3.04.01 - Сезиране на Съда
Сезиране на Съда
Дело C-394/11: Belov, Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
1) Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива [2000/43] (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)?
2) Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43:
а) дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация;
б) дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение?
3) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
а) разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива [2006/32] (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива [2003/54] (чл. 3, пар. 5), Директива [2009/72] (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното;
и
б) тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
4) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43
а) допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси;
б) и ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в [посочената директива]?
5) Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43:
а) дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава;
б) фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна;
в) фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
6) В зависимост от отговора на въпрос 5:
а) ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
б) разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
в) в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че
— мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения, и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране),
— за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна,
— предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му,
— наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса,
— мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ,
— наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите,
— твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства,
— изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост, не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/11: Belgische Petroleum Unie и др., Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 98/70, както и евентуално член 4, параграф 3 от ДЕС и член 26, параграф 2, ДФЕС, член 28 ДФЕС и членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват законови разпоредби, въз основа на които регистрираните дружества от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, сe задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество устойчиво биогориво, а именно чист биоетанол или биоетанол във формата на био-ЕТБЕ, който възлиза на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара от съответните дружества бензинови горива, и съответно МЕМК, възлизащ на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара дизелови горива?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: следва ли член 8 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че независимо от предвиденото в член 10, параграф 1, първо тире от същата директива, на Комисията следва да бъде предоставен проектът за определена законова разпоредба, на основание на която регистрираните дружества от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, се задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество устойчиви биогорива, а именно чист биоетанол или биоетанол във формата на био-ЕТБЕ, който възлиза на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара бензинови горива, и съответно МЕМК, възлизащ на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара дизелови горива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/10: Križan и др., Съдебно решение от 15 януари 2013 г.
1) Позволява ли, съответно задължава ли правото на Съюза (и по-конкретно член 267 ДФЕС) върховната юрисдикция на държава членка да сезира служебно [Съда] с преюдициален въпрос, включително на такъв етап от съдебното производство, на който Конституционният съд е отменил решение на върховната юрисдикция, което се основава преди всичко на прилагането на правната уредба на Съюза относно опазването на околната среда, като е задължил тази юрисдикция да се придържа към правните изводи на Конституционния съд относно нарушаването на материалните и процесуалните конституционни права на страна в производството, без да държи сметка за свързаните с правото на Съюза измерения на разглежданото дело или, с други думи, когато, произнасяйки се като последна инстанция, Конституционният съд е достигнал до извода, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до [Съда] в рамките на това производство, и временно е изключил по разглежданото дело прилагането на правото на подходяща околна среда и на нейното опазване?
2) Може ли да бъде постигната основната цел на комплексното предотвратяване, която е определена по-конкретно в съображения 8, 9 и 23, както и в членове 1 и 15 от Директива [96/61], и по-общо в [правото на Съюза] в областта на околната среда, т.е. предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, включително чрез приобщаването на обществеността към целта да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло, в рамките на производство, при което не се гарантира достъп на обществеността в началото на процедурата за комплексно предотвратяване до всички релевантни документи (член 6 във връзка с член 15 от Директива [96/61]), и по-специално до решението за разполагане на инсталация — депо за отпадъци, но като впоследствие липсващият документ бъде приложен по делото в първоинстанционното производство, при условие че той няма да бъде оповестяван на останалите участници в производството, тъй като става дума за търговска тайна, или — казано с други думи — може ли основателно да се предположи, че решението за разполагане на инсталацията (и най-вече неговата обосновка) оказва съществено влияние върху доводите, становищата и останалите предложения?
3) Постигат ли се целите на Директива [85/337] по-специално от гледна точка на правната уредба на Съюза относно околната среда, и по-конкретно от гледна точка на предвиденото в член 2 условие, съгласно което, преди да бъдат одобрени определени проекти, те следва да бъдат оценени с оглед на въздействието им върху околната среда, когато срокът на действие на приетото през 1999 г. първоначално становище на Министерството на околната среда, с което преди време е приключила процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, е удължен след няколко години с обикновено решение, без да се извърши нова оценка на въздействието върху околната среда
С други думи, може ли да се приеме, че решение, което вече е прието в приложение на Директива [85/337], има неограничено действие във времето?
4) Общото условие, произтичащо от Директива [96/61] (и по-специално от нейния преамбюл и от членове 1 и 15а) — а именно че държавите членки гарантират предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, като следят и за това заинтересуваните лица да разполагат с редовни, справедливи и бързи административни и съдебни производства — във връзка с член 10а от Директива [85/337], както и от член 6 и от член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус, включва ли и възможността посочените лица да поискат постановяването на привременна административна или съдебна мярка по националното право (например разпореждане за спиране на изпълнението на комплексно решение), която позволява временно, т.е. до постановяване на решение по същество, да се спре изграждането на проектираната инсталация?
