всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

3.04.01 - Сезиране на Съда

Сезиране на Съда

Дело C-49/13: MF 7, Определение от 14 ноември 2013 г.

Може ли Úřad průmyslového vlastnictví да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и допустимо ли е преюдициално запитване от този орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/12: Unamar, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.

Следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция, във връзка, доколкото е необходимо, с Директива 86/653, да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на държавата на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от предоставяната от Директива 86/653 минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която са транспонирани изискванията на посочената Директива 86/653 за предоставяне на минимална закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/11: Texdata Software, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допуска ли действащото понастоящем право на Европейския съюз, и по-специално:
[a)] свободата на установяване съгласно членове 49 и 54 ДФЕС;
[б)] общият правен принцип (съгласно член 6, параграф 3 ДЕС) на ефективна защита (принцип на ефективност);
[в)] принципът на зачитане на правото на защита, предвиден в член 47, [втора алинея] от [Хартата] (член 6, параграф 1 ДЕС) и член 6, параграф 2 от [ЕКПЧ] (член 6, параграф 1 ДЕС);
[д)] изискванията за налагане на санкции в рамките на производството по обявяване съгласно член 6 от [Първа директива], член 60а от [Четвърта директива] и член 38, параграф 6 от [Седма директива],
съществуването на национална правна уредба, която — при пропускане на деветмесечния законоустановен срок за изготвяне и обявяване на годишния счетоводен отчет в търговския регистър, воден от съответния (регистърен) съд, изисква от него незабавно да наложи на това дружество и на всеки от органите му с право да го представляват парична глоба в минимален размер от 700 EUR, като при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет, а освен това при последващо неизпълнение на това задължение регистърният съд автоматично налага на дружеството и на всеки от органите му с право да го представляват последваща глоба на всеки два месеца в минимален размер от 700 EUR, като отново при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет,
— без предварително да се предостави възможност за вземане на становище по съществуването на задължението за обявяване на годишния счетоводен отчет и по евентуалните причини за неизпълнението на това задължение, по-специално без предварително да се провери дали годишният счетоводен отчет вече не е представен в регистърния съд по основното място на дейност на дружеството, и
— без предварителна покана за изпълнение на задължението за обявяване, адресирана до конкретното дружество или до съответния му орган с право да го представлява?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-657/11: Belgian Electronic Sorting Technology, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Трябва ли понятието „реклама“, съдържащо се в член 2 от Директива 84/450 и в член 2 от Директива 2006/114, да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове в метаданните на даден уебсайт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-62/12: Kostov, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.

Трябва ли физическо лице, регистрирано за целите на ДДС поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител, да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата [за ДДС] и задължено да начисли ДДС по смисъла на член 193 от Директивата [за ДДС] по отношение на услуга, която е извършило инцидентно и без връзка с упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/12: Promociones y Construcciones BJ 200, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.

Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета, съгласно който „[д]ържавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки: […] ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан“ — когато съдебното производство е колективно производство по обявяване в несъстоятелност, открито с обявяването на неплатежоспособността на посочения длъжник, — да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до прехвърлянията, свързани стриктно с ликвидационното естество на производството или с ликвидационната фаза, в която се намира това производство, така че отчуждаването на такъв имот трябва да се осъществи вследствие на цялостното осребряване на имуществото на длъжника, или, след като производството по несъстоятелност може, освен други възможности, да доведе и до ликвидацията на неплатежоспособното дружество, тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че тя се отнася до всяко прехвърляне на недвижими имоти, извършено от обявения за неплатежоспособен длъжник в хода на цялото производство по несъстоятелност?
Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета да се тълкува в смисъл, че „процедура[та] за публична продан“, на която той се позовава, включва колективно съдебно производство по обявяване в несъстоятелност, в което — извън фазата на задължително осребряване на имуществото на длъжника и единствено по съображения за целесъобразност, е осъществена доброволна продажба на един или повече от неговите имоти, или, напротив, в смисъл, че той се отнася само до процедурите за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение?
В последния случай, ако член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] се отнася стриктно до производства за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение, може ли същата тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя изключва прилагането на механизма на обратно начисляване по отношение на данъчнозадълженото по ДДС лице във всички случаи на прехвърляне на недвижим имот от страна на длъжник, който е обявен за неплатежоспособен, по причини, свързани с целесъобразност, в интерес на масата на кредиторите и извън производството по общо осребряване на неговото имущество, така че това да доведе до неприлагането на национален закон, който разширява материалното приложно поле на член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 с хипотези, които не са предвидени в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-536/11: Donau Chemie и др., Съдебно решение от 6 юни 2013 г.

