всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Евро

Евро

Дело C-493/17: Weiss и др., Съдебно решение от 11 декември 2018 г.

Следва ли да се приеме, че Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари, изменено с Решение (ЕС) 2017/100 на Европейската централна банка от 11 януари 2017 г., е невалидно с оглед на член 119, член 123, параграф 1, член 127, параграфи 1 и 2 и член 296, втора алинея ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ?
Следва ли да се приеме, че евентуално следващото от посоченото в първия въпрос решение неограничено разпределение на риска между националните централни банки от Евросистемата в случай на неизпълнение по облигациите на централните правителства и приравнените към тях емитенти е в противоречие с членове 123 ДФЕС и 125 ДФЕС и с член 4, параграф 2 ДЕС, ако това може да наложи рекапитализиране на национални централни банки с бюджетни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/17: Weiss и др., Заключение от 4 октомври 2018 г.

1) Следва ли да се приеме, че Решение […] 2015/774, изменено […] с Решение […] 2016/1041 […], съответно начинът на прилагането му, е в противоречие с член 123, параграф 1 ДФЕС
По-конкретно, следва ли да се приеме, че то е в противоречие с член 123, параграф 1 ДФЕС, ако в рамките на [ПЗАПС]: а) Се съобщават конкретни данни за покупките по начин, който създава на пазарите фактическата сигурност, че Евросистемата отчасти ще закупи издаваните от държавите членки облигации
б) Дори и впоследствие не се оповестяват конкретни данни за спазването на минимални срокове между емитирането на дълговия инструмент на първичния пазар и закупуването му на вторичния пазар, така че в това отношение не е възможен съдебен контрол
в) Всички закупени облигации се държат до падежа и по този начин се изтеглят от пазара, а не се препродават
г) Евросистемата закупува търгуеми дългови инструменти с отрицателна доходност до падежа
2) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с член 123 ДФЕС най-малкото ако с оглед на изменените условия на финансовите пазари, и в частност в резултат от недостига на допустими за закупуване дългови инструменти, по-нататъшното му прилагане изисква постоянно облекчаване на първоначално действащите правила за закупуване и установените в практиката на Съда ограничения за програмите за закупуване на облигации като ПЗАПС изгубват действието си
3) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос Решение […] 2015/774 […] в сега действащата си редакция е в противоречие с член 119 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и с членове 17—24 от Протокола за [ЕСЦБ и ЕЦБ], тъй като е издадено при превишаване на предоставените с тези разпоредби правомощия на [ЕЦБ] в областта на паричната политика и съответно при изземване на правомощия на държавите членки
Налице ли е превишаване на правомощията на ЕЦБ конкретно поради това че: a) Посоченото в първия въпрос решение значително влияе на условията за рефинансиране на държавите членки поради обема на ПЗАПС, който към 12 май 2017 г. възлиза на 1 534,8 милиарда евро
б) Като се има предвид упоменатото в буква а) подобряване на условията за рефинансиране на държавите членки и ефектите от това за търговските банки, посоченото в първия въпрос решение няма само косвени последици в областта на икономическата политика, а обективно установимите му последици сочат, че целите на програмата в областта на икономическата политика са поне равни по значение на целите ѝ в областта на паричната политика
в) Поради значителните си последици в областта на икономическата политика посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с принципа на пропорционалност
г) Поради липсата на конкретни мотиви не е възможно по време на продължаващото над две години изпълнение на посоченото в първия въпрос решение да се упражнява контрол за това дали то все още е необходимо и пропорционално
4) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с член 119 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и с членове 17—24 от Протокола за [ЕСЦБ и ЕЦБ] най-малкото защото обемът на програмата и продължаващото над две години изпълнение на решението, както и произтичащите от това последици в областта на икономическата политика дават повод за промяна на оценката за необходимостта от ПЗАПС и за нейната пропорционалност и така от определен момент нататък решението вече остава извън правомощията на Европейската централна банка в областта на паричната политика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-62/14: Gauweiler и др., Съдебно решение от 16 юни 2015 г.