5) Възможно ли е посредством съдебно решение, с което се осъществява условието по Директива [96/61], по Директива [85/337] или по член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, т.е. в приложение на предвиденото в посочените разпоредби право на обществеността на справедлива съдебна защита по смисъла на член 191, параграфи 1 и 2 [ДФЕС], който се отнася до политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, незаконосъобразно да се наруши правото на собственост на експлоатиращия инсталацията, гарантирано по-конкретно в член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, например като в рамките на съдебно производство се отмени надлежно предоставеното на заявителя комплексно разрешително за нова инсталация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/11: Forposta и ABC Direct Contact, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18 — който гласи, че всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи, във връзка с член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17 — да се тълкува в смисъл, че като такова сериозно професионално нарушение може да се квалифицира случай, в който съответният възлагащ орган е прекратил или е развалил сключен с определен икономически оператор предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради причини, за които отговаря икономическият оператор, при положение че прекратяването, развалянето, или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
При отрицателен отговор на първия въпрос, в случай че на дадена държава членка е разрешено да въведе други, различни от посочените в член 45 от Директива 2004/18 основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — които тази държава членка счита за оправдани с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и за запазване на лоялната конкуренция между икономическите оператори, — съвместимо ли е с тази директива и с Договора за функциониране на Европейския съюз възлагащият орган да изключи от процедурата за възлагане на обществената поръчка икономически оператор, спрямо когото е прекратил или развалил сключен с него предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които същият икономически оператор отговаря, ако прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и стойността на неизпълнената част от поръчката възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/11: Econord, Съдебно решение от 29 ноември 2012 г.
Трябва ли да се прилага принципът за ирелевантност на положението на отделния публичноправен субект, който притежава дялово участие в дружество със специално предназначение, дори когато, както е в случая, една от общините акционери притежава една-единствена акция в дружеството със специално предназначение и споразуменията между публичноправните субекти, акционери в дружеството, не осигуряват на участващата община възможност за ефективен контрол върху това дружество, поради което дяловото участие може да се разглежда само като форма на прикриване на договор за доставка на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/11: Bericap Záródástechnikai, Съдебно решение от 15 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 15 ноември 2012 година ( *1 ) „Директива 2004/48/ЕО — Правила за проверката на доказателствата в рамките на спор пред националния съд, сезиран с искане за отмяна на полезен модел — Правомощия на националния съд — Парижка конвенция — Споразумение ТРИПС“ По дело C-180/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Bíróság (Унгария) с акт от 29 септември 2010 г., постъпил в Съда на 18 април 2011 г., в рамките на производство по дело Bericap Záródástechnikai bt срещу Plastinnova 2000 kft, в присъствието на Magyar Szabadalmi Hivatal, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н J. Malenovský (докладчик) и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за Bericap Záródástechnikaibt, от Zs. Kacsuk, ügyvéd, — за Plastinnova 2000 kft, от J. Hergár, ügyvéd, — за унгарското правителство, от г-н M. Fehér и г-жа K. Szíjjártó, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-н F. Bulst и г-н B. Béres, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/11: Rintisch, Съдебно решение от 25 октомври 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ По дело C-553/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 17 август 2011 г., постъпил в Съда на 2 ноември 2011 г., в рамките на производство по дело Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts (докладчик), г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г-н Eder, от адв. M. Douglas, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа J. Kemper, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-н F. Bulst, в качеството на представител, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/11: Édukövízig и Hochtief Construction, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.
Може ли условието минималните изисквания по член 44, параграф 2 от Директива 2004/18 да бъдат изпълнени съгласно член 47, параграф 1, буква б) от същата директива, да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи имат право да преценяват изпълнението на тези минимални изисквания въз основа на един-единствен показател от счетоводния документ (финансов отчет), избран от тях за проверка на икономическото и финансовото състояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изпълнено ли е предвиденото в член 44, параграф 2 от посочената директива изискване за съответствие, когато избраният за проверка на изпълнението на минималните изисквания показател (финансовият резултат) е определен по различен начин в счетоводните законодателства на отделните държави членки?
За да се преодолеят различията, които без съмнение съществуват между държавите членки, достатъчно ли е възлагащият орган, освен изискваните документи за проверка на икономическото и финансовото състояние, да осигури възможност за използване на външни ресурси (член 47, параграф 2 от Директива 2004/18), или с оглед изискването за съответствие, предвидено по отношение на поисканите от възлагащия орган документи, същият трябва да даде възможност въпросното състояние да се докаже по друг начин (член 47, параграф 5 от тази директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.