Допуска ли правото на Съюза, по-специално в светлината на Решение по дело Pfleiderer, разпоредба от национално картелно право, според която — (също и) в производства, в които се прилага член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, във връзка с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора — достъп до преписките на компетентния по спорове относно картелното право съд може да се предоставя на трети лица, които не са страни в производството, с цел подготовка на искове за обезщетение за вреди срещу участниците в картел, само при условие че всички страни в производството без изключение дадат съгласието си за това, като същата национална разпоредба не дава възможност на националния съд във всеки конкретен случай да претегля защитените от правото на Съюза интереси, за да определи условията за разрешаване или за отказ на достъпа до съответната преписка?
В този случай допуска ли правото на Съюза такава национална разпоредба, когато тя несъмнено се прилага по един и същ начин към изцяло национални картелни производства и при това не предвижда никакви специални правила за разрешаване на достъп до документи, предоставени от кандидати за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, когато сходните национални разпоредби позволяват в други видове производства — по-специално в спорни и в безспорни граждански или в наказателни производства — достъп до преписката по делото и без съгласието на страните, при условие че третото лице, които не е страна в производството, докаже, че има правен интерес за достъп до преписката по делото, и в конкретния случай този достъп не противоречи на по-висши интереси на друго лице или на по-висши обществени интереси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-534/11: Arslan, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Директива [2008/115] във връзка със съображение 9 от нея да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага за граждани на трети страни, които са подали молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85]?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли да се прекрати задържането с цел връщане на чужденец, ако той подаде молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85] и няма други основания задържането му да продължи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-604/11: Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Трябва ли, когато на клиент се предлага лихвен суап за покриване на риска от промени на лихвените проценти по други финансови продукти, това да се счита за услуга — инвестиционна консултация, по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39?
Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за уместност за непрофесионален инвеститор да доведе до абсолютна недействителност на договора, сключен между инвеститора и инвестиционната институция?
Ако предоставената при описаните условия услуга не се счита за инвестиционна консултация, води ли сам по себе си фактът на закупуване на комплексен финансов инструмент като лихвен суап, без да се направи тестът за подходяща услуга, предвиден в член 19, параграф 5 от Директива 2004/39, поради причина, за която отговаря инвестиционният посредник, до абсолютна недействителност на договора?
Фактът, че кредитна институция предлага комплексен финансов инструмент като част от други финансови продукти, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят тестът за уместност и тестът за подходяща услуга, които са предвидени в член 19 от Директива 2004/39 и които инвестиционният посредник трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?
Необходимо ли е по отношение на финансовия продукт, който е свързан с предлагания финансов инструмент, да се прилагат стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива, за да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директива 2004/39 задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/11: Halaf, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 3, параграф 2 от регламента […] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от […] регламент[а] и когато компетентната по правилата на член 3, параграф 1 от […] регламент[а] държава членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, параграф 1 от […] регламент[а], при условие че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 ДФЕС?
Какво е съдържанието на правото на убежище по член 18 от [Хартата] във връзка с член 53 от същата, определението по член 2, буква в) и съображение 12 от регламент[а]?
Следва ли член 3, параграф 2 от регламент[а] във връзка със задължението по член 78, параграф 1 ДФЕС за спазване на международни актове в областта на убежището да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на [ВКБ] в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и са направени изводи, че компетентната по правилата на параграф 1 от същата разпоредба на регламента държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?
При положителен отговор на този [трети] въпрос, […] [к]огато не е взето посоченото становище на [ВКБ], допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава членка по член 3 от […] регламент[а] и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по член 41 и член 47 от [Хартата] и по аргумент от член 21 на Директива [2005/85], предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171820 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form