Следва ли член 119 ДФЕС, член 123, параграф 1 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ да се тълкуват в смисъл, че овластяват ЕСЦБ да приеме програма за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари като обявената в прессъобщението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-62/14: Gauweiler и др., Заключение от 14 януари 2015 г.

1.
a) Следва ли да се приеме, че Решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно техническите характеристики на окончателните парични транзакции е несъвместимо с член 119 и член 127, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с членове 17—24 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, тъй като това решение е издадено при превишаване на предоставените с тези разпоредби правомощия на Европейската централна банка в областта на паричната политика и при изземване на правомощия на държавите членки?
Налице ли е превишаване на предоставените на Европейската централна банка правомощия в частност поради това, че решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г:
i) е обвързано с програми за помощ в областта на икономическата политика по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (обвързаност с условия)?
ii) предвижда закупуването на държавни облигации само на отделни държави членки (селективност)?
iii) предвижда закупуването на държавни облигации на програмните страни в допълнение към програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (успоредност)?
iv) би могло да обезсмисли ограниченията и условията, предвидени в програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (заобикаляне)?
б) Следва ли да се приеме, че Решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно характеристиките на окончателните парични транзакции е несъвместимо със забраната за парично финансиране, установена в член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз?
Следва ли като пречка за съвместимостта с член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се разглежда в частност това, че Решението на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г:
i) не предвижда количествено ограничение на закупуването на държавни облигации (обем)?
ii) не предвижда промеждутък от време между емисията на държавни облигации на първичния пазар и закупуването им от страна на Европейската система на централните банки на вторичния пазар (формиране на пазарна цена)?
iii) позволява всички закупени държавни облигации да бъдат държани до падежа (намеса в логиката на пазара)?
iv) не съдържа никакви специални изисквания по отношение на кредитното качество на подлежащите на закупуване държавни облигации (риск от неизпълнение)?
v) предвижда Европейската система на централните банки да бъде третирана равностойно с частните и другите притежатели на държавни облигации (обезценяване на дълг)?
2. При условията на евентуалност, ако Съдът прецени, че Решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно техническите характеристики на окончателните парични транзакции като акт на институция на Европейския съюз не може да бъде предмет на преюдициално запитване по смисъла на член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС:
a) трябва ли членове 119 и 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17—24 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка да се тълкуват в смисъл, че разрешават на Евросистемата, алтернативно или кумулативно,
i) да обвързва закупуването на държавни облигации с условието за съществуването и спазването на програми за помощ в областта на икономическата политика по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (обвързаност с условия)?
ii) да закупува държавни облигации само на отделни държави членки (селективност)?
iii) да закупува държавни облигации на програмни страни в допълнение към програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (успоредност)?
iv) да обезсмисля ограниченията и условията, предвидени в програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (заобикаляне)?
б) С оглед на забраната за парично финансиране трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че разрешава на Евросистемата, алтернативно или кумулативно,
i) да закупува държавни облигации без количествено ограничение (обем)?
ii) да закупува държавни облигации, без да е изминал минимален промеждутък от време от емисията им на първичния пазар (формиране на пазарна цена)?
iii) да държи всички закупени държавни облигации до падежа (намеса в логиката на пазара)?
iv) да закупува държавни облигации, без да има минимално изискване за кредитното им качество (риск от неизпълнение)?
v) да допуска Европейската система на централните банки да бъде третирана равностойно с частните и другите притежатели на държавни облигации (обезценяване на дълг)?
vi) да влияе върху цените чрез обявяване на намерението си за покупка или по друг начин в тясна времева връзка с емитирането на държавни облигации от държави членки от еврозоната (насърчаване на първичното придобиване)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-513/10: Platis/Съвет и Гърция, Определение от 17 декември 2010 г.

