3.04.01 - Сезиране на Съда
Сезиране на Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Изключва ли [Директивата за универсалната услуга], и по-конкретно член 32 от нея, възможността дадена държава членка да установи правила, които да не позволяват на предприятията да претендират на самостоятелно основание възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че печалба, реализирана от предприятието при предоставянето на други услуги в обхвата на задължението на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, които да позволяват на предприятията да претендират възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато размерът на разходите представлява неоправдана тежест за предприятията?
При отрицателен отговор на втория въпрос, държавата членка може ли да прецени, че не е налице неоправдана тежест при предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от [Директивата за универсалната услуга], ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на тези услуги, при положение че същото предприятие е носител на задължението за предоставяне на универсална услуга, включително за предоставяне на услуги, които предприятието би предоставяло, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на определеното предприятие, които са във връзка с предоставянето на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива, следва да се изчисляват въз основа на целия приход и разходите във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които би реализирало предприятието, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?
За отговора на въпроси 1—4 от значение ли е обстоятелството, че се изисква да бъдат предоставяни допълнителни задължителни услуги в Гренландия, която съгласно приложение II към ДФЕС е отвъдморска страна или територия, а датските органи възлагат съответното задължение на установено в Дания дружество, което не развива друга дейност в Гренландия?
От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 са: член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение [2012/21/ЕС] на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 [ДФЕС] за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес [ОВ L 7, 2012 г., стр. 3]?
От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 е принципът за минимално засягане на пазарните условия, установен по-специално в член 1, параграф 2, член 3, параграф 2 и съображения 4, 18, 23 и 26 от Директивата за универсалната услуга и част Б от приложение IV към същата?
В случай че разпоредбите на директивата за универсалната услуга не допускат национални режими като посочените в първи, втори и четвърти въпрос, имат ли директен ефект тези разпоредби или предвидените в тях пречки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли да се счита за изпълнено условието за освобождаване на чл. 138 § 1 от Директивата [за ДДС] и липса на дерогация по чл. 139 § 1 предложение второ от [тази директива] в хипотеза като в главното производство, при която се установява, че липсата на качество „регистрирано по ЗДДС лице“ на получателя на стоката е отразена в [базата данни VIES] след извършване на доставката [като закъснялото отразяване на качеството „дерегистрирано по ДДС лице“ се установява от данни, събрани от българската данъчна администрация], а жалбоподателят твърди, че е положил дължимата грижа чрез извършване на справки в [тази база данни], които не са документирани?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която в тежест на продавача (изпращач по договора за превоз) е възложено установяването на истинността на подписа на получателя и дали той е на лице, което представлява дружеството — получател, на негов служител, със съответна длъжност, или на упълномощено лице?
В случай като процесния разпоредбата на чл. 138 § 1 от Директива[та за ДДС] има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допускат ли член 56 ДФЕС и член 3, параграф 1 от Директива 96/71 национална правна разпоредба и/или условие за възлагане на обществена поръчка да предвижда, че оферент, който иска да му бъде възложена дадена обществена поръчка, 1) трябва да се задължи да заплаща на наетия за изпълнението ѝ персонал заплата съгласно колективния трудов договор или определеното в тази разпоредба минимално възнаграждение и 2) трябва да наложи идентично задължение на подизпълнителя, когото е ангажирал или възнамерява да ангажира, и да представи на възлагащия орган документ, съгласно който подизпълнителят поема такова задължение, при положение че: а) тази разпоредба предвижда такова задължение само при възлагането на обществени поръчки, но не и на договори за поръчки по частното право и б) подизпълнителят е установен в друга държава — членка на Европейския съюз, и работниците му извършват дейностите, предмет на поръчката, само в своята страна на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Може ли Autorità per la Vigilanza sui Contratti pubblici di lavori, servizi e forniture да се счита за „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС и съответно да отправя преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Приложимо ли е правото на Европейския съюз към национална правна уредба, уреждаща данъчни облекчения за земеделски производители, при положение че разглежданият случай няма презграничен елемент?
Възможно ли е да бъде призната компетентност на Съда да тълкува принципите на правна сигурност, ефективност и пропорционалност във връзка с изцяло вътрешноправен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 16, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който през непрекъснат петгодишен период преди датата на транспониране на тази директива е пребивавал в държава членка в качеството на съпруг на гражданин на Съюза, работещ в посочената държава членка, трябва да се счита за придобил правото на постоянно пребиваване, предвидено в тази разпоредба, въпреки че през споменатия период съпрузите са решили да се разделят и са заживели с други партньори, а обитаваното от гражданина на третата страна жилище вече не е било нито предоставено, нито осигурено на това лице от съпруга му, гражданин на Съюза?
Следва ли обстоятелството, че по иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза националната юрисдикция е счела за необходимо да отправи преюдициално запитване относно разглежданото в главното производство право на Съюза, да се приема за определящ фактор при преценката дали държавата членка е извършила явно нарушение на това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.