2.05 - Правни актове на Съюза
Правни актове на Съюза
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е налагането на периодична имуществена санкция на Microsoft преди да бъдат достатъчно конкретизирани задълженията му съгласно член 5, буква а) от решението от 2004 г.?
Правилно ли е прието от Комисията, че ставките на заплащане, свързани със споразумението „No Patent“, не са разумни?
Правилно ли са приложени критериите за определяне на иновативността на технологиите, предмет на споразумението „No Patent“?
Законосъобразно ли е използването на докладите на независимото лице, натоварено с надзорни функции, при постановяване на обжалваното решение?
Нарушено ли е правото на защита на Microsoft в административното производство, довело до приемането на обжалваното решение?
Съществува ли правно основание за налагането на периодичната имуществена санкция и съответства ли нейният размер на принципите на пропорционалност и справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Започва ли да тече срокът за обжалване на регламент, приет на основание член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване, за новоприсъединила се държава членка едва от датата на нейното присъединяване?
Съответства ли размерът на таксата върху излишъците, предвиден в член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003, на принципа на пропорционалност и на целите на преходните мерки?
Съответства ли определянето на таксата върху излишъците на принципа на недопускане на дискриминация между икономическите оператори от новите и старите държави членки?
Допустимо ли е налагането на такса върху продукти, за които вносните мита в новата държава членка са били по-високи или равни на тези в Общността, с оглед принципа на пропорционалност и член 41 от Акта за присъединяване?
Допустимо ли е въвеждането на член 3 от Регламент № 1972/2003 като дерогация от глава 5 на приложение IV към Акта за присъединяване и спазен ли е принципът на йерархия на нормите?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 253 ЕО по отношение на член 3 от Регламент № 1972/2003?
Съвместими ли са мерките по член 3 от Регламент № 1972/2003 с принципа на свободното движение на стоки, включително с член 25 ЕО?
Съответства ли различното третиране на икономическите оператори от новите и старите държави членки на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство?
Нарушен ли е принципът за защита на оправданите правни очаквания на Република Полша и нейните икономически оператори чрез приемането на спорните преходни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е последващо събиране на вносни мита при наличие на невалидни сертификати за произход съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92?
Може ли да се приложи клауза за справедливост по член 239 от Регламент № 2913/92 за опрощаване на вносните мита в конкретния случай?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Критерии за възлагане на отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от дъщерни дружества
Изисквания към определянето и мотивирането на размера на глобата при установено нарушение на правилата на конкуренцията
Условия за намаляване на глобата вследствие съдействие на предприятието в рамките на производството
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е искането за вътрешно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 149/2008, като се приеме, че този регламент представлява мярка от индивидуален характер по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 1367/2006?
Съвместимо ли е ограничаването на понятието „действия“ по член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция само до „административни актове“ (мерки от индивидуален характер), както е предвидено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Явява ли се решението на Комисията, с което се предоставя временна дерогация на държава членка по член 22 от Директива 2008/50/ЕО, мярка от индивидуален характер, която подлежи на вътрешно преразглеждане по член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006?
Съвместимо ли е ограничаването на понятието „действия“ по член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция само до „административни актове“ (мерки от индивидуален характер) по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Член 13 от Регламент [№ 562/2006] прилага ли се по отношение на повторното влизане на гражданин на трета страна на територията на държавата членка, която му е издала временно разрешение за пребиваване, когато за повторното влизане на територията ѝ не се налага нито влизане, нито транзитно преминаване, нито пребиваване на територията на другите държави членки?
При какви условия държава членка може да издава на граждани на трети страни „виза за повторно влизане“ по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) от същия регламент
В частност в такава виза може ли да се предвиди ограничение влизането да е само през входните пунктове на територията на страната?
Доколкото Регламент [№ 562/2006] — в противоречие с позволеното в клаузите на [КПСШ], в редакцията преди изменението ѝ с Регламент [№ 562/2006] — изключва всяка възможност за влизане на територията на държавите членки по отношение на граждани на трети страни, притежаващи само временно разрешение за пребиваване, издадено в хода на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или на молба за убежище, принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания не налагат ли да бъдат предвидени преходни мерки за гражданите на трети страни, напуснали територията на държавите членки, когато са притежавали само временни разрешения за пребиваване, издадени в хода на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или на молба за убежище, и които искат да се завърнат на нея след влизането в сила на Регламент [№ 562/2006]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на правото на потребителите и ползвателите, национален съдебен орган да не се произнесе служебно ab limine litis и на който и да е етап от производството относно нищожността и необходимостта от заместване с друга на клауза за мораторни лихви (в размер на 29 % в настоящия случай) в договор за потребителски кредит
Може ли съдът, без да нарушава правата на потребителя, признати от правото на Съюза, да предпочете да отложи възможния анализ на такава клауза до отправянето на искане от длъжника (чрез съответното процесуално възражение)?
Следва ли член 2 от Директива 2009/22 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като предвидената в член 83 от Законодателен декрет 1/2007, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза?
Възможно ли е да се изключи служебният контрол ab limine litis, когато молителят ясно посочва в молбата вида на мораторната лихва, размера на дълга, включващ главница и лихви, наказателните неустойки по договора и разноските, вида на лихвата и периода, за който се претендират посочените лихви (или се позовава на служебно добавяне към главницата на законна лихва съгласно правото на държавата членка по произход), основанието на молбата, включително обстоятелства като основанието на дълга и претендираните лихви, и се уточнява дали става въпрос за законна, договорна, капитализирана лихва или лихва по заем, дали е изчислена от молителя и процентът, който се прибавя към основния лихвен процент на Централната банка, както е по Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане?
Задължават ли при липса на транспониране член 5, букви л) и м), член 6 и член 10, буква л) от Директива 2008/48 — като говорят за „механизмите за регулирането му“ — финансовата институция специално да посочи и открои ясно и отделно (а не в корпуса на текста без каквото и да е обособяване) като „преддоговорна информация“ вида на лихвата за забава в случай на неплащане и елементите, които се взимат предвид при определянето ѝ (финансови разходи, разходи за събиране…), както и да включи предупреждение за последиците във връзка с елементите, отнасящи се до разходите?
Включва ли член 6, параграф 2 от Директива 2008/48 задължение да се съобщи, че кредитът или заемът е станал предсрочно изискуем, което води до начисляване на мораторна лихва
Приложим ли е принципът на забрана на неоснователното обогатяване по член 7 от Директива 2008/48, когато кредитната институция иска да получи не само възстановяване на стоката (главницата на заема), а и прилагане на особено високи лихви за забава?
Може ли съдът, при липса на транспониране и в светлината на член 11, параграф 2 от Директива 2005/29, служебно да разгледа като нелоялна практиката за включване в текста на договора на клауза за мораторни лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допусната ли е явна грешка при определянето на предмета на първоначалното заявление за достъп до документи и изпълнила ли е Комисията задължението си да разгледа цялостно това заявление?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа на Комисията да предостави достъп до исканите документи?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на частния живот и личната неприкосновеност по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 при отказа за достъп до определени документи?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 при отказа за достъп до определени документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.