трябва ли разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че забраняват ограничаването на стимулирането на [доставчиците на услуги в обществен интерес], ако те надлежно изпълняват поетите от тях задължения във връзка с предоставянето на услуги в обществен интерес?
Следва ли установено в националното право задължение за спиране на плащането на финансова компенсация, получавана от доставчици на услуги в обществен интерес, независимо от извършваните от доставчика на услуги в обществен интерес дейности за предоставяне на услуги в обществен интерес и от изпълнението на поетите от него задължения, но свързващо основанието за ограничаване (спиране) на плащането на компенсация за услуги в обществен интерес и поставящо го в зависимост от изпълнението на дейности и задължения от страна на свързано с доставчика на услуги в обществен интерес лице (в което контролиращото дялово участие принадлежи на същото предприятие, което има контролиращо дялово участие и в доставчика на услуги в обществен интерес) при отчитането на средствата за потребление на услуги в обществен интерес, изчислени за това предприятие, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
Следва ли установеното в националното право задължение за спиране на плащането на получавана от доставчици на услуги в обществен интерес финансова компенсация, докато доставчиците на услуги в обществен интерес остават задължени да продължат да изпълняват изцяло задълженията си за предоставяне на услуги в обществен интерес и свързаните договорни задължения към предприятия, изкупуващи електроенергия, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
Задължава ли член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 — който изисква държавите членки да информират Европейската комисия на всеки две години за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги — държава членка, която е установила в приетите национални мерки правна уредба, предвиждаща основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчици на услуги в обществен интерес, да информира Европейската комисия за тази нова правна уредба?
Нарушава ли целите на изпълнението на Директива 2009/72 и общите принципи на правото на Съюза (правна сигурност, легитимни очаквания, пропорционалност, прозрачност и забрана на дискриминацията) въвеждането от държава членка в националното право на основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчиците на услуги в обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/17: C и A, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 15 — Отказ за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за успешно полагане на изпит за проверка на интегрирането в обществото“ По дело C‑257/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 10 май 2017 г., постъпил в Съда на 15 май 2017 г., в рамките на производството по дело, C, А срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за C и A, от C. F. Wassenaar, advocaat, – за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, H. S. Gijzen и A. M. de Ree, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграфи ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/17: K и B, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 12 — Неспазване на срока от три месеца след предоставянето на международна закрила — Лице със статут на субсидиарна закрила — Отхвърляне на заявление за виза“ По дело C‑380/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 21 юни 2017 г., постъпил в Съда на 26 юни 2017 г., в рамките на производството по дело, K, В срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за K и B, от C. J. Ullersma и L. van Leer, advocaten, – за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/17: Barba Giménez, Определение от 25 октомври 2018 г.
Трябва ли преюдициално поставените въпроси да имат пряко отношение към предмета на висящото пред националната юрисдикция производство, за да бъдат допустими съгласно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.