Началният момент на срока за обжалване на нормативен акт на Съюза и неговите последици за допустимостта на жалбата.
Компетентността на съдилищата на Европейския съюз да разглеждат искове на частни лица за нарушения на правото на Съюза от държава членка.
Недопустимостта на жалба при повторение на доводи без конкретизиране на грешка при прилагане на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-513/10: Platis/Съвет и Гърция, Определение от 17 декември 2010 г.

Кога започва да тече срокът за обжалване на акт на институция на Европейския съюз?
Компетентен ли е съдът на Европейския съюз да разглежда искове на физически или юридически лица срещу държави членки за установяване на нарушение на правото на Съюза?
Явява ли се допустимо обжалването, когато не са изложени нови правни основания или конкретна грешка в прилагането на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/05: Estager, Съдебно решение от 18 януари 2007 г.

Допускат ли общностните регламенти, свързани с въвеждането на еврото, разпоредбите на Наредба № 2000-916 относно обмяната от 100 френски франка на 16 евро на налога, прилаган към продукцията от брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/05: Estager, Заключение от 26 октомври 2006 г.

В съответствие ли са с общностните регламенти, свързани с въвеждането на еврото, разпоредбите на Наредба № 2000‑916 […] относно обмяната от 100 FRF на 16 EUR на налога [...], прилаган към продукцията от брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/03: Verbraucher-Zentrale Hamburg, Съдебно решение от 14 септември 2004 г.

Следва ли първото изречение на член 5 от Регламент № 1103/97 да се тълкува в смисъл, че в рамките на частноправно договорно отношение само крайната сума на фактурата или отделна сума, посочена във фактурата, може или трябва да бъде закръгляна, или договорно уговорена единична цена/тариф (в случая цена за минута) представлява парична сума, която трябва да бъде платена или отчетена по смисъла на тази разпоредба
При определяне дали тарифата представлява парична сума, която трябва да бъде платена или отчетена по смисъла на член 5 от Регламент № 1103/97, решаващо ли е дали тарифата се отнася до определен кратен (в случая шест) на единицата, въз основа на която се изчислява крайната сума на фактурата (в случая единица от 10 секунди), или дали тарифата, както се възприема от потребителите, е решаващият фактор за целите на фактурата?
Следва ли Регламент № 1103/97 (и по-специално член 5) да се тълкува в смисъл, че представлява изчерпателна уредба, според която суми, различни от паричните суми, които трябва да бъдат платени или отчетени (ако има такива), не могат да бъдат закръгляни по начина, описан в член 5, тоест трябва или да продължат да се изписват в предишната национална валута, или да се посочват в точния размер, получен при конвертиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/03: Verbraucher-Zentrale Hamburg, Заключение от 25 март 2004 г.

1. Следва ли първото изречение на член 5 от Регламент № 1103/97 да се тълкува в смисъл, че в рамките на частноправни договорни отношения може да се закръгля само крайната сума за фактуриране или отделната сума, посочена във фактурата, или представлява ли единичната цена/тарифата (тук цената за минута разговор), които също са договорно уговорени, парична сума, която трябва да бъде платена или отчетена по смисъла на посочената разпоредба
При определяне дали дадена тарифа е парична сума, която трябва да бъде платена или отчетена по смисъла на член 5 от Регламент № 1103/97, от значение ли е, че тази тарифа се определя като определен множител (в случая шесткратен) на единица, която служи като основа (в случая времеви интервал от десет секунди) за изчисляване на крайната сума за фактуриране, или че тази тарифа представлява определящ белег от гледна точка на потребителя?
2. Следва ли Регламент № 1103/97 (по-специално член 5) да се тълкува в смисъл, че съдържа изчерпателна уредба, въз основа на която суми, различни от сумите, които трябва да бъдат платени или отчетени (ако такива суми съществуват), не могат да бъдат закръглявани по начина, описан в член 5, така че трябва да продължат да се посочват в предишната национална валута или трябва да се посочва точната сума, която е резултат от преобразуването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form