всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

2.06 - Финансови разпоредби

Финансови разпоредби

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325 ДФЕС, правото на собственост и принципите на равно третиране, пропорционалност и правна сигурност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален инструмент, който дава възможност за възникване на солидарна отговорност за членовете и бившите членове на управителния орган на дружеството за задълженията на това дружество за ДДС, когато този инструмент не изисква да се установи наличието на вина у съответния член или бивш член на управителния орган, от една страна, а от друга, като предпоставка за освобождаване от отговорност изисква този член или бивш член на управителния орган да е подал своевременно молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, включително когато единственият кредитор на дружеството е държавното съкровище и поради това съгласно националната административна и съдебна практика тази молба подлежи на отхвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността процедурата за възстановяване от бенефициера на недължимо платени суми по безвъзмездна помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да бъде образувана след изтичането на 18 месеца след одобрението и където е приложимо — получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Извършен ли е достатъчен и ефективен митнически контрол от чешките митнически органи, който да оправдае приемането на декларираната митническа стойност и разрешаването на вдигането на стоките без изискване на обезпечение?
Допустимо ли е използването на статистическата стойност като основа за определяне на митническата стойност на стоките, когато има съмнения относно декларираната стойност?
Може ли коригираната средна цена (КСЦ) да бъде използвана като основа за определяне на митническата стойност на стоките в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

1) В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. („ИПП II“) като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение [№ 447/2014] определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права […] правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушени ли са правилата, приложими към поканата за представяне на предложения, при отхвърлянето на проектното предложение поради липса на изискуеми документи и информация?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за отхвърляне на проектното предложение съгласно член 296 ДФЕС?
Спазен ли е принципът на добра администрация при разглеждането и отхвърлянето на проектното предложение?
Нарушено ли е правото на изслушване на заявителя при процедурата по отхвърляне на проектното предложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и за отговор на всички основания и искания на страните?
Нарушени ли са правото на изслушване, принципът на равно третиране и принципът за защита на оправданите правни очаквания?
Спазени ли са принципът за предприемане на действия в разумен срок и принципът на добра администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Приложим ли е петгодишният давностен срок по член 98, параграф 2, втора алинея от Финансовия регламент от 2018 г. към вземане на Комисията, произтичащо от дисциплинарно решение, когато вземането е било оспорено и впоследствие намалено със съдебно решение?
Спазено ли е изискването за действие в разумен срок от страна на Комисията при събирането на вземането, ако се прилага Финансовият регламент от 2012 г.?
Нарушени ли са принципът на добра администрация и задължението за полагане на грижа от страна на Комисията поради липса на достатъчно предварително уведомяване относно условията за събиране на вземането и възможността за разсрочено плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123423 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form