всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

2.05.03.00 - Общи положения

Общи положения

Дело C-628/18: Комисия/Словения (MiFID II), Съдебно решение от 13 януари 2021 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 93 от Директива 2014/65/ЕС (MiFID II), изменена с Директива (ЕС) 2016/1034, поради неприемане или несъобщаване в срок на необходимите национални мерки за транспониране?
Допустимо ли е налагането на санкция под формата на еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС в случай на липса на съобщаване на мерките за транспониране на директива, и съразмерна ли е такава санкция в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-808/18: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Съвместима ли е унгарската правна уредба, която изисква молбите за международна закрила да се подават лично и само в транзитните зони Рьоске и Томпа, с изискванията за ефективен достъп до процедурата за убежище по Директива 2013/32?
Съвместима ли е системата за общо задържане на кандидатите за международна закрила в транзитните зони Рьоске и Томпа с гаранциите и условията, предвидени в Директива 2013/32 и Директива 2013/33?
Съвместимо ли е принудителното извеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни зад граничните заграждения без индивидуална процедура и гаранции с изискванията на Директива 2008/115?
Гарантира ли унгарската правна уредба правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата членка до приключване на съдебното производство по обжалване на отказа, съгласно член 46, параграф 5 от Директива 2013/32?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/19: Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (Prestations familiales pour les titulaires d’un perm…, Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.

Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98, както и принципът за равно третиране между притежателите на единно разрешение за пребиваване и работа и гражданите на държава членка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на семейните добавки се изключват членовете на семейството на притежаващ единно разрешение работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-549/18: Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Нарушени ли са задълженията на Румъния по член 67 от Директива (ЕС) 2015/849, като не са приети и/или не са съобщени в срок необходимите мерки за транспониране на тази директива?
Допустимо ли е налагането на санкция под формата на еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС при неприемане и/или несъобщаване на мерките за транспониране на директива, и следва ли Комисията да мотивира искането си за такава санкция във всеки отделен случай?
Съразмерна ли е поисканата от Комисията еднократно платима сума с оглед на обстоятелствата по случая и следва ли да бъде намалена поради частичното транспониране и сътрудничеството на Румъния в хода на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/18: Комисия/Италия (Programme national – déchets radioactifs), Съдебно решение от 11 юли 2019 г.

Явява ли се изпълнено задължението на държавата членка за уведомяване на Комисията по член 13, параграф 1 и член 15, параграф 4 от Директива 2011/70/Евратом чрез изпращане на информация относно състоянието на напредъка или чрез изпращане на проект или временна версия на националната програма, вместо окончателната ѝ версия?
Могат ли вътрешни обстоятелства или практически затруднения, включително сложността на националната процедура или правителствени промени, да оправдаят неспазването на задължението за уведомяване на Комисията в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/17: Craeynest и др., Съдебно решение от 26 юни 2019 г.

Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/18: Praxair MRC, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, в съответствие с който „[о]безщетението за уволнение и пенсиониране на заето лице на пълно работно време и на непълно работно време в същото предприятие се изчисляват съразмерно на прослужените периоди на заетост в рамките на някой от тези режими от постъпването му в предприятието“?
Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член R. 1233-32 от Кодекса на труда, в съответствие с който през периода на отпуска за преквалификация, надвишаващ срока на предизвестие, заетото лице получава месечно заплащане от работодателя, чийто размер е най-малко 65 % от неговото средно месечно брутно възнаграждение с удръжките по член L. 5422-9 за последните 12 месеца, предхождащи връчването на заповедта за уволнение?
При утвърдителен отговор на единия от предходните два въпроса, следва ли член 157 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, и в член R. 1233-32 от същия кодекс, ако значително повече жени, отколкото мъже избират да ползват родителски отпуск при непълно работно време и непряката дискриминация в резултат от това при получаването на обезщетение при уволнение и на обезщетение при отпуск за преквалификация, по-ниски в сравнение с тези на заетите лица, които не са ползвали родителски отпуск при намалено работно време, не е обоснована от обективни обстоятелства, които не са свързани с каквато и да било дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/17: Cresco Investigation, Съдебно решение от 22 януари 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че по спор между работник и работодател във връзка с частно трудово правоотношение не допуска национална правна уредба, съгласно която само за членовете на протестантските църкви (строго лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантската методистка църква Разпети петък е официален празник при непрекъсната почивка в продължение на не по-малко от 24 часа и в случай че работи въпреки почивката в деня на официалния празник, работникът има, наред с правото на възнаграждение за часовете труд, неположен заради официалния празник, и право на възнаграждение за положения труд, докато другите работници, които не са членове на посочените църкви, нямат такова право?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба, която предоставя права само на сравнително малка — предвид общото население и принадлежността на мнозинството към Римокатолическата църква — група членове на някои (други) църкви, не е засегната от тази директива, защото се касае за мярка, която в демократичното общество е необходима за защитата на правата и свободите на другите, и по-специално на правото на свободно изповядване на религия?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба представлява позитивна и специфична мярка в полза на членовете на посочените в първия въпрос църкви, която трябва да гарантира пълната им равнопоставеност в трудовия живот, за да се предотврати или компенсира неравностойно положение на тези членове поради тяхната религия, ако така им се предоставя същото право да изповядват религия през работното време в ден на важен за тяхната религия празник като това, което иначе съществува за мнозинството работници по силата на друга национална правна уредба, поради факта че през празничните дни за религията, изповядвана от мнозинството работници, по принцип не се работи?
Ако се установи, че е налице дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО:
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, член 2, параграф 2, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че до приемането от законодателя на недискриминационна правна уредба частният работодател е длъжен да предостави на всички работници, независимо от религиозната им принадлежност, описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък, или описаната в първия въпрос национална правна уредба трябва да остане изобщо без приложение, в резултат на което нито един работник няма да има описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-599/17: Комисия/Испания, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 13, първа алинея от Директива за изпълнение 2015/2392, като не са приети и публикувани в срок необходимите законодателни, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на тази директива и не е съобщен на Европейската комисия текстът на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234568 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form